playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

Акцент

Атанас Мечкаров – история от първа ръка: Земя в пространствата на спомена

Юлия Караджова 23.06.2021 5


Background
share close

Все повече стават  синовете и  дъщерите, които с напредване на възрастта изпитват желание да запазят родовата памет и да я предадат на своите деца и внуци. Един от тях е Христо Мечкаров от Благоевград , който  няколко десетилетия пази студентските изследвания и спомени на своя баща Атанас Мечкаров и сега издаде второ  допълнено издание „Земя в пространствата на спомена”, с помощта на Македонския научен институт – филиал Благоевград.

Снимка – корицата на книгата „Земя в пространствата на спомена” на Атанас Мечкаров

Като студент в Историко-филологическия факултет през летата на 1942 – 43 година Атанас Мечкаров е изпратен от проф.  Иван Батаклиев да направи антропогеографски проучвания на селищата в северозападната част на Драмското поле. За него това е било голямо предизвикателство да посети новоосвободените тогава български земи.”От друга страна знаех”- пише той в предговора, – ” че ще отида между хора, които в миналото са били ратници в борбите за българщината”. И допълва:-”Може би това е една от най-непознатите части от нашите земи: никакви изследователи, никакви пътешественици не са минали през нея и ако нещо се среща тук-таме, то е съвсем бегло и случайно”.

Снимки : традиционна архитектура в село Алистрат

  • Заточеници от село Просечен пред българската черква в селото
  • Жени в традиционна носия от село Карлуково – около 1920 г.
  • Семейството на Евтим Самарджиев от село Плевня пред рамки с тютюн за сушене

Атанас Мечкаров посещава драмските села Скрижово, Алистрат, Карлуково, Калапот, Егри-дере, Горенци, Грачен, Пъртово, Туркохор, Просечен, Кобалище, Плевня, Височен, Дреново. Проучва и описва климата, географското им положение, богатата и плодородна земя, чистата вода, облеклото, прави родови анкети . Записва спомените на хората за живота им и историческите събития в този край. Среща се с 90 – годишната баба Катерина Спириева Демерджиева от село Баница, Серско, която е била свидетел на убийството на Гоце Делчев.Тогава   като  10 годишно момиче, тя  си спомня как Гоце Делчев и още двама негови другари са излезли от тяхната къща и са отишли към плевнята на края на селото, което наричали „Вакъровото вършило”.Тя и нейните приятелки били на „Дочкова поляна” над вършилото: – „Видяхме всичко, което стана пред нас, много страшно беше времето тогава…- Гоце Делчев и другарите му ги закопаха наши хора тайно,никой да не знае гроба им. Говореше се, че предател на четата е бил Еню Мутафчиев, той ги е издал на турците. Него го уби организацията през 1912 година.”

В своето студентско изследване Атанас Мечкаров доказва, че в началото на Балканските войни българският елемент в тези селища е бил много силен. Гръцките училища нямали успех и били заменяни с български. И тъй като след тази война започват големите промени в народностния състав на населението,той посочва, че в началото на войната преобладават българите в цялата Драмска кааза. В заключение добавя, че през последните 20 години са настъпили големи промени във всяко отношение, но според него те започват да приемат своя български облик, защото е неестествено насилственото изменение. Пише:-”Българската държава я очаква голяма и отговорна работа на тези земи,но началото вече е поставено и българинът пак ще заседне здраво на Бялото море ,тъй както е било през вековете”. Така си е мислел Атанас Мечкаров в началото на 40-те години на миналия век. Но всички знаем,че това нямало  как да стане  след събитията през  1944 година и по-късно.

В послеслова на книгата доц. Димитър Тюлеков , като рецензент от Македонския научен институт, пише: -”Земя в пространствата на спомена. Поселищно –географски проучвания в Драмското поле” не е идеологическо средство и пропаганден лозунг за териториална ревизия. Днешна, а пък и утрешна България, може спокойно да живее без прочутия драмски тютюн, без драмските овни, кестените от Горенци, виното и ябълките от Просечен, без ориза от Височен и т.н. Но българското културно-историческо наследство ще бъде по-бедно, без познанията за нашите съотечественици в Драмско и без спомена за светите места на техния обществен живот”.

 

Снимка на Атанас Мечкаров

Атанас Мечкаров е роден на 26 юли 1920 година в санданското село Петрово. Неговите родители идват от село Кърчово /сега Ахладохори/ в Егейска Македония. Източно от селото има останки от средновековната крепост Крицува /Кърчово/ и църквата „Свети Атанас”. Крепостта е построена по заповед на цар Калоян /1197-1207/ и е посочена в известния  Кърчовски надпис: ”Аз, Врана, велик дук,направих крепостта Крицува на 21 ден от месец май по искане на цар Калоян”.Селото се слави и с известния революционер дядо Илия  Кърчовалията, войвода на Македонския комитет  и ВМОРО.

Снимка на село Кърчово и на войводата Илия Кърчовалията

След дипломирането си  в Софийския университет, Атанас Мечкаров  печели стипендия за  научна специализация в Загреб, която за съжаление е осуетена от политическите промени през есента на 1944 година. Като привърженик на анархистичното движение и заради свободолюбивото му и негативно отношение към събития и личности в родния му край,  е интерниран в лагерите „Богданов дол” и „Куциан”. До края на живота си остава верен на родолюбивите си чувства и на неконюнктурния национализъм. Той работи като учител по история и география най-напред в гимназията в Петрич, след това 7 години в „Трудови резерви” и от 1960 до пенсионирането си през 1980 година – в Техникума по механотехника в Благоевград. В книгата също така са публикувани и спомени на негови ученици. Всички говорят с уважение за любимия си учител ,който ги е защитавал при всички ситуации . За него двойката е била срам за учителя. Имал е свой подход, според който всеки трябва да знае най-важното от урока и го е постигал. За своя съпруга избира аптекарката Виолета Карастоянова ,с която имат двама сина – Христо и Димитър.

Снимка на Христо Мечкаров

Разговорът ми е с Христо Мечкаров, дългогодишен университетски преподавател  по немски език, който издаде книгата на баща си „Земя в пространствата на спомена”.

Звуков файл – Христо Мечкаров

Послеслов

След всички срещи и разговори  досега, все още не мога да проумея колко продажни могат да бъдат управляващите и политиците, за да преследват онези, които посвещават живота си в защита на българщината. Революционери , обикновени хора, учени, творци – всички са били подложени на репресии  у нас и в съседна Югославия, заради любовта си към българската си народност. И си обяснявам защо моят баща Петър Кючуков никога не ми разказа и не ми позволи да споменавам, че дядо ми Димитрия, родом от Гевгели, е бил член на ВМРО и е посрещал в дома си войводи, четници, Ванче Михайлов . Беше обиден на нашите роднини в днешна Северна Македония, че не са помогнали да се спаси чичо ми Христо, който в началото на 50-те години е заминал за Скопие като част от театрална трупа, но е бил убит, защото е българин. И до ден днешен не знаем къде е гроба му и дали въобще е погребан. Баща ми  беше обиден на наследниците от рода Кючукови, но аз знам, че те  са се опитали тогава да запазят себе си и семействата си. Днес  се чувстваме приятели и роднини, в които тече една кръв, но между нас винаги застава политиката. Все още си  задавам много въпроси, но дали те ще вълнуват поколенията след нас? !!!

 

Tagged as: , , , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
От един род
close
  • 23

Новини и събития

България очаква “устойчиви резултати” в диалога със Северна Македония

Без граници 22.05.2021

Няма промяна в позицията на България и не може да се очаква, стана ясно след срещите в София на еврокомисаря по разширяването Оливер Верхей и външния министър на Португалия Аугущо […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.