“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев Паулиана Новакова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Водици в Добърско Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността Юлия Караджова
play_arrow
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща…. Валери Тодоров
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА! Юлия Караджова
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина Юлия Караджова
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА Паулиана Новакова
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден Юлия Караджова
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония Паулиана Новакова
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
Гутенберговата революция и българите Паулиана Новакова
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН Паулиана Новакова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
Снимка – Сградата на ДТ”Н.Вапцаров” – Благоевград в деня на откриването на Балканския театрален фестивал
Снимка –Маргарита Мачева –директор на ДТ –„Н.Вапцаров”-Благоевград, Илко Стоянов –кмет на Община Благоевград и Силвия Домозетска – директор на дирекция „Култура,спорт и туризъм”
Снимка –публиката на фестивала
В продължение на една седмица Благоевград бе домакин на първото издание на Балканския театрален фестивал, организиран от Драматичен театър „Никола Вапцаров”, Община Благоевград, с финансовата подкрепа на Министерството на културата, Национален фонд „Култура”. Около 1500 любители на театъра успяха да гледат осем от най-добрите спектакъла в България, Северна Македония и Косово
Снимка от спектакъла „Момчето от последния чин” на ДТ-Благоевград
Началото бе дадено с премиерния спектакъл на Благоевградския драматичен театър „Момчето от последния чин” на Хуан Майорга. Режисьор е Тея Сугарев – Савова , сценографията е на Никол Трендафилова, с участието на новозназначените млади актьори от благоевградската трупа, за които този спектакъл бе премиерен на благоевградска сцена. В сюжета се преплитат социални теми, свързани с образование, морал и творчество.
Звуков файл – Тея Сугарова и младите актьори от благоевградската трупа
Снимка – Христо Мутафчиев в моноспектакъла „Плач на ангел”
„Плач на ангел” по текст на Стефан Цанев провокира много емоции и размисъл в зрителите, които час и 20 минути гледаха талантливото изпълнение на Христо Мутафчиев и като главния герой Райчо ,си задаваха много въпроси, чийто отговори прозираха между думите ,жестовете и паузите на сцената.
Звуков файл – Христо Мутафчиев в моноспектакъла „Плач на ангел” по текст на Стефан Цанев
Снимка – Ана Батева – режисьор на спектакъла „Дани и дълбокото синьо море”
bsh
Снимка – Лиридона Шеху в ролята на Роберта от спектакъла „Дани и дълбокото синьо море” от Джон Патрик Шанли – Градски театър Призрен -Косово
На камерна сцена гостува Градски театър –Призрен – Косово със спектакъла „Дани и дълбокото синьо море” от Джон Патрик Шанли . Главната роля в спектакъла се играе от Лиридона Шеху, която е 31 годишна като своята героиня Роберта, за която роля тя получава награда за най-добра актриса от Театралния фестивал „Феризай” в Косово. Актрисата гостува за първи път на театрална сцена в Благоевград и поздравява организаторите за този Балкански фестивал, който й дава тази възможност. Режисьорът на спектакъла Ана Батева е родена в Скопие, но отдавна живее в София, където е завършила НАТФИЗ през 2013 година в класа на проф.Пламен Марков и където със Стефан Здравески от Битоля, създават Сдружение за алтернативен театър „SPAM studios ”. Стефан е музикант, който е участвал в майсторските класове на Милчо Левиев и Крейг Бейли . Негова е музиката на спектакъла „Дани и дълбокото синьо море”. В Косово Ана гостува по покана в Градски театър Призрен. За първи път работи на английски език с актьорите, но я привлича темата за емпатията и доколко сме склонни да проявим състрадание към другия човек и да го приемем такъв, какъвто е.Тя се надява чрез езика на театъра да променяме отношенията на Балканите към по-добро, без предразсъдъци, и отчуждение, защото дълбокото синьо море се оказва много дълбоко и трябва да намерим заедно спаситената лодка.
Звуков файл –Ана Батева
Снимка –Деян Донков и Радина Кърджилова в спектакъла „Нирвана” от Константин Илиев на Театър 199
В програмата на Балканския театрален фестивал бе включена и постановката „Нирвана” от Константин Илиев на Театър 199. Режисьор Стилиян Петров, сценография Никола Тороманов, композитор Милен Кукошаров. В ролята на Яворов и Лора бяха актьорите Деян Донков и Радина Кърджилова, които пресъздават последната драматична нощ на поета с неговата любима Лора. За разлика от истинското значение на думата нирвана, едноименното стихотворението на Яворов звучеше като лайтмотив в представлението с предвещание за трагичен край на една знакова любовна история . ”Спят вечните води, безбрежните води – бездънни, но в тях се не оглеждат небесата звездни, и бродим ний наоколо безсънни, и тръпнем пред безмълвните им бездни”.
Звуков файл – Деян Донков, в ролята на Яворов в спектакъла „Нирвана”
Снимки- Виктория Степановска – Янкуловска – актриса от Народния театър Битоля –Северна Македония
Снимка – Никола Стефанов-актьор от Народния театър Битоля,Северна Македония
Снимка – Иван Йерчик – режисьор и директор на Народен театър Битоля,Северна Македония
Постановката „Кислород” от Иван Вирипаев се приема като манифест на новата драма и не случайно привлече младата публика в театъра, защото руският драматург Вирипаев има смелостта в дълбочина да говори за болките на съвремието, за смисъла на живота, за безсилието и съвестта на човека. С тази постановка на благоевградска сцена гостува Народен театър Битоля от Северна Македония на режисьора Иван Йерчик. Десет сцени за най-актуалните въпроси на днешния ден с участието на актьорите Виктория Степановска – Янкуловска и Никола Стефанов. Те смятат, че е под нивото на всеки артист да се занимава с проблемите, които политиците създават между двете страни и е прекрасно, че има такива фестивали, които да ни правят приятели, а не врагове, защото целта на изкуството е да ни обединява, а не да ни разделя. Режисьорът Иван Йерчик, и директор на Народния театър в Битоля, е щастлив заради доброто сътрудничество с Благоевградския драматичен театър. Избира драмата „Кислород” ,защото това е текст на новото хилядолетие и ни кара да размишляваме защо не можем да живеем без да изучаваме божиите заповеди и да ги прилагаме наистина в живота. Йерчик смята, че трябва да търсим човешкото в „ лудите съвременни отношения не само между България и Северна Македония, но и в Европа и в света като цяло,защото хората се делят на хора и на не хора”.
Звуков файл – участниците в спектакъла „Кислород” на Народен театър –Битоля,Северна Македония
Снимка –откъс от моноспектакъла „Дом за овце и сънища” на Здрава Каменова
Снимка –Актрисата Здрава Каменова и режисьорът Гергана Димитрова
Моноспектакъла на Здрава Каменова „Дом за овце и сънища” с режисьор Гергана Димитрова ни пренася в бежанските преживявания по време на Балканските войни и днес, когато тази тема отново ни вълнува чрез съвременните премествания на групи хора, които бягат от войната и търсят убежище за по-спокоен живот. Чрез образа на пророчицата Ванга и нейните съновидения ставаме свидетели на лични истории за преживяна мъка и надежда назад и напред във времето, все едно сме попаднали в машина на времето, както го обяснява и режисьорката Гергана. Самата тя има подобна история в рода си – баба гъркиня от Егейска Македония, която със семейството си е била прогонена от родното място и семейството се разпилява в България, Румъния, а една част остава в Гърция. Чрез талантливата игра на Здрава Каменова, вълнуващата музика на живо на Павел Терзийски и невероятната визия на Никола Налбантов , зрителите се пренасят от епоха в епоха и разбират, че и преди и сега ни вълнуват едни и същи човешки проблеми, независимо как се наричаме и каква народност имаме.
Звуков файл – „Дом за овце и сънища” – Гергана Димитрова и Здрава Каменова
Снимка –Снежина Петрова
Моноспектакалът „Една българка” на Снежина Петрова развълнува публиката с урок, който ни кара по-добре да разбираме и да обичаме Вазов. Режисьорът Десислава Шпатова и консултантите от различни научни области на представлението помагат да влезем чрез призмата на човешкото в тази бъларска класика, не през призмата на историята и политиките. Помагат на зрителите да разберат колко е съвременен и днес текста на Вазов, който в различни епохи ще казва различни неща,в зависимост от усещането на човека за посланията в тази творба.
Звуков файл – Снежина Петрова за моноспеткакъла си „Една българка”
Снимка – откъс от представлението „Амадеус”
Последната постановка на фестивала бе „Амадеус” от Питър Шафър на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна. Талантливо актьорско присъствие на Ненчо Костов в ролята на Моцарт, Стоян Радев –в ролята на Салиери , Христина Джурова в ролята на Констанца Вебер, която е ностел на ИКАР 2022 за поддържаща женска роля. Емоционален разказ за гения и неговата сянка, за светлината на таланта и мрака на завистта. Със своя специфичен режисьорски почерк в тетралното изкуство, режисьорът Стайко Мурджев ни предложи впечатляващ спектакъл – разказ за изкуството като свобода , разказ за борбата на Салиери с Бога чрез Моцарт.
Звуков файл –Кирил Аспарухов от Петрич за спектакъла „Амадеус”
Снимка – Кирил Аспарухов
В паралелната програма на Балканския театрален фестивал се състоя и първото издание на Борса за проекти, в която се включиха трима млади режисьори: Надя Панчева, завършила режисура за драматичен театър в класа на проф. Пламен Марков, предложи идеен проект за постановка по мотиви от пиесата „Федра” на Жан Расин. Любомир Колаксъзов,който завършва режисура за куклен театър с худ.ръководител проф.Славчо Маленов и мениджмънт в сценичните и екранни изкуства с ръководител проф.Лидия Върбанова, предложи своя проект „Мизантроп” като опит в търсене на човешкото в нас сред блатото от лицемерие, суета, лъжи и интриги. Николай Йорданов, който завършва режисура за драматичен театър в НАТФИЗ в класа на проф.Снежина Танковска, предложи идеен проект върху „Персите” от Есхил.
„ Идеята на тази програма е да даде възможност на млади режисьори да представят своите проекти на избрана от тях класическа пиеса и тя да намери място в програмите на различни театри в страната”, сподели директора на Благоевградския драматичен театър Маргарита Мачева .
Снимка –Маргарита Мачева
Звуков файл – Маргарита Мачева за Балканския театрален фестивал
Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“.
juliaizkustvo@abv.bg
Почитатели на фотографията, приятели, журналисти, професионални фотографи, любопитни посетители бяха многобройните гости на откриването на уникалната изложба на тревъл фотографии на Людмила Капитанова в галерията Виваком – Оборище 5.
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.