“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев Паулиана Новакова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Водици в Добърско Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността Юлия Караджова
play_arrow
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща…. Валери Тодоров
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА! Юлия Караджова
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина Юлия Караджова
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА Паулиана Новакова
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден Юлия Караджова
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония Паулиана Новакова
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
Гутенберговата революция и българите Паулиана Новакова
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН Паулиана Новакова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
Снимка – Георги Жерев – бащата на Румен Жерев в Ковачевица
Румен Жерев е потомък на ковачовалии. Нарича село Ковачевица родопския бисер. За първи път вижда родното село на дедите си и на неговия баща Георги Жерев, когато навършва 18 години, по време на голяма земляческа среща през август 1974 година. Разказва ,че селото се е образувало от няколко заможни фамилии, преселени по тази земя от Велико Търново, когато градът пада под турско робство. И днес тази част на селото се нарича Болярската махала, а другата – арнаутската, се образува век по-късно, когато от Македония идват албанците. Дядото на неговия баща – Славко Банев, се превръща в защитник на своите съселяни, като ги брани от турците, които освен законния десятък, който вземат всяка година от местното население, се връщат и рекетират хората още веднъж в годината. Дядо Славко причаква двамата турци и връща на съселяните си иззетите им незаконно пендари, жълтици и други ценни вещи, а те му се отблагодаряват като му дават по нещо за добрината. Имало е опити да го ликвидират, но той се е спасявал по тунела, с който се слави село Ковачевица. Тук е имало канализация още от ХVI век. С парите,които събирал в продължение на десетина години, прадядо му Славко Банев спасява дядо му Стоян Жерев, който е роден 1888 г. През 1925 година е осъден на смърт, след атентата в черквата „Света Неделя”, от действащи разбойници, които се представяли за членове на ВМРО от групата на Ванче Михайлов. Както е по устав, дядо Славко откупил своя зет . Стоян бил даскал и основател на Българската работническа партия –комунисти в селото. Дядо Стоян и баба Мария имат пет деца.
Снимка –Стоян и Мария Жереви в с. Ковачевица през 1937 година
Снимка – Георги Жерев с баща си Стоян
Когато бащата на Румен – Георги, е на 10 години, семейството се изселва в гр.Гоце Делчев. По-късно Георги Жерев става един от основателите на вестник „Пиринско дело”в Благоевград, където води литературната страница. Той публикува във вестника първото стихотворение на Евтим Евтимов. По време на една от панахидите на Георги Жерев в Ковачевица, Евтим Евтимов разказва на Румен за срещата си с неговия баща и с благодарност за творческата подкрепа. От Благоевград Георги Жерев става кореспондент на БТА и след пенсионирането си се оттегля в родното село Ковачевица, където пише своите романи – 7 на брой. Умира през 2004 година.
Снимка –Георги и Ирина Жереви пред паметника на Яворов в Благоевград като млади
Майката на Румен – Ирина Жерева, която през месец май ще започне 90 –та си година, през младите си години е била счетоводител не само служебно, но и в дома си. Гледали са телета в къщата си в Ковачевица и с тях са се изхранвали. Нейния дядо Ильо е бил в четата на Гоце Делчев и е доживял до 102 години, така че Румен е спокоен за дълголетието на майка си. Нейното име е наследила известната ни журналистка и телевизионен креспондент Ирина Жерева, която е дъщеря на Максим, брата на Румен Жерев.
В звуковия файл може да чуете емоционалния разказ на Румен Жерев за родовата история
Снимки от село Ковачевица
Румен разказва,че възкръсването на село Ковачевица става след като там се снима филма „Мъжки времена”. Досега в с.Ковачевица са заснети 28 филма. Спомня си, че неговите двама сина Самуил и Доброслав, когато са били малки, са наблюдавали заснемането на сцена от филм за антифашистката дейност на Янко – партизанското име наТодор Живков.
Снимки – изложбата на Румен Жерев –„Ковачевица – памет и надежда” в Париж и Будапеща
Снимка – Румен Жерев и Асен Кисимов – по време на изложбата в Будапеща
Преди години Румен Жерев направи изложба с фотографии „Ковачевица –памет и надежда” в България и Европа. Два пъти я показва във Франция, два пъти във Финландия, където се запознава с актьора Асен Кисимов. Заедно заминават в Унгария, където той има поетичен рецитал на фона на снимките от Ковачевица.
Ковачевица за Румен Жерев е родословна къща и скъп корен. Мило му е това село и никога няма да му е безразлична неговата съдба.От възрастните хора и от своите предци е научил всичко, което ми разказа и което някой ден е решил да опише в родова книга.
Снимка –Сватбата на Румен и Валентина Жереви
Румен е роден на 18 октомври 1956 година в Благоевград. Завършил е Солунската гимназия, която не иска да се нарича бивша. Две години е войник в Хасково и след това завършва фотографското училище „Юлиус Фучик” в София. Работи като фоторепортер във в.”Пиринско дело”. През 1992 година Валери Запрянов го кани да работи за вестник „Стандарт”. По-късно работи и във вестник „Монитор”. Връща се в родния си град и в момента е репортер за в.”Телеграф”. През 2006 година Румен Жерев става личност на града, избран от журналистическата гилдия. Наградата му връчи кметът на града тогава Лазар Причкапов. Женен е за Валентина, която е била детска учителка, а в момента помага за отглеждането на малките си внуци. Имат двама сина и четирима внуци.
Снимка – Румен Жерев с големите си внуци Георги и Божидара
Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“.
juliaizkustvo@abv.bg
Младите хора от Националната хуманитарна гимназия “Св.Св. Кирил и Методий” в Благоевград разсъждават за цената на свободата и 3 март. Снимка –ученици в час по философия в НХГ Понякога дори […]
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.