playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

play_arrow

Акцент

„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва

Паулиана Новакова 24.08.2021 1


Background
share close

„Сърцето ми остана тук“, казва Косьо Косев, собственик на магазинчето за сувенири, в което почти всичко е от неговата ръка направено. Софиянецът попада в Ковачевица, работейки като фотограф за кампанията за обявяване на селището за културен резерват. И сега, когото и да попиташ кой да ти разкаже историята на селището, ще те насочи именно към него. Разказът на на Косьо Косев е илюстрация на живата памет на хората тук, докато историята на Ковачевица сякаш не е много добре проучена. В този разказ има вероятно преплетени и легенди, но и много автентично съхранени в битовата практика данни, които подсказват културните корени на съществувалата тук общност. Сега Ковачевица се разказва като атрактивно място за културен отдих и туризъм, но когато разхождайки се по калдъръма на стръмните й улички, възхищавайки се на красотата на специфичното ѝ строителство или приседнал на някой обширен чардак не можеш да откъснеш поглед от спускащите се по зеления склон каменни пориви, хубаво е да знаеш нещо повече за хората, създали тази красота. За тяхната история.

 

Добре е и да спреш пред една паметна къща, тази, на писателя Георги Данаилов. Лесно ще я разпознаеш. Пред нея има табела и куче. Кучето е от камък, страж който пази паметта на писателя. А на табелата пише: „Тук живя писателят Георги Данаилов, който написа „Къща отвъд света.“

 

Усещането, което те обладава в Ковачевица, е действително като да си „отвъд света“.(Книгата, както и всички останали творби на писателя, могат да се закупят в магазинчето за сувенири. Със специален дар – подписа на писателя.)

Косьо Косев е убеден в предположението, че търновлии, бягащи от турското нашествие, са първите заселници тук. Разпознава се по пренесената градска култура, която е намерила отражение в специфичното местно строителство. Те основали т.н. Горна махала. Долната е от заселили се десет рода „арнаути“ тоест, бежанци от Корчан и Костур, които през 1791 година бягат от кърджалийските банди.

Защо и до ден днешен им викат „арнаути“ ни обясняват си специалисти от “Българска история“: „В село Ковачевица остават десет рода и основават така наречената „арнаутска махала“. В земите на днешна България през осемнадесети век понятие „Македония“ не съществува, така че хората от Костурско и Корчанско са наричани „арнаути“, а мястото, от което идват – „Арнаутлук“. Езикът им бил чисто български, говорели бързо и отсечено със следи от старобългарския носов говор

За съхранения правилен, нормативен български говор, разказва и Косьо Косев, говор, който се откроява от родопските диалекти наоколо.

Дали „болярският“ почерк може да се разчете в строежа на къщите? Преценете сами. Строени са уникално – една до друга, с вътрешни кръгообразни пространства и външни дувари, оформящи нещо като крепостна стена, с покриви, по които от единия край на селото можеш да стигнеш до другия.

Особено характерни са двата основни принципа на това строителство: естетика и функционалност. Всяко нещо и най-дребният детайл, трябвало едновременно и да служи и да радва душата. Да е красиво.

Ковачевските дюлгери така се прочуват, че ги канят да градят къщи от Истанбул до Букурещ. Имали са и специфичен „ мещтрогански“ (майсторски от гр.) криптиран език, да си пазят занаята.

Тези майстори възстановяват Батак след опожаряването му и осиновяват сираци оттам. Били са и богати животновъди, стадата им зимували по Беломорието, плащали огромни данъци, а пасищата и землищата им се простирали до Доспат. Печелили и от дърводобив, но пазели гората.

Голяма роля имало ВМРО за налагане на строги морални норми и принципи. Какво правели старейшините, за да изпитат моралната устойчивост на съселяните си, ще научите от Косьо Косев, както и как са продължили да поддържат високата битова култура на селището.

Ще научите и защо когато идва социалистическата власт ковачевци събарят къщите си, събират каменния и дървения материал и се пръсват по цяла България – Пловдив, Шумен, Велинград, Варна, Преслав има днес ковачевски родове. Но не и в Ковачевица.

Останалото е съвремие. Но нека чуем тази история, за да не се превръща Ковачевица в обикновен туристически обект, а да е място, в което всеки може малко да се почувства „ОТВЪД СВЕТА“.

 

Tagged as: , , , , , , .

Rate it
Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013). 
Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Background
Вижте още
Споделено знание
close
  • 161

Акцент

СКОРО НЯМА ДА ИМА КОНСЕНСУС МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ според полския историк проф. Ярослав Рубаха

Юлия Караджова 15.08.2021

Намерих го в сградата на Македонския научен институт в Благоевград, където беше отседнал. Харесват му  варошлийските къщи, чардаците, мириса на старо дърво, изгледът към планинските върхове, които го ободряват, защото […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.