playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Цената на независимостта – Победата на капитаните, храбростта на един български княз и игрите на големите през погледа на един италиански военен писател от края на 19 век
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Всички ние сме порасли с много заблуди“ МИЛЧО МАНЧЕВСКИ и филмът му „Върба“ откриха София Филм Фест
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    В търсене на българската Сафо: „Александър Балабанов и Яна Язова: Двуединството на духа “: нова книга на проф. Дора Колева
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Времето на цар Самуил – виртуална реалност
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

play_arrow

Акцент

Водици в Добърско

Юлия Караджова 05.01.2021 2


Background
share close

Водици е обичай с древни корени, запазен в неговия автентичен вид в Добърско до 50- те години на миналия век. Днес е празник на разложкото село и е свързан с вярата в очистителната, лечебната, магичната сила на водата и нейната способност „да чува” и да сбъдва! На Водици приключват поганите, или мръсните дни –/ От Рождество Христово до Йордановден/, защото все още витаят злите духове на некръстеното родено отроче на Коледа, разказва етнологът Красимира Мишкова от Разлог. Години наред тя е проучвала същността на този обичай в Добърско и сега с думи и снимки от своя личен архив разказва на читателите на сайта „Споделено знание, без граници”.

Рано на Богоявление хорското шествие се отправя към река Клинец, за да се изпълни “спасението” на кръста Христов. Всяка година млади мъже от Добърско  се хвърлят в ледените води на реката с надежда, че ще бъдат здрави и честити, а пък ако хванат кръста и възнаградени.

 

битката за Богоявленския кръст

Освен обичайното хвърляне на Богоявленския кръст, което може да се види на много места в страната, в Добърско са запазени водичните песни и обичая на водичарките, които обикалят домовете на стопаните, пожелали това. Обредните песни са наречени „водични” , защото се изпълняват само от моми „водичарки”. Водата е основен елемент в целия обред. Тя е „нещо свещено” със своята очистваща и предпазваща функция. Хората са вярвали, че е символ на живот, пропъжда всяко зло, лекува, гадае и има магическа сила. Водичарките ходят на реката, ритуално се измиват за здраве и наливат котле със „светена” вода. Отиват при главната, най-знаещата и посветена водичарка. Нейната майка прави китка от чимшир и босилек и я връзва с червен конец – символ на непорочността на девойките. С тази китка на Ивановден те поръсват хората, защото съчетанието на билките в нея пази от зли духове и има силата на свещенодействие.

Стопанката посреща водичарките

С песента “Угримко девочьо” водичарките влизат във всеки дом и със същата песен се изпращат с домакините, като си разменят благословии: „А догодина да шета млада невеста в тоя дом, да се народаа фногу деца, стадата да близнаа!” ; „Айде па вие догодина да се ожените!”; „Да мине пиле, па да каже: АМИН!”. Тези думи Красимира е записала от своята информаторка Смилена Попова от Добърско. Снимка – Водичарки пеят на младо семейство.

Ако в къщата има малко дете, една от водичарките го взима ,вдига го високо, а другите пеят:„Провикнала се Яница из високи чардаци У ръце й мажко дете… Ка не роди макя змия, еми роди камувено, камувено, убавено… „Йоване ле, галено дете, Мачя Йована галила с пресно го млеко поила…” Същата песен, с малки изменения, е публикувана като вариант от Вук Караджич през 1822г., казва Красимира Мишкова.

Водичарки наричат на новородено

Една от песните за стопанката със синове и снахи е:„Бре, Идро – Видро, стара кметице.  Бре, Идра оди, по нея води, по нея води до два гълъба, по гълъбето – две паюници, по паюници до две гугутки…” Интересни са образите в тази песен – паунът е раннохристиянски символ на безсмъртието и вечността, възкресението и обновяването, а гълъбът е Божията чистота и в същото време въплъщава в себе си Светия Дух.

За всеки член от семейството се пее определена песен, като се започва от най-възрастния.  След приключване на обредното обхождане из селото, момичетата се връщат отново в същата къща, от където са тръгнали. Там те делят по равно дарените им пари и храни, и се разотиват.

Смята се, че най-магичната нощ е 5 срещу 6 януари, в която се нарича мълчаната вода, за да сбъдне желанията и мечтите на стопаните на дома. Учените вече доказаха, че водата има памет. Явно са го знаели хората още в древността, знаели са го и лечители като Петър Дънов, Петър Димков. Не случайно дъщерята на народния лечител Лили Димкова и днес всяка сутрин пие чаша топла вода като нарича всяка глътка с думите, запомнила от баща си: ”Светлина и сила за ума, живот за сърцето, здраве за тялото”. И както казва Краси Мишкова: „Дай, Боже! Нека е!”

Красимира Мишкова е родена в Разлог през 1963г. През 2000 г. завършва „Българска филология „ в Югозападния университет „Неофит Рилски“ със специализация „Маските и маскарадните игри в Югозападна България“. Занимава се с фолклористика, етноложки и краеведчески изследвания в областта на маскарадните игри, песента и танца.

Tagged as: , , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
Споделено знание
play_arrow
share playlist_add
close
  • 206

Акцент

“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”

Юлия Караджова 04.01.2021

Това изречение е част от статия в специализирано италианско политическо издание, която Венета Ненкова успява да прочете в началото на 90-те години, когато се установява в Рим. Първата й асоциация […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.