Ако Гоце Делчев не съществуваше….

Възобновяването на работата на съвместната българо-македонска комисия по историята и образованието вместо да успокои споровете, само засили споровете между Скопие и София. Оценката за работата на 10-тото заседание на комисията варира от двете страни на границата  от „малко слънце след дъжд“ и „крачица“ до „напредък“ и „интензивност“. Ключовият въпрос кой е и чий е Гоце Делчев остана пак за после. Кога? Засега не се знае. Според съпредседателя на комисията от българска страна проф. Ангел Димитров, до края на годината вероятно ще има още едно заседание. Според бившия външен министър, сега вицепремиер по европейските въпроси на Северна Македония Никола Димитров,  догодина са планирани цели пет заседания. Това, според него, говори за „интензивност“. За пример беше дадена работата на подобните полско-германски и австрийско-германски комисии. Димитров увери, че ще бъдат предприети активни дипломатически стъпки за преодоляване на разногласията с България  до началото на преговорите с ЕС през декември  в Берлин. Вероятно се има предвид и предстоящото посещение на премиера Зоран Заев в София и очакваната по-добра нагласа на българския премиер Бойко Борисов.

Ако Гоце Делчев не съществуваше, щеше да е нужно да го измислим, за да е мост между Северна Македония и България, заяви окуражително премиерът на Северна Македония Зоран Заев, според когото тази личност ни обединява, а не ни разделя. Вероятно това изказване трябваше да насърчи историците от съвместната комисия да бъдат по-енергични в работата си, което обаче не се случи. Вярвам, че ще бъдем европейци и като европейци ще намерим мъдри решения, за да си помагаме и да  вървим напред, заяви обаче Заев. Той смята, че българският народ е положително настроен към македонския и обратно, може би в опровержение на едно тенденциозно изследване, според което  едва 1 % от северните македонци са положително настроени към България. Което показва, че в „обратното“ засега няма промяна. В Северна Македония  епитетите „татари“, „фашисти“ и „окупатори“ доста свободно се използват в антибългарските кампании. Вероятно  крайностите предизвикаха обяснителния (разяснителен) меморандум на българското правителство до страните от ЕС в навечерието на преговорите за присъединяване на Северна Македония и Албания.  Въпреки че се противопостави на разделянето на двете страни в преговорния процес, наричан вече Берлински заради посредничеството на Германия и председатеството й на ЕК, България  постави червени линии в перспективата на отношенията със Северна Македония  и европейската перспектива на емоционалните съседи. Това послужи за повод лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски да заяви, че България е поискала по време на срещите на външия министър Буяр Османи нов договор със Северна Македония. Твърдението му се крепи на факта, че никой не е отрекъл, но и не е потвърдил това предположение. Остава в сила предупреждението на българския вицепремиер Красимир Каракачанов, че България си запазва правото да блокира преговорите за присъедняване на Северна Македония към ЕС, ако не бъде постигнат напредък в споровете за историята и личностите й.

Съпредседателите на съвместната комисия професорите Ангел Димитров и Драги Георгиев вече изказаха съмнения, че срокът за постигане на съгласие, поставен от българския премиер Бойко Борисов, ще бъде спазен. Двамата имаха различия и в оценките за работата на 10-та среща на историците от двете страни.

Според съпредседателя на съвместната комисия  от македонска страна проф. Драги Георгиев, е постигнат „съществен напредък“, но се застрахова че това е само „една малка крачка, крачица“.

Проф. Ангел Димитров, който е съпредседател от българска страна, обаче вижда “малък напредък”. А резултатите той обясни като „облачно, с малко слънце“. Но ясно става, че слънцето едва ли ще изгрее до 10 ноември.

А по повод  този срок за постигане на резултати,  който постави българският премиер, проф. Димитров отбеляза, че  „на нас никой не може да ни дава срокове…не водим преговори…ние водим научни дискусии…трябва да останем повече историци и по-малко политици“, подчерта  той. От което става ясно, че едва ли поставеният срок е изпълним.

Според проф. Драги Георгиев, насърчително е постигнатото съгласие, че светите братя Кирил и Методий са славянски и христянски просветители. Според проф. Иван Илчев, член на комисията, обаче Гоце Делчев е бил обсъждан едва 30 минути  и там напредък също няма. Зам.-председателят на комисията, езиковедът  доц. Наум Кайчев потвърди, че не вижда  напредък, а македонската страна е отказала да подпише протокола от предишната среща върху приетите принципи. Той подчерта „изключително негативната медийна риторика“ в Северна Македония. Макар че няма спор, че Гоце Делчев е бил българин по народност,  историците от Северна Македония се съобразяват повече с  публичните очаквания,  отколкото с историческите извори, заявиха от българска страна. Проф. Ангел Димитров акентира, че идентичността на Гоце Делчев не може да бъде поставяна под въпрос, особено като се вземат предвид неговите собствени писмени свидетелства. Според вицепремиера Красимир Каракачанов, в Скопие се опитват да представят Гоце Делчев като български учител, но македонец, а цар Самуил е бил македонец, но искал да се запише в историята на българските царе. При обсъждането на учебниците за 7 отделение, от 14 бележки са разгледани едва три, като едната е отхвърлена, а другата силно модифицирана.

Не вярвам, че България ще блокира Македония по пътя към ЕС и ги насърчавам да не правят това заяви лидерът на опоазиционната ВМРО-ДПМНЕ Христиан Мицкоски, като настоява за среща на лидерите на всички партии в Северна Македония за обсъждане на ситуацията в страната и преговорите с България. Никой от двете страни не е отрекъл, че в София при посещението на Осмар Буяни е поискал нов договор, твоърди Мицкоски. Президентът  Стево Пендаровски обаче категорично отхвърли това твърдение и  заяви, че Скопие има готовност даже  да подпише декларация, с която да потвърди ангажиментите си към Договора от 2017 г. Което, ако наистина се спазват поетите ангажименти, е съвсем излишно.

Като помирителен емисар в София ще бъде изпратен бившит премиер Любчо Георгиевски (1998 – 2002 г.), който е и създател на ВМРО-ДПМНЕ. Той призова всеки македонски гражданин, който иска да научи историята,  да си купи книгите, издадени от Македонския архив по времето, когато го е ръководил Зоран Тодоровски. Там няма фалшификации, всичко е в оригинал. Навсякъде може да се види, че македонец и българин е едно и също, заяви Георгиевски в навечерието на своята разяснителна или обяснителна мисия в България. Той ще се опита да разясни колко е важно в България да оценят правилно поведението на някои македонски държавни ръководители. Георгиевски смята, че София не разбира какво означава македонски премиер или президент да съобщи, че Гоце е общ герой. Според него, президентът и премиерът на Северна Македония Стево Пендаровски и Зоран Заев определят България като приятелска страна и се отнасят позитивно към нея. Това бе немислимо преди три години, аз самият не съм си позволявал подобни неща, защото щях да бъда разкъсан. Все пак Георгиевски признава, че много малко неща са направени през последните три десетилетия за сближаването с България, а македонската дипломация е проспала последната година, особено периода когато се приема рамковата позиция за Македония в българския парламент. Той се учудва как в условията на демокрация продължават да съществуват някои стари твърдения и именно затова призовава всеки македонски гражданин да прочете публикуваните архиви в собствената му страна. Любчо Георгиевски обърна внимание на факта, че в Македония няма нищо за периода на двете балкански войни  – 1912 – 1913 и 1914 – 1918 г., защото тогава и леви и десни са на страната на България, а хиляди доброволци се сражават на страната на България. В Северна Македония не знаят нищо и за Македонските патриотични организации (МПО) в САЩ и Канада – организация, създадена от  елита на македонската българска емиграция. Нейни представителш  са стигнали до висши позиции в САЩ. Георгиевски смята, че препрочитането на македонската история е необходимо не  заради Договора с България, а „заради самите нас“. Ние се отричаме от огромна и богата история само защото има силна връзка с България. Ние се отричаме от жив народ, само защото той се нарича македонски българи, посочи Любчо Георгиевски.

И вицепремиерът по европейските въпроси   Никола Димитров  е оптимист. Той смята, че в двустраните преговори има напредък  и постигнатото е „добро начало“. Той припомни, че именно споразумението с България отвори пътя на Северна Македония към ЕС и Скопие очаква подкрепа, а не блокиране  от София за преговорите с ЕС.  Съпредседателят от българска страна проф. Ангел Димитров обаче не изглеждаше много сигурен  до края на годината ще се състои планираната още една среща на съвместната комисия. А нагласите от другата страна той обясни като „облачно, с малко слънце“. Ясно става , че слънцето едва ли ще изгрее до 10 ноември.

Никога не сме разработвали план Б, защото това би означавало, че се отказваме от план А, отговори преди дни Зоран Заев на въпрос за вариант при провал на преговорите с България и ЕС. Той вярва, че има решение на спорните въпроси , които наистина са предизвикателство. Но ние сме малък регион, всички са свързани помежду си и общата ни история ще ни направи повече приятели, отколкото да ни раздели. Заев определи себе с като непоправим оптимист и вярва в европейския дух и мъдростта на двата народа, които трябва да си помагат и да вървят напред.

Tagged as: съвместна българо-македонска комисия, проф. Драги Георгиев, Любчо Георгиевски, Гоце Делчев, Зоран Заев, проф. Ангел Димитров, Никола Димитров.