Атанас Мечкаров – история от първа ръка: Земя в пространствата на спомена

Все повече стават  синовете и  дъщерите, които с напредване на възрастта изпитват желание да запазят родовата памет и да я предадат на своите деца и внуци. Един от тях е Христо Мечкаров от Благоевград , който  няколко десетилетия пази студентските изследвания и спомени на своя баща Атанас Мечкаров и сега издаде второ  допълнено издание „Земя в пространствата на спомена”, с помощта на Македонския научен институт – филиал Благоевград.

Снимка – корицата на книгата „Земя в пространствата на спомена” на Атанас Мечкаров

Като студент в Историко-филологическия факултет през летата на 1942 – 43 година Атанас Мечкаров е изпратен от проф.  Иван Батаклиев да направи антропогеографски проучвания на селищата в северозападната част на Драмското поле. За него това е било голямо предизвикателство да посети новоосвободените тогава български земи.”От друга страна знаех”- пише той в предговора, – ” че ще отида между хора, които в миналото са били ратници в борбите за българщината”. И допълва:-”Може би това е една от най-непознатите части от нашите земи: никакви изследователи, никакви пътешественици не са минали през нея и ако нещо се среща тук-таме, то е съвсем бегло и случайно”.

Снимки : традиционна архитектура в село Алистрат

• Заточеници от село Просечен пред българската черква в селото
• Жени в традиционна носия от село Карлуково – около 1920 г.
• Семейството на Евтим Самарджиев от село Плевня пред рамки с тютюн за сушене

Атанас Мечкаров посещава драмските села Скрижово, Алистрат, Карлуково, Калапот, Егри-дере, Горенци, Грачен, Пъртово, Туркохор, Просечен, Кобалище, Плевня, Височен, Дреново. Проучва и описва климата, географското им положение, богатата и плодородна земя, чистата вода, облеклото, прави родови анкети . Записва спомените на хората за живота им и историческите събития в този край. Среща се с 90 – годишната баба Катерина Спириева Демерджиева от село Баница, Серско, която е била свидетел на убийството на Гоце Делчев.Тогава   като  10 годишно момиче, тя  си спомня как Гоце Делчев и още двама негови другари са излезли от тяхната къща и са отишли към плевнята на края на селото, което наричали „Вакъровото вършило”.Тя и нейните приятелки били на „Дочкова поляна” над вършилото: – „Видяхме всичко, което стана пред нас, много страшно беше времето тогава…- Гоце Делчев и другарите му ги закопаха наши хора тайно,никой да не знае гроба им. Говореше се, че предател на четата е бил Еню Мутафчиев, той ги е издал на турците. Него го уби организацията през 1912 година.”

В своето студентско изследване Атанас Мечкаров доказва, че в началото на Балканските войни българският елемент в тези селища е бил много силен. Гръцките училища нямали успех и били заменяни с български. И тъй като след тази война започват големите промени в народностния състав на населението,той посочва, че в началото на войната преобладават българите в цялата Драмска кааза. В заключение добавя, че през последните 20 години са настъпили големи промени във всяко отношение, но според него те започват да приемат своя български облик, защото е неестествено насилственото изменение. Пише:-”Българската държава я очаква голяма и отговорна работа на тези земи,но началото вече е поставено и българинът пак ще заседне здраво на Бялото море ,тъй както е било през вековете”. Така си е мислел Атанас Мечкаров в началото на 40-те години на миналия век. Но всички знаем,че това нямало  как да стане  след събитията през  1944 година и по-късно.

В послеслова на книгата доц. Димитър Тюлеков , като рецензент от Македонския научен институт, пише: -”Земя в пространствата на спомена. Поселищно –географски проучвания в Драмското поле” не е идеологическо средство и пропаганден лозунг за териториална ревизия. Днешна, а пък и утрешна България, може спокойно да живее без прочутия драмски тютюн, без драмските овни, кестените от Горенци, виното и ябълките от Просечен, без ориза от Височен и т.н. Но българското културно-историческо наследство ще бъде по-бедно, без познанията за нашите съотечественици в Драмско и без спомена за светите места на техния обществен живот”.

Снимка на Атанас Мечкаров

Атанас Мечкаров е роден на 26 юли 1920 година в санданското село Петрово. Неговите родители идват от село Кърчово /сега Ахладохори/ в Егейска Македония. Източно от селото има останки от средновековната крепост Крицува /Кърчово/ и църквата „Свети Атанас”. Крепостта е построена по заповед на цар Калоян /1197-1207/ и е посочена в известния  Кърчовски надпис: ”Аз, Врана, велик дук,направих крепостта Крицува на 21 ден от месец май по искане на цар Калоян”.Селото се слави и с известния революционер дядо Илия  Кърчовалията, войвода на Македонския комитет  и ВМОРО.

Снимка на село Кърчово и на войводата Илия Кърчовалията

След дипломирането си  в Софийския университет, Атанас Мечкаров  печели стипендия за  научна специализация в Загреб, която за съжаление е осуетена от политическите промени през есента на 1944 година. Като привърженик на анархистичното движение и заради свободолюбивото му и негативно отношение към събития и личности в родния му край,  е интерниран в лагерите „Богданов дол” и „Куциан”. До края на живота си остава верен на родолюбивите си чувства и на неконюнктурния национализъм. Той работи като учител по история и география най-напред в гимназията в Петрич, след това 7 години в „Трудови резерви” и от 1960 до пенсионирането си през 1980 година – в Техникума по механотехника в Благоевград. В книгата също така са публикувани и спомени на негови ученици. Всички говорят с уважение за любимия си учител ,който ги е защитавал при всички ситуации . За него двойката е била срам за учителя. Имал е свой подход, според който всеки трябва да знае най-важното от урока и го е постигал. За своя съпруга избира аптекарката Виолета Карастоянова ,с която имат двама сина – Христо и Димитър.

Снимка на Христо Мечкаров

Разговорът ми е с Христо Мечкаров, дългогодишен университетски преподавател  по немски език, който издаде книгата на баща си „Земя в пространствата на спомена”.

Звуков файл – Христо Мечкаров

Послеслов

След всички срещи и разговори  досега, все още не мога да проумея колко продажни могат да бъдат управляващите и политиците, за да преследват онези, които посвещават живота си в защита на българщината. Революционери , обикновени хора, учени, творци – всички са били подложени на репресии  у нас и в съседна Югославия, заради любовта си към българската си народност. И си обяснявам защо моят баща Петър Кючуков никога не ми разказа и не ми позволи да споменавам, че дядо ми Димитрия, родом от Гевгели, е бил член на ВМРО и е посрещал в дома си войводи, четници, Ванче Михайлов . Беше обиден на нашите роднини в днешна Северна Македония, че не са помогнали да се спаси чичо ми Христо, който в началото на 50-те години е заминал за Скопие като част от театрална трупа, но е бил убит, защото е българин. И до ден днешен не знаем къде е гроба му и дали въобще е погребан. Баща ми  беше обиден на наследниците от рода Кючукови, но аз знам, че те  са се опитали тогава да запазят себе си и семействата си. Днес  се чувстваме приятели и роднини, в които тече една кръв, но между нас винаги застава политиката. Все още си  задавам много въпроси, но дали те ще вълнуват поколенията след нас? !!!

Tagged as: Евтим Самарджиев от село Плевня, Христо Мечкаров „Земя в пространствата на спомена”, Атанас Мечкаров, село Кърчово войводата Илия Кърчовалията.