СКОРО НЯМА ДА ИМА КОНСЕНСУС МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ според полския историк проф. Ярослав Рубаха

Намерих го в сградата на Македонския научен институт в Благоевград, където беше отседнал. Харесват му  варошлийските къщи, чардаците, мириса на старо дърво, изгледът към планинските върхове, които го ободряват, защото равната линия на хоризонта го уморява. Харесва му да се рови в архиви и документи  и да пише книги за  историята на България .  Снежана Захариева от МНИ му помага да се срещне с творчески личности и знакови места в  Благоевград и региона.

Снимки:Снежана Захариева  и  проф. Ярослав Рубаха в библиотеката на Македонския научен инститет в Благоевград

Снимки от  сградата на Македонския научен институт в кв. Вароша на Благоевград

       С българска история проф. Ярослав Рубаха се занимава от около 25 години. Започва още по време на обучението си в Историческия факултет на Ягелонския университет в Краков ,но  интересът му  към България  датира от  края на 80-те години на миналия век, когато неговия  баща  Роман Рубаха работи като специалист в Металургичния  завод  в Перник и дава възможност на сина си  за първи път да се срещне  с българите и българската действителност. По-късно проф. Рубаха многократно пристига в България за участие в научни конференции.

В момента е на специализация в Българската академия на науките и събира материали за друга книга, която ще бъде посветена на връзките между България и централните сили в периода от 1908 до избухването на Първата световна война. Работи и над книга, в която изследва българските  дипломатически и военни действия по време на Балканските войни през погледа на полската булевардна преса. Оказва се, при изследването му , че в началото на ХХ век журналисти от жълтата преса много обективно и подробно са коментирали  историческите събития на Балканския полуостров.

Снимки: Заглавна страница на полското списание „Славянски свят”, Мариан Зджеховски – основател на Славянския клуб и Едмънд Колодзиейчик – съосновател на Славянското дружество

Проф. Рубаха защитава магистърска степен с труда си „България по време на балканските войни 1912-1913 година”. След това подготвя докторска дисертация на тема „Външната политика на България от освобождението до края на Балканските войни”. По късно пише книга, посветена на образа на България и българите от края на 19 и началото на 20 век , публикувана в полското списание „Славянски свят”. Списанието е създадено от група полски учени от Краков, които през 1901 година основават  Славянски клуб. Това е първата  полска научна институция, която се занимава със славянски въпроси, сред които значително място се отделя  и на България. Последните броеве  на това списание са  издадени и от Македонския научен институт в България. Том втори е посветен на външната политика на България и македонския въпрос и  получава една от най-престижните полски награди за научни книги в хуманитарната  област  на професор Йежи Сковронек – за архивистика и история на 19 век и на Балканския полуостров . Тази награда се дава  за първи път за автор и издател. В случая издател е Македонския научен институт и той   е първата чуждестранна институция в историята на тази награда, която издава извън границите на Полша книга на полски автор.

Снимка: Награда –диплом за Македонския научен институт –София, който издава втори том на полското сп.”Славянски свят”

Въпреки липсата на подробна информация в Полша за съвременните  отношения между България  и  Северна Македония, проф. Ярослав Рубаха следи с интерес този проблем  и се информира от българските  сайтове. Според него постигането на консенсус между двете страни  може да се случи  в далечно  бъдеще, въпреки че тази ситуация в момента не е хубава нито за България, нито за Северна Македония. Македонската страна не иска да приема историческата  истина , въпреки че още през втората половина на ХIХ век, всички европейски учени знаят ,че в Македония населението е българско, твърди проф. Рубаха. Македонци и българи са един народен , но разделен по политически причини в две държави.

Книгата „Няколко наблюдения върху етнографията на македонските славяни” на сръбския учен географ  проф. Йован Цвийч, издадена през 1906 година, разделя полските научни среди на две групи . Едната група подкрепя тезата на Цвийч , според който  широко разпространеното сред европейските етнографи от онова време схващане, че македонските славяни принадлежат към българската народност, е погрешно.Според него българите били „татари”,а „македонците са славяни” като сърбите и не могат да имат нищо общо помежду си. Втората група  категорично се противопоставя на тезата на сръбския учен. Негов противник е  Зигфрид Стефански – юрист, но и много известен журналист, който се занимава с балканските въпроси след Първата световна война. За кратко той е полски посланик в Белград, но тъй като подкрепя българската доктрина за Македония , е принуден да  подаде  оставка.Тази теза подкрепя и  Станислав Грабовски – първият полски посланик в София. Най-известната фигура   в подкрепа на българщината  е Хенри Уашен– студент по онова  време, но след това става професор в университета в Познан, а по-късно  и учен – член на Българската академия на науките от 1929 година. До смъртта си през 1956 година Уашен подкрепя тезата, че не може да се говори за македонски народ, защото македонците са българи.   Според него  няма македонски език – това е диалект на българския език.

Проф. Рубаха разказва  и за историята на българските бежанци, пристигали  като градинари в полските земи  и  пренесли там нови за поляците зеленчуци като тиквичките, например. От онова веме в Южна Полша и до днес са останали  следи от българския език като думите  хайде или прах. Проф. Рубаха сам научава българския  език, защото иска да се информира за  българската история от първоизточника.

Предстои да  излезе  и том трети на списание „Славянски свят”, който е посветен на българските  въоръжени сили, икономиката  и културата  на България.

Историкът и балканист проф. Ярослав Рубаха   е роден през 1970 година в малкото градче Бжеско недалеч от Краков  в Южна Полша и е преподавател във Факултета по журналистика на  Варминско-Мазурския  университет в Олщин, където живее днес заедно със съпругата си Моника. Градът се намира се в северната част на Полша.

Снимки от град Олщин –Южна Полша

Проф. Рубаха е член  на Македонския научен институт в България от 2008 г, на Центъра за изследвания на Източна Европа, на Комисията по Балканистика на Полската академия на науките в Познан.

Снимки: Книги на проф.Ярослав Рубаха

Изследователската му работа се фокусира  върху историята на народите от Балканския полуостров през ХIХ и ХХ век  с особен акцент върху историята на България. Автор и съавтор е на книги, между които  „Българската мечта за Византия” и „Българската външна политика 1878-1913 –цикъл „ История на България -1870-1915”. Автор е и на : „Българската епопея 1915-1918” . „Българската армия по време на Първата световна война”, „Българските метаморфози в публикациите на славянския свят”, публикувани в сп.”Славянски свят” . Автор е и на десетки статии  в полски и чуждестранни  списания.

Ярослав Рубаха се гордее със своя родословен корен, като най-далечните  му изследвания  са от първата половина на  17 век по майчина линия – Зофия Войник, а от страна на баща му Роман Рубаха  проучванията му започват от края на 18 век, защото фамилията му пристига в Галиция –южната част на полските земи. Най-известните времена за неговата  фамилия са през  17 век, когато неговите предци са работили в Кралската администрация – в Гданск и в Малборк . Той открива   следа за тази  фамилия  при избирането на последния полски крал Станислав Август Понятовски-/1764 – 1795 /. Предците му  са присъствали като делегати на общността от околността на  Плоцк. Имената им са в списъците на тези , които са избирали краля на Полша. Ярослав Рубаха продължава да издирва църковни архиви, за да попълни пропуските в родословното си дърво.

В края на  септември проф. Рубаха пак ще пристигне в България, защото е поканен да  участва в  кръгла маса, организирана от  БАН  по проект, посветен на  българите в западните покрайнини.

Звуков файл – интервю с проф. Ярослав Рубаха

Tagged as: проф. Ярослав Рубаха.