

АНГЕЛ РОСНЕВ ОТ ЯКОРУДА – ЕДИН ОТ МАЛКОТО НЕИЗЦАПАНИ ОТ ВЛАСТТА В МИНАЛОТО
Снимка на Ангел Роснев Има и такива хора, които са били по високите етажи на властта, но не са позволили на изкушенията да ги променят и повредят. Ангел Роснев е […]
play_arrow
“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова



Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова


Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
Паулиана Новакова



Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова



Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова



Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров



Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров


Водици в Добърско
Юлия Караджова



“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова



“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова


Старчевата в Разлог – назад към древността
Юлия Караджова
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
Юлия Караджова



“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова



“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова


Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
Валери Тодоров


В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
Юлия Караджова


Кръстена на Света Екатерина
Юлия Караджова


„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
Паулиана Новакова


Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
Юлия Караджова


Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
Паулиана Новакова


Юра Константинова – Българите в османския Солун
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова


Гутенберговата революция и българите
Паулиана Новакова


Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
Паулиана Новакова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова


Снимка: Славчо Ичков и Любчо Шарланджиев с шейната като деца
86-годишният Славчо Ичков от Благоевград започва разказа за своя родословен корен със спомени за своя първи братовчед Любомир Шарланджиев, когото нарича батко, защото е с 4 години по-голям от него и когото чувства като свой брат. Бащата на Славчо – Димитър и майката на Любчо – Мария, са брат и сестра. Известният ни кинорежисьор прекарва детството си в Горна Джумая, където е роден през 1931 година и където преживява незабравими случки заедно със своя братовчед Славчо. Предците им идват от село Стояково, което се намира между Дойран и Гевгели, днес в Северна Македония. Дядото и на двамата се казва Ичко, който в Македония се нарича Рамаданов. А тази фамилия идва от прадядото Дино, който е бил кмет на селото и много приличал на пъдаря Рамадан. Славчо не харесва фамилията Рамаданови и приема личното име на дядо си за своя фамилия – Ичков. През 1912 година дядо Ичко тръгва с бежанската вълна към майка България и се заселват в Горна Джумая. Минавали границата като връзвали парцали на копитата на конете, за да не вдигат шум. Общината в Горна Джумая обезпечава бежанците и дава на дядо Ичко парцел срещу топлата минерална чешма на Владишкото и там до днес живеят негови наследници. Бащата на Славчо е Димитър , а майка му Радка. Димитър идва от Македония със занаята, наследил от предците си – касапин, който продължава да практикува и на новото място. След деветосептемврийския преврат става директор на Кланицата в Горна Джумая.
Снимка: Радка Ичкова – майката на Славчо
Снимка: Димитър Ичков – бащата на Славчо
Снимка: Бойка Ичкова –съпругата на Славчо като млада
Снимка: Бойка и Славчо Ичкови със сина си Димитър
Със своята съпруга Бойка, Славчо се запознава в Икономическия техникум, където директор е била Саша Маркова – майката на Свобода Бъчварова. Любовта им е ученическа , и продължава в семейните им отношения. Бойка беше дълги години управител на Кинефикация в Благоевград и често организираше кинолектории с участието на известни актьори и творчески екипи на филми. Любомир Шарланджиев и Невена Коканова са сред тях. Шарлето , както наричат всички Любчо Шарланджиев завършва ВИТИЗ през 1956 г.при Желчо Мандаджиев. Познаваме го като режисьор на филмите :”Хроника на чувствата” , ”Веригата”, ”Години за любов”, ”Карамбол”, ”Прокурорът”, ”С дъх на бадеми”, „Най-добрият човек, когото познавам”, ”Спомен за близначката”. Съвместно с Неделчо Чернев ,Любомир Шарланджиев участва и в реализацията на телевизионния сериал „На всеки километър”.Част от сериите са заснети в Благоевград и околностите. Умира на 22 юли 1979 година на връщане от снимачната площадка, докато режисира филма „Трите смъртни гряха” ,който довършва съпругата му Невена Коканова.
Снимка: Любчо Шарланджиев и Невена Коканова с родителите на Любчо – Мария и Иван
Снимка: Среща с Невена Коканова пред Киното в Благоевград
Снимка: Любчо Шарланджиев и Невена Коканова в Москва
Незвестни снимки на Любчо Шарланджиев и Невена Коканова:
Семейството на Славчо има прекрасни отношения с роднините му в Гевгели – Елена и Илия Караянови, които са се чувствали македонци с български корени. Спаска Митрова, също е братовчедка на Славчо. Тя дълги години води съдебни битки срещу бившия си съпруг както в Северна Македония,така и в Страсбург, за да вземе дъщеря си у дома. Въпреки натиска, тя не се отказа от българския си корен. През юни 2020 година умира след тежко боледуване. Майка й Сузана е леля на Славчо. За отношенията със своите македонски роднини разказва той заедно с дъщеря си Биляна.
Снимка: Елена Караянова от Гевгели
Звуков файл: Славчо Ичков за своето родословие
Славчо разказва интересни случки от детството си с Любомир Шарланджиев – за момчешките банди на турската и Орлин махала, за битките с фрашки, за мъжките им игри на бокс и лудориите, които често завършвали с рани и с бой от родителите. През 1940 година с теснолинейката отиват до родното село на дядо им – с. Стояково . Славчо вълнуващо разказва за интересното пътешествие с теснолинейката до Петрич и с каруца до Струмица , където при пресичането на река Вардар едва не падат в реката. Двамата братовчеди спят на една кушетка в продължение на една година, докато Любчо завършва гимназията в Горна Джумая, днешния Благоевград. Тогава Любчо е имал ученическа любов с приятелката си Маргарита , която по-късно се жени за Александър Маринчев, известен в града като Фото Маринчев.
Славчо си спомня, че роднините му участват в пиесата, която Любчо прави за режисьорската си дипломна работа. Екипът от преподаватели идват в Дупница за оценката. От там започва творческия път на режисьора Любомир Шарланджиев. Първият му филм се казва „Това се случи на улицата” в началото на 60-те години, в който кани Невена Коканова за участие и от там започва любовта им.
Звуков файл: Славчо Ичков разказва спомени, преживяни с Любчо Шарланджиев
Снимка: Славчо Ичков с дъщеря си Биляна
Славчо Ичков е роден на 3 август 1935 година в Горна Джумая. Завършва Икономическия техникум.Започва трудовата си кариера като продавач на билети в благоевградския театър. В житейския си път непрекъснато се развива и преквалифицира . Тринайсет години работи като монтьор на тъкачни машини в Текстилния комбинат. Работи като началник на енерго-механичен отдел във Фабриката за безалкохолни напитки, а по-късно и началник ремонтно-механичен цех в Строителният комбинат на града. Пенсионира се през 1991 година. След пенсионирането си известно време прави тухли в тухларната. Съпругата му Бойка почина през 2012 година.Имат две деца : син Димитър и дъщеря Биляна. И двамата са журналисти по професия в Радио Благоевград. За съжаление, със синът му Димитър Ичков се разделихме през 1997 година.
Tagged as: Славчо Ичков Любомир Шарланджиев Невена Коканова.


Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg




Юлия Караджова 19.11.2021
Снимка на Ангел Роснев Има и такива хора, които са били по високите етажи на властта, но не са позволили на изкушенията да ги променят и повредят. Ангел Роснев е […]


Юлия Караджова 18.10.2026


Юлия Караджова 14.10.2026
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

