playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Цената на независимостта – Победата на капитаните, храбростта на един български княз и игрите на големите през погледа на един италиански военен писател от края на 19 век
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

play_arrow

Акцент

„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов

Паулиана Новакова 23.05.2021 5


Background
share close

„Ум царува, ум робува“  е  „повествувателен спев“ от „Горски пътник“- епическата поема, с  която Бащата на националното  ни освободително движеие е вдъхновявал  револиционните ни дейци. „След като я прочетохме, казва Стефан Караджа, ние станахме политически хайдути“. Стиховете на тази поема са се знаели на изуст, те са вдъхновили Ботев, а идеите му са вдъхновили Левски. Но кой знае защо Раковски е останал в сянката на своите ученици. Всъщност обяснение има и то е в дълбокото неприкрито разочарование на бележития котленец от руската имперска политика.

Проф. Кирил Топалов, дългогодишен председател на Националната асоциция „Георги Стойков Раковски“, емоционално и вълнуващо разказва защо Георги Стойков Раковски остава извън големия героицески епос, както и какви са причините да знаем малко за него.

Не знаем например нищо за неговата брошура: „Преселение на българите в Русия или руската убийствена политика за българите“.  Не знаем какво се е случвало след всяка руско-турско война, а именно – масово принудително обезлюдяване в Северан България   и заселването ѝ с черкези и татари. Много сме чели за зулумите на тези пришълци, без да знаем откъде са се взели. А българските трудолюбиви селяни подлъгвани с обещания за просперитет, са били превръщани в  безимотни крепостници в безлюдните бесарабски степи. Отнемало им се е имуществото, а при опитите за връщане са били безмилостно  разстрелвани. Заради  тая брошура и статиите му в „Дунавски Лебед,  след 9-и септември Раовски очевидно става  неудобен на властта. (Слава богу, вече има издание, което обаче не е намерило своята популярност)

Кирил Топалов  разказва как се изгражда личността на Раковски,  в каква степен неговите мащаби се родеят не само с балкански историко-културни модели, като Константинос Ригас, бащата на гръцкото национално освобождение, (К.Топалов има изследване „Културно-историческите модели на балканското възраждане“) но и с личности като Гарибалди. Съществува хипотеза, че италиански революционни дейци  (Марко Антонио, за когото проф.Н.Милев открива данни във Ватиканската библиотека след Първата световна война) са общували и търсели връзки за осъществяване на романтичните идеи на епохата. Каквато е идеята за голяма балканска държава – тя е е била в умовете на европейските революционни дейци по това време.

Как се формират идеите на Раковски, от будния Котел и семейната среда, през първите бунтарства  на Георги Македон в Браила, през четничеството, Легиите до изграждането на стройна идеология за организация  на революционната борба и създаване на държавност и държава.

„Най-важното, което трябва да знаем за него,“ казва Кирил Топалов е, „че той създава държавност преди държавата. Такъв политически феномен. Създава първата армия – Легията. Създава Правителството – така го нарича „Статут за едно привременно началство“, създава закони – „За народните горски чети“, създава българския периодичен печат, активната журналистика, създава революционната поезия.  Ботев взима буквално образи и стихове от него. Създава всички основни елементи на една бъдеща държава.

Той създава науката етнографията, началото на българската история, има изследвания върху езика „Ключ българского язика“ – според него (а и според Берон и романтичните идеи) гръцкият език например, произлиза от българският –„Вие сте Горци..“

Да не говорим, че повествователният  спев, а“Горски пътник е актуален и днес .

„Ум царува, ум робува“

Защо е била толкова въздействаща  тази поезия  и защо Ботев е поел толкова много от нейния дух  иобразност? Защото Раковски е първият изповеден  поет. К. Топалов ни обяснява разликата  между лиричен и лирически, за да схванем истинската сила и въздействие на творбата.

 

Кирил Топалов, роден на 21 май 1943 г. Дядо му македонец от Дебър един от организаторите на Илинденското въстание, участник във Балканските войни, Първата световна.

Професор е по българска литература в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и в Националната академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов”. През 1978-1979 г. специализира Новогръцка филология в Атинския университет, през 1992-1994 г. преподава българска цивилизация в университета в Екс-ан-Прованс (Франция), през 1997-1998 г. е директор на Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”, а от 1998 до 2002 г. е посланик в Гърция. Автор е на много научни изследвания, сред които “Проблеми на възрожденската поетика” (1979), “Проблеми на българската възрожденска литература” (1983), “Григор Пърличев – Живот и дело” (1983), “Възрожденци” (1990,1999, 2001), “Ботев в пътя на възрожденската поезия” (1992), “Раковски и Ригас в културноисторическите модели на Балканското възраждане” (2003), антологията “Българска възрожденска поезия” (1980) и др.; на романите “Бягай… Обичам те” (1976, 1986, 1990, 1997, филмиран), “Бъди благословена” (1979,1982,1984, 1987,1994, филмиран), “Не се сърди, Човече” (1982,1984,1987,1994, филмиран), “От тук до хоризонта” (1979,1985), “Светогорският бунтар” (1982), “Стайна температура” (1985), “Разминаване” (1986), “Нерви” (1989, 1994), “Петко Славейков” (1990), “Венценосецът” (1993), “Маймунска история” (1997) и др.; на книгите с разкази за деца „Бунтовна светлина” (1978) и “Будилник с латерна” (1981); на сценарии за игрални и документални филми по негови книги, както и на поставяните на българска сцена пиеси “И есен идват щъркели”, “Притча за философа”, “Свободно съчинение за слънцето”, “Вива академия”, “Бизнес”, “Нерви за любов”, “Страшният съд”, “Игра на мъж и жена”, “Спасителят”, “Бог високо”, “Горчивата чаша”, “Експериментът”, “Аз съм Ма¬рия”, “Маймунска история”, “Елате ни вижте” и др. Негови романи са преведени на други езици, а част от пиесите му са играни в чужбина.

Rate it
Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013). 
Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Background
Вижте още
Споделено знание
close
  • 105
  • 1

Акцент

ПОСВЕЩАВАТ УЛИЦА НА КИНОРЕЖИСЬОРА ЛЮБОМИР ШАРЛАНДЖИЕВ

Юлия Караджова 21.05.2021

Улицата се намира в квартал „Вароша” на Благоевград и се казва „Любомир Шарланджиев –Шарлето”. Инициативата е на негови родственици, подкрепена от благоевградската общественост и от онази част от интелигенцията в […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.