“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев Паулиана Новакова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Водици в Добърско Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността Юлия Караджова
play_arrow
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща…. Валери Тодоров
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА! Юлия Караджова
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина Юлия Караджова
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА Паулиана Новакова
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден Юлия Караджова
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония Паулиана Новакова
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
Гутенберговата революция и българите Паулиана Новакова
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН Паулиана Новакова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
Той е роден в Троян, но корените му са в Македония. Родът на баща му идва от Охрид, а на майка му от Разлог. Кръстен е и на двамата си дядовци. Името му е производно от Стоян, Стойо, Стойчо, Цочо. Един от дедите му по майчина линия е бил в екипа на Захари Зограф .Фамилното име на майка му е Иконописова. А фамилията на баща му през 40-те години е била с типичното окончание за това време –Бояджийски. Връщайки се назад в корените си, проф. Бояджиев изпитва жал за взаимното неразбиране между България и Северна Македония, защото според него няма какво да делим с нашите най-близки съседи и намира вина и в двете страни за напрежението помежду ни.
Снимка – фотография от изложбата „Убежище” –
„Убежище” се нарича изложбата фотографии, открита по повод 70-тата годишнина на проф.Бояджиев в столичната галерия КО-ОП, която може да бъде видяна до 12 октомври. Откриването бе съпътствано и с представяне на книгата „Разговори за фотографското изкуство”, която проф. Бояджиев пише заедно с Николай Трейман. Това са разменени мисли между двамата по различни теми за фотографията в интернет по време на пандемията. Впоследствие проф.Цочо Бояджиев разбира ,че те са си говорили неща, които могат да бъдат интересни и за читателите, затова издават тази книга. Девизът на фотошколата „Паралакс”, която се ръководи от Николай Трейман е: ”Научи се, за да видиш!” Смятат ,че фотографът трябва да има познания в различни сфери на изкуството и културата, за да се тренира не само окото, но и душата му за разпознаване на това удивително нещо, което търси в света – да открива възхитителното във всекидневното. Проф.Бояджиев предпочита черно –бялата фотография, която е по-лаконична, с нея могат да се постигнат истински произведения на изкуството, а не просто копие на действителността, и не на последно място,че тя борави със самата светлина. В деня на разговора ни излезе от печат последната му стихосбирка „Епистолариум”, в която е намерил поетичен отговор на реплики от писма, получавани в неговата младост ,на които тогава не е обърнал внимание.
На 70 години убежищата за проф.Цочо Бояджиев са семейството, книгите и музиката. Съпругата му е професор по социология, има дъщеря – лекар, син – юрист, две внучки и внук. Предпочита класическия инструментален барок и португалското фадо. Харесва му светлата меланхолия, която излъчва тази музика.Тя е тъжна, но и нежна , чувствена, носталгична, извираща от душата . Философията за него е усилието да разбере загадката на този свят.Тъгите му са запазено пространство за поезията, чрез която изразява своите меланхолии, а фотографията е езикът, на който се възхищава от заобикалящия го удивителен свят.Често казва на курсистите си, че фотографът трябва да коленичи пред обекта на своето внимание. Може би затова Еми Барух нарече изложбата „Убежище” – „обяснение в любов към човека” от страна на проф.Бояджиев.
Цочо Бояджиев е професор по история на философията в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Роден е в Троян през 1951 година. Автор е на редица изследвания върху античната и средновековната философия и култура, на шест стихосбирки, преводач от старогръцки, латински и немски. Той е философ, историк , един от водещите български учени хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика у нас.Успява да превърне фотографията от хоби в професия. По повод 70-тата му годишнина той бе награден с орден „Стара планина” първа степен за изключителния му принос в областта на науката и културата. Получи и награда от Столична община за поетичната си книга „Кухата сърцевина на живота”.
Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“.
juliaizkustvo@abv.bg
„Сърцето ми остана тук“, казва Косьо Косев, собственик на магазинчето за сувенири, в което почти всичко е от неговата ръка направено. Софиянецът попада в Ковачевица, работейки като фотограф за кампанията […]
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.