playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

Акцент

СЛАВЧО ИЧКОВ за своя първи братовчед ЛЮБОМИР ШАРЛАНДЖИЕВ

Юлия Караджова 07.12.2021 5


Background
share close

Снимка: Славчо Ичков и Любчо Шарланджиев с шейната като деца

86-годишният Славчо Ичков от Благоевград започва  разказа за своя родословен корен със  спомени за своя първи братовчед Любомир Шарланджиев, когото нарича батко, защото е с 4 години по-голям от него и  когото чувства като свой брат. Бащата на Славчо – Димитър и майката на Любчо – Мария, са брат и сестра. Известният ни кинорежисьор прекарва детството си в Горна Джумая, където е роден през 1931 година  и където  преживява незабравими случки заедно със своя братовчед Славчо. Предците им идват от село Стояково, което се намира между Дойран и Гевгели, днес в Северна Македония. Дядото  и на двамата се казва Ичко, който в Македония се нарича Рамаданов. А тази фамилия идва от прадядото  Дино, който  е бил кмет на селото и много  приличал на пъдаря  Рамадан. Славчо не харесва  фамилията Рамаданови  и приема личното име на дядо си за своя фамилия – Ичков. През 1912 година дядо Ичко тръгва с бежанската вълна към майка България и се заселват в Горна Джумая. Минавали границата като връзвали парцали на копитата на конете, за да не вдигат шум. Общината в Горна Джумая обезпечава бежанците и дава на дядо Ичко парцел срещу топлата минерална чешма на Владишкото и там  до днес живеят негови наследници. Бащата на Славчо е Димитър , а майка му Радка. Димитър  идва от Македония със  занаята, наследил от предците си  – касапин, който продължава да практикува и на новото място. След деветосептемврийския преврат  става директор на Кланицата  в Горна Джумая.

Снимка: Радка Ичкова – майката на Славчо

Снимка: Димитър Ичков – бащата на Славчо

Снимка: Бойка Ичкова –съпругата на Славчо  като млада

Снимка: Бойка и Славчо Ичкови със сина си Димитър

Със своята съпруга Бойка, Славчо се запознава в Икономическия техникум, където директор е била Саша Маркова – майката на Свобода Бъчварова. Любовта им е ученическа , и продължава  в семейните им отношения. Бойка беше дълги години управител  на Кинефикация в Благоевград и  често организираше кинолектории с участието на известни актьори и творчески екипи на филми. Любомир  Шарланджиев и Невена Коканова са сред тях. Шарлето , както наричат всички Любчо Шарланджиев  завършва ВИТИЗ през 1956 г.при Желчо Мандаджиев. Познаваме го като  режисьор на филмите :”Хроника на чувствата” , ”Веригата”, ”Години за любов”, ”Карамбол”, ”Прокурорът”, ”С дъх на бадеми”,  „Най-добрият човек, когото познавам”,  ”Спомен за близначката”. Съвместно с Неделчо Чернев  ,Любомир Шарланджиев участва и в реализацията на телевизионния сериал „На всеки километър”.Част от сериите са заснети в Благоевград и околностите. Умира на  22 юли 1979 година  на връщане от снимачната площадка, докато режисира филма  „Трите смъртни гряха” ,който довършва съпругата му Невена Коканова.

Снимка: Любчо Шарланджиев и Невена Коканова с родителите на Любчо – Мария и Иван

Снимка: Среща с Невена Коканова пред Киното в Благоевград

Снимка: Любчо Шарланджиев и Невена Коканова в Москва

Незвестни снимки на Любчо Шарланджиев и Невена Коканова:

Семейството на Славчо има  прекрасни отношения с роднините му  в Гевгели – Елена и Илия Караянови, които са се чувствали македонци с български корени. Спаска Митрова, също е  братовчедка на Славчо. Тя дълги години води съдебни битки срещу бившия си съпруг както в Северна Македония,така и в Страсбург, за да вземе дъщеря си у дома. Въпреки натиска, тя не се отказа от българския си корен. През юни 2020 година умира след тежко боледуване. Майка й Сузана е леля на Славчо. За отношенията със своите македонски роднини  разказва  той заедно с дъщеря си Биляна.

Снимка: Елена Караянова от Гевгели

Звуков файл: Славчо Ичков за своето родословие

Славчо разказва интересни случки от детството си с Любомир Шарланджиев – за момчешките банди на  турската и Орлин махала, за  битките с фрашки, за мъжките им игри на бокс и лудориите, които често завършвали с рани и с бой от родителите. През 1940 година с теснолинейката отиват до родното село на дядо им – с. Стояково . Славчо вълнуващо разказва  за интересното пътешествие с теснолинейката до Петрич и с каруца до Струмица , където при пресичането на река Вардар едва не падат в реката. Двамата братовчеди  спят  на една кушетка в продължение на една година, докато Любчо завършва  гимназията в Горна Джумая, днешния Благоевград. Тогава Любчо е имал ученическа любов с приятелката си  Маргарита , която по-късно се жени за Александър  Маринчев, известен  в града като Фото Маринчев.

Славчо си спомня, че роднините му участват в пиесата, която Любчо прави за  режисьорската си дипломна работа.  Екипът от преподаватели идват в Дупница за  оценката. От там започва творческия път на режисьора Любомир Шарланджиев. Първият му филм се казва „Това се случи на улицата” в началото на 60-те години, в който кани Невена Коканова за участие и от там започва любовта им.

Звуков файл: Славчо Ичков разказва спомени, преживяни  с Любчо Шарланджиев

Снимка: Славчо Ичков с дъщеря си Биляна

Славчо Ичков е роден на 3 август 1935 година в Горна Джумая. Завършва Икономическия техникум.Започва трудовата си кариера като продавач на билети в благоевградския театър. В житейския си път непрекъснато се развива и преквалифицира . Тринайсет  години работи като монтьор на тъкачни машини в Текстилния комбинат. Работи като началник на енерго-механичен отдел във Фабриката за безалкохолни напитки, а по-късно и началник ремонтно-механичен цех в Строителният комбинат на града. Пенсионира се през 1991 година. След пенсионирането си известно време прави тухли в тухларната. Съпругата му Бойка почина през  2012 година.Имат две деца : син Димитър и дъщеря Биляна. И двамата са журналисти по професия в Радио Благоевград. За съжаление, със синът му  Димитър Ичков се разделихме през 1997 година.

 

Tagged as: .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
От един род
close
  • 2960

Без граници

АНГЕЛ РОСНЕВ ОТ ЯКОРУДА – ЕДИН ОТ МАЛКОТО  НЕИЗЦАПАНИ ОТ ВЛАСТТА В МИНАЛОТО

Юлия Караджова 19.11.2021

Снимка на Ангел Роснев Има и такива хора, които са били по високите етажи на властта, но не са позволили на изкушенията да ги променят и повредят. Ангел Роснев е […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.