“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев Паулиана Новакова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Водици в Добърско Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността Юлия Караджова
play_arrow
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща…. Валери Тодоров
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА! Юлия Караджова
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина Юлия Караджова
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА Паулиана Новакова
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден Юлия Караджова
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония Паулиана Новакова
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
Гутенберговата революция и българите Паулиана Новакова
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН Паулиана Новакова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
По този повод в Благоевград се състоя кръгла маса, организирана от Македонския научен институт, Регионалния исторически музей и Българското сдружение на родовете от Македония.
Снимки: първото издание на сборника „Български народни песни” на братя Миладинови, издадено през 1861 година в Загреб; Поднасяне цветя пред паметника на братя Миладинови в Историческия музей в Благоевград
Пред паметника на братя Димитър и Константин Миладинови в Регионалния исторически музей , до който изпъква и тяхната мисъл: „Но най-харното, най-хубавото, най-чесното ни остана кърфта болгарска блага”, участниците в кръглата маса се поклониха с уважение пред живота и делото им.
Регионалният исторически музей в Благоевград бе домакин на събитието . Дълги години в музея се съхраняват оригиналното първо издание и други екземпляри на сборника , за които говори д-р Елена Чалгънова. Музеят притежава и исторически документи и артефакти, свързани с делото на братята от Струга. За тях и за паметника на братя Миладинови разказва етнографът Румяна Хаджиева, която е член на Управителния съвет на Македонския научен институт:
Снимка и звуков файл на Румяна Хаджиева.
Целта на кръглата маса бе не само да отбележи тази важна историческа годишнина, но да провокира дискусии и повече желание за познаване делото на двамата братя Димитър и Константин Миладинови от Струга, което за съжаление вече не се изучава в българските учебници, както спомена в интервюто и доц. Георги Димитров – председател на Македонския научен институт:
доц. Георги Николов
Звуков файл с доц. Георги Николов –председател на Македонския научен институт
Доц. Георги Николов награди с грамота и със знак „За заслуги” Димитър Шалев за активна дейност в полза на българската национална кауза в Македония, за издигане и утвърждаване авторитета и обществения престиж на Македонския научен институт като дълголетна научноизследователска и родолюбива организация за опазване и популяризиране на българските национални традиции.
Димитър Шалев:
В дискусията участваха проф. Кирил Топалов, който говори за Сборника на Миладиновци във възрожденската българска култура, доц. Наум Кайчев , който разгледа Сборника като хърватски и централноевропейски феномен, проф. Румяна Дамянова, която представи делото на братя Миладинови като призвание, подвиг и съдба, проф. Михаил Неделчев говори за Сборника на братя Миладинови „Български народни песни” като вдъхновение за писателите от кръга „Мисъл”, а доц. Илия Недин доказа , че тази Книга не може да бъде подправена и редактирана, така както правят в Северна Македония в миналото и днес. За фототипното издание на Сборника „Български народни песни” на братята Димитър и Константин Миладинови , което бе направено в Скопие по времене на управлението на Любчо Георгиевски, си спомня и журналистът Костадин Филипов, който беше водещ на кръглата маса.
проф.Кирил Топалов
доц. Наум Кайчев
проф.Румяна Дамянова
проф.Михаил Неделчевдоц. Илия Недин
Костадин Филипов
Звуков файл с участниците в кръглата маса 1
Звуков файл с участниците в кръглата маса – 2
Интервютата с участниците в кръглата маса подготвиха
Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“.
juliaizkustvo@abv.bg
„Ум царува, ум робува“ е „повествувателен спев“ от „Горски пътник“- епическата поема, с която Бащата на националното ни освободително движеие е вдъхновявал револиционните ни дейци. „След като я прочетохме, казва […]
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.