ФОТОРЕПОРТЕРЪТ  РУМЕН ЖЕРЕВ: КОВАЧЕВИЦА – БЪЛГАРСКИЯТ ХОЛИВУД

ФОТОРЕПОРТЕРЪТ  РУМЕН ЖЕРЕВ: КОВАЧЕВИЦА – БЪЛГАРСКИЯТ ХОЛИВУД

Снимка – Георги  Жерев – бащата на Румен Жерев в Ковачевица 

Румен Жерев е потомък на ковачовалии. Нарича село Ковачевица родопския бисер. За първи път вижда родното село на дедите си и на неговия баща Георги Жерев, когато навършва 18 години, по време на голяма земляческа среща през август 1974 година. Разказва ,че селото се е образувало от няколко заможни фамилии, преселени по тази земя  от Велико Търново, когато градът  пада под турско робство. И днес тази част на селото се нарича Болярската махала, а другата – арнаутската, се образува  век по-късно, когато от Македония идват албанците. Дядото на неговия баща – Славко Банев, се превръща в защитник на своите съселяни, като ги брани от турците, които освен законния десятък, който вземат всяка година от местното население, се връщат и рекетират хората още веднъж в годината. Дядо Славко  причаква двамата турци и връща на съселяните си  иззетите им незаконно пендари, жълтици и други ценни вещи, а те му се отблагодаряват като му дават по  нещо за добрината. Имало е опити да го ликвидират, но той се е спасявал по тунела, с който се слави село Ковачевица. Тук е имало канализация  още от ХVI  век. С парите,които събирал в продължение на десетина години, прадядо  му Славко Банев спасява  дядо му Стоян Жерев, който е роден 1888 г. През 1925 година  е осъден на смърт, след атентата в черквата  „Света Неделя”, от действащи разбойници, които се представяли за членове на ВМРО от групата на Ванче Михайлов. Както е по устав, дядо Славко   откупил своя зет . Стоян бил даскал и основател на Българската работническа партия –комунисти в селото. Дядо Стоян и баба Мария имат пет деца.

Снимка –Стоян и Мария Жереви  в с. Ковачевица през 1937 година

Снимка – Георги Жерев с баща си Стоян

Когато бащата на Румен –  Георги, е на 10 години, семейството се изселва в гр.Гоце Делчев. По-късно Георги Жерев става  един от основателите на вестник „Пиринско дело”в  Благоевград, където води литературната страница. Той публикува във вестника първото стихотворение на Евтим Евтимов. По време на една от панахидите на Георги Жерев в Ковачевица, Евтим Евтимов разказва на Румен  за срещата си с неговия баща и с благодарност за творческата подкрепа. От Благоевград Георги Жерев става кореспондент на БТА и след пенсионирането си се оттегля в родното село Ковачевица, където пише своите романи – 7 на брой. Умира през 2004 година.

Снимка –Георги и Ирина Жереви пред паметника на Яворов в Благоевград като млади

Майката на Румен – Ирина Жерева, която през месец май ще започне 90 –та си година,  през младите си години е била счетоводител не само служебно, но и в дома си. Гледали са телета в къщата си в Ковачевица и с тях са се изхранвали. Нейния дядо Ильо е  бил в четата на Гоце Делчев и е доживял до 102 години, така че Румен е спокоен за дълголетието на майка си. Нейното име е наследила  известната ни журналистка и телевизионен креспондент Ирина Жерева, която е дъщеря на Максим, брата на Румен Жерев.

В звуковия файл може да чуете   емоционалния  разказ на Румен Жерев за родовата история

Снимки  от село Ковачевица

Румен разказва,че възкръсването на село Ковачевица става след като там се снима филма „Мъжки времена”. Досега  в с.Ковачевица са заснети  28 филма. Спомня си, че неговите двама сина Самуил и Доброслав, когато са били малки, са наблюдавали  заснемането на сцена от  филм за антифашистката дейност на Янко – партизанското име наТодор Живков.

Снимки – изложбата на Румен Жерев –„Ковачевица – памет и надежда” в Париж и Будапеща

Снимка – Румен Жерев и Асен Кисимов – по време на изложбата в Будапеща

Преди години Румен Жерев направи изложба с фотографии „Ковачевица –памет и надежда” в България и Европа. Два пъти я показва във Франция, два пъти във Финландия, където се запознава с актьора Асен Кисимов. Заедно заминават в Унгария, където той има поетичен рецитал на фона на снимките от Ковачевица.

Ковачевица за Румен Жерев е родословна къща и скъп корен. Мило му е това село и никога няма да му е безразлична неговата съдба.От възрастните хора и от своите предци  е научил всичко, което ми разказа и което някой ден е решил да опише в родова книга.

Снимка –Сватбата на Румен и Валентина Жереви

Румен е роден на 18 октомври 1956 година в Благоевград. Завършил е Солунската гимназия, която не иска да се нарича бивша. Две години е войник в Хасково  и след това завършва фотографското училище „Юлиус Фучик” в София. Работи като фоторепортер във в.”Пиринско дело”. През 1992 година Валери Запрянов го кани да работи  за вестник „Стандарт”. По-късно работи и  във вестник „Монитор”. Връща се в родния си град и в  момента е репортер за в.”Телеграф”. През 2006 година Румен Жерев става личност на града, избран от журналистическата гилдия. Наградата му връчи кметът на града тогава Лазар Причкапов. Женен е за Валентина, която е била детска учителка, а в момента  помага за отглеждането  на малките си внуци. Имат двама сина  и четирима внуци.

Снимка – Румен Жерев с големите си  внуци  Георги и Божидара

Tagged as: Фоторепортерът Румен Жерев Благоевград вестник "Телеграф" "Пиринско дело" Ковачевица.