Водици в Добърско

Юлия Караджова 05.01.2021 2

Водици е обичай с древни корени, запазен в неговия автентичен вид в Добърско до 50- те години на миналия век. Днес е празник на разложкото село и е свързан с вярата в очистителната, лечебната, магичната сила на водата и нейната способност „да чува” и да сбъдва! На Водици приключват поганите, или мръсните дни –/ От Рождество Христово до Йордановден/, защото все още витаят злите духове на некръстеното родено отроче на Коледа, разказва етнологът Красимира Мишкова от Разлог. Години наред тя е проучвала същността на този обичай в Добърско и сега с думи и снимки от своя личен архив разказва на читателите на сайта „Споделено знание, без граници”.

Рано на Богоявление хорското шествие се отправя към река Клинец, за да се изпълни “спасението” на кръста Христов. Всяка година млади мъже от Добърско се хвърлят в ледените води на реката с надежда, че ще бъдат здрави и честити, а пък ако хванат кръста и възнаградени.

битката за Богоявленския кръст

Освен обичайното хвърляне на Богоявленския кръст, което може да се види на много места в страната, в Добърско са запазени водичните песни и обичая на водичарките, които обикалят домовете на стопаните, пожелали това. Обредните песни са наречени „водични” , защото се изпълняват само от моми „водичарки”. Водата е основен елемент в целия обред. Тя е „нещо свещено” със своята очистваща и предпазваща функция. Хората са вярвали, че е символ на живот, пропъжда всяко зло, лекува, гадае и има магическа сила. Водичарките ходят на реката, ритуално се измиват за здраве и наливат котле със „светена” вода. Отиват при главната, най-знаещата и посветена водичарка. Нейната майка прави китка от чимшир и босилек и я връзва с червен конец – символ на непорочността на девойките. С тази китка на Ивановден те поръсват хората, защото съчетанието на билките в нея пази от зли духове и има силата на свещенодействие.

С песента “Угримко девочьо” водичарките влизат във всеки дом и със същата песен се изпращат с домакините, като си разменят благословии: „А догодина да шета млада невеста в тоя дом, да се народаа фногу деца, стадата да близнаа!” ; „Айде па вие догодина да се ожените!”; „Да мине пиле, па да каже: АМИН!”. Тези думи Красимира е записала от своята информаторка Смилена Попова от Добърско. Снимка – Водичарки пеят на младо семейство.

Ако в къщата има малко дете, една от водичарките го взима ,вдига го високо, а другите пеят:„Провикнала се Яница из високи чардаци У ръце й мажко дете… Ка не роди макя змия, еми роди камувено, камувено, убавено… „Йоване ле, галено дете, Мачя Йована галила с пресно го млеко поила…” Същата песен, с малки изменения, е публикувана като вариант от Вук Караджич през 1822г., казва Красимира Мишкова.

Водичарки наричат на новородено

Една от песните за стопанката със синове и снахи е:„Бре, Идро – Видро, стара кметице. Бре, Идра оди, по нея води, по нея води до два гълъба, по гълъбето – две паюници, по паюници до две гугутки…” Интересни са образите в тази песен – паунът е раннохристиянски символ на безсмъртието и вечността, възкресението и обновяването, а гълъбът е Божията чистота и в същото време въплъщава в себе си Светия Дух.

За всеки член от семейството се пее определена песен, като се започва от най-възрастния. След приключване на обредното обхождане из селото, момичетата се връщат отново в същата къща, от където са тръгнали. Там те делят по равно дарените им пари и храни, и се разотиват.

Смята се, че най-магичната нощ е 5 срещу 6 януари, в която се нарича мълчаната вода, за да сбъдне желанията и мечтите на стопаните на дома. Учените вече доказаха, че водата има памет. Явно са го знаели хората още в древността, знаели са го и лечители като Петър Дънов, Петър Димков. Не случайно дъщерята на народния лечител Лили Димкова и днес всяка сутрин пие чаша топла вода като нарича всяка глътка с думите, запомнила от баща си: ”Светлина и сила за ума, живот за сърцето, здраве за тялото”. И както казва Краси Мишкова: „Дай, Боже! Нека е!”

Красимира Мишкова е родена в Разлог през 1963г. През 2000 г. завършва „Българска филология „ в Югозападния университет „Неофит Рилски“ със специализация „Маските и маскарадните игри в Югозападна България“. Занимава се с фолклористика, етноложки и краеведчески изследвания в областта на маскарадните игри, песента и танца.

Прочитания: 1 473

Tagged as: добърско, Красимира Мишкова, водици.

Rate it

Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Вижте още

Споделено знание

Акцент

“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”

Юлия Караджова 04.01.2021

Това изречение е част от статия в специализирано италианско политическо издание, която Венета Ненкова успява да прочете в началото на 90-те години, когато се установява в Рим. Първата й асоциация […]