Бившата Солунска гимназия – за свободата и националния празник

Младите хора от Националната хуманитарна гимназия  “Св.Св. Кирил и Методий” в Благоевград разсъждават за цената на свободата и 3 март.

Снимка –ученици в  час по философия в НХГ

Понякога дори не можем да си представим колко надежда ни дават младите хора за бъдещето на страната ни и за духовното ни развитие.До този извод стигам винаги, когато ги потърся за разговор по някакъв повод. Такъв сега е 3 март. В класа на  Екатерина Икономова, преподавател по философия в Националната хуманитарна гимназия „Св.Св.Кирил и Методий – бивша Солунска” в Благоевград, са събрани едни от най-умните деца, на които е преподавала през последните години. За нея те не са ученици,те са партньори по пътя към общото им духовно развитие. Това са млади хора, които й дават увереността, че е на мястото си и,” че всяка една хрумка може да стане голяма идея, че всяка голяма идея може да върви към личностна осъзнатост  при всеки един от нас.” И понеже разговорът е за националния ни празник 3 март,тя го свърза със свободата, за която казва,че е най-голямата екзистенциална драма. И добавя: „ Свободата е върос на желание, на жертва и на един много драматичен избор в живота.Свободата се изявява чрез индивидуалността. Когато човек размишлява , може да се вдигне над нещата и да ги прецени, но в същото време да спази чисто житейската диалектика и да позволи нещата да минат през него. Тогава може да си даде ясна сметка как диша диапазона на личната му свобода – кога се свива, кога се разтваря”. А дали ние сами  определяме свободата си, без намесата на външни фактори ? ,Екатерина Икономова отговаря: ”Естествено е, че свободата има своята външна изява,когато се регламентира  от общество,от възпитание, от среда. Вътрешната свобода пък е тази,която се регламентира от нашите ценности, от духовния ни избор. Тая фикция човек да се стреми към свободата е нещо много властно в нашата човешка природа. На моменти то може да изкочи като див звяр,на моменти може да се свие в миша дупка, може да удари тавана, може да погледне небето, или  да  бъде сринато. Свободата е зовът на душата. Но свободата трябва да следва пътя на собствената си естественост, това , което идва отвътре. Душата е тази, която определя  пътя, който трябва да следваме.Човек не трябва да бяга от себе си, не трябва да върви против себе си,човек трябва да обича, да  хване за ръка  собствените си дела, собствената си отговорност и да върви напред личностно,но и в името на общото човечество, т.е. свободата може да свърши  лоша услуга,  когато обслужи дивия индивидуализъм, на който всички сме свидетели ”.

Снимка – ученици с г-жа Екатерина Икономова

Тези деца,които стоят до Екатерина Икономова  са  мислещи  млади хора, които имат своя позиция за историята и за нещата, които се случват около нас .Те не са унифицирани, те са различни , чувстват се свободни  да споделят мнението си, без да се страхуват ,че не съвпада с общоприетото.

Снимка – Мария Стефанова

Мария Стефанова от  12  клас  казва, че нейното поколение  само е чело за някогашните войни и битки и не познава  ценността от извоюваната свобода,  ценността да ограничиш своята собствена свобода в името на някоя чужда .”Научавайки  какво се случва на 3 март 1878 година  за нашия народ, начина по който сме жертвали толкова много, за да можем днес да ходим свободно по улиците, смятам ,че нашето  поколение  още повече започва да оценява  свободата си, особено в  условията на войната между Украйна и Русия. Сега можем да оценим колко скъпо ни е предоставеното   тук в България . И това, което днес трябва да правим, е да помагаме на тези, на които в момента се отнема тази свобода.” Мария се чувства ревностен патриот, защото според нея само народ ,преживял пет вековно робство,народ с толкова видни личности като Левски,Ботев,Петко войвода,Гоце Делчев…може да бъде горд и да цени свободата си .

А що се отнася за бъдещето, Мария е убедена :”Бъдещето  чертаем ние.Аз вярвам в съдбата,отредена ни и от Бог, но голяма част от нея  зависи  и от нашите избори и решенията, които взимаме. Благодарение на хората,които са ми предоставили възможността да бъда свободна ,пред които днес се прекланям ,смятам да живея така,че да има повече  светлина в моя живот и в живота на хората около мен!”  Избрала е журналистиката за своя професия , защото за  нея е много  ценна  свободата на словото: „Защото всеки един заслужава да  бъде чут и изслушан. Философите казват,че лошите хора са продукт на личности, които не са могли да си разкажат историята. Смятам че журналистиката  е професията, която ще ме издигне и в която ще се реализирам най-добре!”

Звуков файл – Мария Стефанова и Екатерина Икономова

Снимка – Николай Стайков

Николай Стайков смята,че той е от поколението,отгледано и моделирано  по западен модел.”Патриотизмът днес със сигурност не е това,което е бил по времето на светилищата,които виждаме  на портрети по коридорите на гимназията, но се доближава до есенцията,до ядрото на техните идеали и няма как да е по-друг начин. Всеки млад човек ,когато разбере някои неща, няма  как да не изпитва любов към земята, на която е роден и на която живее!”Смята ,че и днес има патриоти, макар и с променен модел,но ги има. На 3 март, на фона на войната между Русия и Украйна, България пак е принудена да избира страна,но според него  е време  да не мислим толкова за изтока и запада, а да защитим собствените си  държавни интереси,  да разберем  какво се случва вътре в страната ни,защото  българите  много пострадаха  от неслучилия се преход. ”3 март е светъл ден в нашата история, но след 3 март историята ни не е толкова приятна. И днес не мога да кажа,че се чувстваме толкова горди от тази историческа дата, защото  всичко, което е направено тогава,не е направено от нас. Ние четем  за велики личности, но  не споделяме техните виждания.”

Снимка –Симеон Калайджийски

Симеон Калайджийски не се чувства патриот ,някак си фалшиво му звучи тази дума днес,въпреки че  една нация има нужда от патриоти. Според него на 3 март ни освобождава Русия, но не за да ни помогне,а за да задоволи собствените си интереси, които тогава са съвпаднали и с нашите.”Днес няма да произнасяме благодарности към Русия, при условие, че си позволи да обяви война на Украйна,че от нейните оръдия загиват невинни хора”,споделя Симеон. Не знае как ще изглежда бъдещето му,имайки предвид политическата ситуация в света,която е доста сериозна,но даже и да не се сбъдне най-лошия сценарий,целия свят за него е един хаос. „Не можем да планираме живота си, защото каквото и да се опитваме да направм,то  винаги може да се разпадне и да останеш  празен.”Знае, че ако нещо много иска, то има два варианта, да бъде постигнато, или не, но просто трябва да следваме целите си. Ако не се сбъднат, ще бъдем наранени, но това ще ни направи  по-силни, за да ги  постигнем  някой ден.

Снимка – Интервю от Румяна Георгиева

Румяна Георгиева  мисли, че въпреки създалата се ситуация в световен мащаб, 3 март  е нашия  национален празник и ние трябва да го отбележим, както и досега. ”Разбира се, след онази паметна дата през 1878 година, нещата определено се размиват в съвремието ни. Патриотите вече не са както са били преди и не мисля,че ги има. Променили са се много неща оттогава. Ние приемаме 3 март за наш национален празник,но някак си не осъзнаваме нещата така,както тогава са ги осъзнавали!” Не знае дали може ясно да види  бъдещето си, но иска да бъде правист и да се реализира в живота.

Снимка –Мартин Пашалиев

За Мартин Пашалиев 3 март е дата,която трябва да ни обедини като народ и като нация. „Дати като тази трябва да ни покажат,че не трябва да забравяме миналото, а да се вслушваме в него,защото то ни говори, то винаги е там като пример и трябва да го разкодираме, да видим какво и защо са правили тези хора и максимално да се опитаме да надскочим, да подобрим тяхното дело. Мисля, че това е нашето бъдеще – да се стремим да бъдем единни, отстояващи себе си,  уважаващи себе си, своята култура, писменост и всички тези неща, които ни правят  уникални  в безкрая”.

Тези млади хора прекрасно познават историята, написана в учебниците и в книгите,които са прочели. Разсъждават от позицията на хора,които осъзнават  ,че въпреки кръвопролитните войни, човечеството не се е променило кой знае колко и не си е научило уроците нито от загубите,нито от победите. Осъзнават, че свободата е скъпо удоволствие. Но се надяват добрият разум,светлината и мирът да надделеят над злото.

Звуков файл – Николай Стайков, Симеон Калайджийски, Румяна Георгиева и Мартин Пашалиев

Tagged as: учениците от бившата Солунска гимназия за 3 март и свободата.