МАРГАРИТА МАЧЕВА – НАЙ-МЛАДИЯТ ТЕАТРАЛЕН   ДИРЕКТОР В БЪЛГАРИЯ

Снимка в заглавието– Маргарита Мачева пред ДТ „Н.Вапцаров”- Благоевград

Снимка – Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград

Звуков файл – Маргарита Мачева

Като журналист познавам Маргарита Мачева само от пресконференциите, на които ме канят по повод  премиери на новите постановки  в Драматичен театър “Никола Вапцаров” в Благоевград  или когато искат да споделят идеите си за новия театрален сезон. Като ръководител на Благоевградската трупа тя е най-младият театрален директор в България. Познавам я като творец и от представленията, които тя поставя на театралната сцена, но сега нямам намерение да ги анализирам, а по-скоро  да я опозная по-отблизо като човек,защото понякога за нея чувам хвалебствия,понякога недоволства, или неразбиране  на  определени нейни решения.

Снимки – Маргарита Мачева по време на пресконферинции

Тя е на 31 години. Родена е през 1990 година в Плевен и е кръстена на двете си баби по бащина и майчина линия, които носят името Маргарита. Засега няма сериозен  партньор до себе си, но е влюбена в работата, дотолкова е влюбена,че от перфекционизма, който  е наследила от предците в рода си, понякога се вторачва в грешна думичкаили буквичка до такава степен, че иска всичко да е изпипано,   правилно, честно, етично. За съжаление, в работата си често се сблъсква с  противоположните неща,  като изкривяване на истината, задкулисни действия, срещу които нейната същност се бори  и това й създава голям вътрешен конфликт. Понякога си мисли, че ще й е по-лесно, ако не се опитва нещата да са толкова пунктуални, точни и честни,но  не може да избяга от себе си. Наследила е  ценности, които е приела  за свои и ги следва.

И в тази връзка я питам дали умее да прави компромиси и да прощава в личен и в професионален план? Казва,че може, „нали  и световната драматургия  се базира на неразрешимите конфликти, които са сблъсъци на две гледни точки. Когато има конфликт в драматичния смисъл, не в скандалния, тогава няма прав и неправ, има гледни точки, което означава, че човек трябва да прости на другия, ако са на различни позиции по някакви въпроси.”

А що се отнася до любовта, надява се някой ден да я срещне и да я запази. Защото, според нея, човек трябва да има деца, когато има  с кого да ги гледа.Казва, че не е от хората, които програмират личния си живот и си поставят някакви задачи, като например – до колко години да се омъжи, до колко да роди първо дете, кога да си купи апартамент, кола или да постигне нещо…За нея е много важно не какво притежава и колко е успешна в очите на другите, а да прави това, което я вълнува и да носи с действията си смисъл и на други хора.

Снимка – кръщене на Маргарита Мачева

Като ученичка  посещава театралната школа в Плевен и когато решава да кандидатства режисура, родителите й казват да се откаже, защото талантът според тях се наследява, а тя няма в рода си такива хора. Майка й се казва Златка Мачева и е психолог, а баща й Емил Мачев е работил дълги години в банка. Извън професиите си, родителите, бабите и дядовците й винаги са обичали изкуството, редовно са водили малката Маргарита на куклен театър. Дядо й Георги по бащина линия е от Плевен. Когато отива да работи в Исперих, Разградско, среща своята съпруга Маргарита, след което отиват да живеят в Плевен. Дядо й Върбан по майчина линия също е от Плевен.Той пък си харесва неговата любима Маргарита  от  Стамболийски, Пловдивско, но рода й идва от Беломорска Тракия.Спомня си, че баба й с нейната сестра преди десетина години са ходили да видят родното си село и са се върнали много развълнувани.

Роднините й имали хоби да рисуват, да танцуват, да четат книги, обичали  литературата и  едната  баба  й е чела  книжки с приказки от различни  националности. Маргарита  обичала да слуша тези странни истории, които не завършвали като класическите приказки, били по-различни, и затова си ги спомня и до днес.Тя  няма братя и сестри ,има чичо и вуйчо и най-близки са й техните деца. Най-голямата й братовчедка е на 15 години и се казва Теодора,  обича да пише есета и печели награди. Другата  е Даниела и  е на 12 г. Когато е била на 5, е играла в представление на Маргарита, а най-малката Мария е супер артистична и е на 8 години. И трите харесват  това,което  прави  братовчедка им и определено имат отношение към изкуството.Това я радва, защото поне ще може да им даде съвет от опит, ако изберат някое от изкуствата за своя професия, докато на нея не е имало кой да й помага при избора на професията „режисьор”.

Приемат я в НАТФИЗ  през 2009 година в класа на проф .Пламен Марков. Дипломира се с ”Кървава сватба” на Лорка в Плевенския театър. Като режисьор е поставяла представления в Русе, Пловдив,Шумен и в други  градове ,и през  2016 г. идва в Благоевград .Поканена е да поставя „Вампир” по Антон Страшимиров, което и до днес й е слабост.Това е любимото й представление на благоевградска сцена,защото е първото и защото „много чисто,много хубаво работехме тогава”, споделя тя. И не защото печели награди, просто й е сантимент. Петър Кьосев -директор на театъра в този период, й  предлага да стане щатен режисьор .Тя приема и става не само щатен режисьор ,а  през 2018 –та вече е и изпълняващ длъжността директор ,а след конкурса през 2021 –легитимно избран директор. Остава в Благоевград доста повече, отколкото си е мислила. Градът й харесва,ч увства се опитомена тук и не съжалява за това, което й се случва.

Снимка – откъс от постановката „Вампир”

Нейните основни учители са проф. Пламен Марков, Калин Ангелов, който е бил асистент в театралната академия и който постави на благоевградска сцена „Под манастирската лоза” по Елин Пелин. Научила е много и от Стайко Мурджев, на който е била асистент като студентка. Практическите  знания е получила, когато  е била асистент режисьор на Пламен Марков, при поставяне на „Ричард III” от Шекспир във Варна и от работата й по представлението ”Крал Лир” пак от Шекспир на Стайко Мурджев в Пловдив. „Много е полезно, когато от Академията те изпратят да поработиш на терен, защото реално виждаш  доста неща, които няма как да разбереш без да ги видиш в практиката”.

Снимки – Маргарита Мачева в театралната зала

Снимки от представлението „Панаир на суетата”

За най-големия си успех досега Маргарита смята развитието на благоевградския театър през 2019 година, първата година , когато  е под нейно ръководство. В годината преди пандемията са работили доста активно. Тогава, според Маргарита, се дава ново начало , нов старт  на театъра.”Заредихме с нова енергия  трупата,а и аудиторията видя нови, различни неща, повярва в посоката, в която работим и това беше изключително голям успех за мен. Когато пътят е очертан, не е толкова страшно и трудно, просто приключението е започнато и само може да се развива”.

Маргарита обича класическите текстове и се вълнува от темата за личния избор на човека. Какви избори правиш,как те се развиват в живота ти, как  влияят на теб и околните, на обществени процеси. Другата тема, която я вълнува, е за разминаването между хората. ”Когато гледаш  в една посока, а някой друг гледа в категорично друга и двамата сте прави. Такъв тип сблъсъци са ми изключително интересни. В професията на режисьор и на мениджър на театъра, литературата и темите, които те  вълнуват в личен и в професионален план, силно се сливат.Това, което ти е интересно, после се прехвърля и на сцената. Не мога да анализирам собственото си творчество, нито пък имам фиксирани цели по определени теми. След време може да ме вълнува друга тема,това зависи от житейския опит,който трупа човек”.

Един от най-трудните й избори е дали да стане директор на театъра в Благоевград. Давала си е ясна сметка, че това ще й отнеме доста от времето, което би могла да отдели на професията, за която винаги е мечтала – да бъде режисьор, защото на директорският пост отговорностите и задълженията са различни и са много. Мозъкът ти се настройва на съвсем други вълни на мислене. Мислиш за административни дейности, за финансови въпроси, за художествени концепции на други режисьори.”Ние изготвяме творческа концепция за театъра, но други хора творят, ти не си ангажиран пряко в процесите и това поставя на заден план твоето лично творчество. Много е трудно да си вдъхновен и концентриран, творчески настроен за някакъв репетиционен процес, когато поставяш  голяма пиеса, а в същото време  да  мислиш за турнето в страната, например. Това са други вълни. Знаех,че ще бъде така и се колебаех дали да приема това предложение. После си казах, когато човек има някакви виждания за развитието на един културен институт и мисли, че той не се ръководи както трябва, а би могъл да се ръководи по друг, по-добър начин, най-достойното е да се опита той да го направи. Иначе  бих си казала,че ако сега откажа, после нямам право да се оплаквам. След като си получил предложение за ръководна длъжност и се откажеш, после с какви очи ще коментираш някой друг как го ръководи. Труден беше изборът”.

Още с първото представление, което поставя в Благоевград, Маргарита си намира съмишленици. Много й харесва трупата, била е  в среда на приятели и колеги и това е  важна  причина да приеме директорския пост. Според нея,  трябва да ръководиш нещо, което познаваш.  „Благодарна съм на целия екип, че повярва в нещата, които искам да направим заедно и че го правим. И те са отдадени в  работата си със сърце и душа. Това не са щампи, които всеки би казал,  а това е категоричната истина. Ако не беше целият екип на театъра, нямаше нищо от това да се случи”.

Отделяйки  време на летописа на Драматичния театър в Благоевград, посветен на неговата 100-годишнина, който изготви драматургът  Елена Илиева, разбирам,че Маргарита  не е от хората, които смятат, че всичко започва от тях и затова я питам какво добро е взела от предците си в театъра и какво смята да пренесе в бъдещето.

.

Каза, че е изчела  ръкописа на Елена Илиева от кора до кора около 20 пъти, помагайки  за неговата техническа редакция  и й прави впечатление, че в този театър са правени пиеси, които не са поставяни  на много  сцени. В повечето театри има заглавия, които в определени периоди се повтарят, докато в репертоара на благоевградския театър е срещнала заглавия,които дори никога не е чувала. Ровила се е да открие подробности, защото й е станало любопитно, че тук  се е търсило нещо иновативно, нещо много интересно, нещо не като другите, нещо по-различно и това много й харесва, защото  импонира на всичко, което си представя за един театър. Впечатлява я и трудното начало на този театър, който е минал през всякакви форми на съществуване: самодеен състав, полупрофесионален, професионален, игра на едно място, на второ, на трето, пък в един момент ги карат да играят и на македонски, после пак на български .Всички тези катаклизми не са отказали хората да правят това, в което вярват.Това са факти, които открояват работата на този театър през годините. Летописът  е вид хроника, жанр, в който   не се предвиждат илюстрации със снимков материал. Но Маргарита има  намерение да направят албум със снимки от представленията,  поставяни на благоевградска сцена през годините. Успели са да систематизират архива като  е направено едно от най-важните неща: снимките,които притежават, вече са  надписани и  се знае от кои представления са, кои са актьорите, кой е творческият състав. Голяма част от колегите й, които минават през театъра, са надписали всички подробности по снимките и самата тя няма обяснение,защо това досега не е направено. Маргарита се впечатлява от това, което се вижда на снимките: „Виждам много стари представления с модерна визия, дори по-модерна от половината репертоар в Българи в момента. Казвам го абсолютно отговорно!”. Издаването на подобен албум,обаче,ще изисква средства  и затова следят  програмите, по които да кандидатстват,за да го направят.

Не е мислила какво ще е личното й присъствие в този театър в по-далечно бъдеще. Много са задачите в работата, които преследва,но какво ще й поднесе   живота, не знае. Би се радвала, ако успее да си довърши мандата, който е 4 години и след конкурса, който спечели през 2021 би трябвало да продължи до 2025 г. Благоевград е град на младите хора и затова, според нея, има нужда от съвременно изкуство. Осъзнава,че аудиторията се възпитава и затова  правят класически текстове със  съвременен прочит и съвременни театрални средства. Сега предвиждат нови драматургични, непознати за благоевградската публика  форми.  Подготвят документалния проект „Забелязано в Благоевград” – заглавие, вдъхновено от групата във Фейсбук. Подбрали са и теми, които ще бъдат доста сериозни, но поднесени и с чувство за хумор, за да може да бъдат  по-близко до хората и да се възприема по-лесно. Неда Соколовска ще бъде режисьор, а тя е  най-утвърдения професионалист в областта на документалния театър в България. Неда, заедно  с актьорите, ще взимат интервюта от гражданите за теми, които ги вълнуват, като например: градска среда,екология,финансови въпроси, култура, свободно време, забавления, история на града, хората и техните семейства…Идеята е да се сглоби една картина от живота в Благоевград и  това,което вълнува хората. „Не сме си казали, че това представление трябва да залее хората с проблемите им. Всички знаем, че в споделянията в социалните мрежи има и изключително комедийни неща, така че се надявам да бъде интересно. При документалния театър любопитното е ,че творческият  екип тръгва с една тема и няма никаква представа какво ще се получи накрая.” Това се прави по програмата „Социално ангажирани изкуства” към  Национален фонд „Култура” и премиерата се предвижда началото на месец  юни и то на външни локации извън театъра.

Маргарита си представя бъдещето на благоевградския  театъра  като  модерен с интересни представления и със сплотена  трупа, гледаща в една посока .Смята че и сега и се доближават до тази идея, защото актьорите работят в изключителна спойка помежду си, работят  с различни режисьори, което е много важно за тях. И се надява да бъде театър, признат за един от най-добрите в страната. Радва се, че на премиерите напоследък половината от публиката идва от София и от други градове, което я изненадва. Защото в началото са канели колеги от София, но сега идват без покана и други почитатели на театралното изкуство. Примерно на премиерата на постановката  „Колко е важно да бъдеш сериозен” във време на пандемия, когато театъра ту се затваря, ту се отваря, изведнъж започват да звънят  и казват: ”Имате премиера, искаме места, идваме!”. „Това означава,че има сериозен интерес към това, което правим тук.И се надявам това да бъде устойчиво, всяко наше следващо представление да бъде все по-добро”.   Мечтата й за личен добър живот пак е свързана с работата – да може да вълнува хората с това,което прави като режисьор  и не само. ”Нашите професии са много ценни с това,че ние можем да изживеем стотици истории, които няма как за един живот да ти се случат,но пък хората,които идват в театъра,имат същата възможност”.

Снимка – Маргарита Мачева

Маргарита Мачева е най-младият директор на държавен културен институт в страната.И въпреки младостта си, и въпреки конфликтните ситуации, които й сервира живота, тя  засега успява да отстоява своите критерии и творчески  идеи. И разчита на своите съмишленици и на младата, интелигентна, нестандартна публика, към  която всъщност са насочени и усилията й като режисьор и директор.

Tagged as: Маргарита Мачева директор Благоевградски театър.