„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята

Поводът да разговаряме с проф. Лизбет Любенова са дневниците на генерал Константин Жостов, издадени неотдавна съвместно с Кирил Алексиев, директор на Регионален музей Благоевград.

Кой е Константин Жостов? И защо толкова малко знаем за родения в с. Гайтаниново български генерал, възпитаник на висшето артилерийско училище във Виена, първи военен аташе във австрийската столица, военен аташе в Санкт Петербург, дал своя глас в подкрепа участието на ВМРО в Балканската война на заседанието на Серския революционен окръг, по-късно началник щаб на Първа и Трета армия през Балканската война, съветник по време на преговорите по Лондонския мирен договор, а в 1915-та началник щаб на действащата българска армия? Генерал, за когото Фердинанд въпреки, че уважавал професионализма му, казвал –„Аз този македонец ще го унищожа.“

Какво ни казват дневниците за причините за националната ни катастрофа и какви паралели можем да правим в историята, включително с това, което се случва днес в Украйна?

Вечни ли са интересите на великите сили, които определят съдбините на по-малките народи?

Вечен ли е наивизмът на българина да вярва, че щом правдата е очевидна, великите сили ще я подкрепят? Какво става с националния ни идеал, заради който войниците ни са тръгвали като на сватба да освобождават своите братя?

Ще научим как войната изтръгва всички идеали и илюзии дотам, че дори един заклет русофил като Радко Димитриев признава, че трябва да вървим срещу руските интереси, за да защитим нашите.

Константин Жостов смело е критикувал правителство и Фердинанд и се е противопоставял на политическите интереси.  „Докато бългаpcките войници cа гладни и боси аз няма да позволя нито един вагон c xpана и пpовизии да cе изпрати за геpманcките войcки.” Затова и цярят, макар да е уважавал професионализма на военния, веднъж пред ген, Савов казал „Аз този македонец ще го унищожа.“

От дневниците ще научим за грешките и късогледството на българските политици, които след Балканската война без да се съобразяват с нарастващата опасност, включително без да се доверяват на военните разузнавателни сведения са готови да разпуснат армията и когато Съюзническата война се оказва реалност, вместо да обединят армията като юмрук, я разпокъсват. Ще научим за войната отвътре. Как въпреки политиците, победите са се случвали, какви са фаталните грешки на политиката, водена на три нива – правителство, цар, военни босове с техните интереси.

Генералът умира, без да дочака края на Първата световна, но последните му думи са: „Падна ли Чеган“. (Днес Άγιος Αθανάσιος в Гърция. През август 1916 г. там се развива голямото Чеганско сражение между български и съглашенски части. Битката при Чеган е от една от най-паметните и най-кръвопролитни битки на Бдинци по време на I-та световна война.)

Ще потърсим отговор на един щекотлив и не често задаван въпрос – имат ли масоните пръст в кроенето на световната политика на Балканите, колко е получил Фердинанд (оказва се, че за 3 милиона златни рубли има данни) да вкара България в Балканската война, неизвестно обаче, колко, за да развали Балканския съюз.

Като извод и поука от историята, гледайки какво се случва с тревога в Украйна днес, проф. Любенова казва: „Два народа ще се сблъскат, ще се изтрепят, а богатите ще станат по-богати“

„Всяка война има цена. Цената я плаща народът, а управляващите стават по-богати.“

Уроците на историята не са само за историците. Те трябва да бъдат четени, популяризирани, осмисляни, за да станат част от генетичния код на цивилизованото ни общество. Върху какво работи младият екип на проф. Любенова, какви архиви и документи от научния ни фонд ще попълнят скромните ни знания за собствената ни история? Те имат вече свое издание: „Исторически форум“. Подготвят два тома документи и лични разкази за съдбата на тракийските българи. „Тракия в спомените на своите съвременници“ „Където трагедията е не-по-малка, отколкото на македонската. Тъкмо обратното. Тя е потресаваща.“

Защо обаче към нея сме по-малко чувствителни? Отговорът на проф. Любенова е изненадващо ясен. От една страна да не раздразним великите сили. От друга, в Македония се е отглеждал един свръхценен продукт за европейските богаташи – афионът. Опиатът, който е използван не само за удоволствие, а и като бърз лек при тогавашното ниво на медицината, особено по време на войни.

Горчива истина е обаче, нивото на заплащане на подобен изследователски труд (както между впрочем, нивото на заплащане и на библиотечни и музейни работници). Ще издържат ли на своя ентусиазъм младите учени или ще потърсят други по-доходни, несвързани с духовната ни култура поприща? Въпрос за друг разговор.

Какви безценни съкровища има научният фонд, като ръкописи от 11 век, военни договори или завещанието на Вазов, можете да научите също, а проф. Любенова апелира към всеки, запазил семейни архиви, дори да не смята, че имат значима историческа стойност, да ги дари на добра воля, защото това са късчета безценна история. “Историята е като пъзел, трябва да надграждаш непрекъснато, за да получиш цялостната картина.“

Tagged as: Велики сили, тракийски българи, проф. д.и.н. Лизбет Любенова, исторически заблуди и истини, Научен архив на БАН ценни документи, Балканска война, Цар Фердинанд, генерал Константин Жосто, лични дневници, масони.