

В Кюстендил за осми път бе връчена наградата “акад. Марин Големинов”
Националната награда за принос в музикалния живот “Акад. Марин Големинов“ получиха алерините Анелия Димитрова, Вера Кирова и Силвия Томова.
play_arrow
“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова



Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова


Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
Паулиана Новакова



Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова



Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова



Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров



Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров


Водици в Добърско
Юлия Караджова



“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова



“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова


Старчевата в Разлог – назад към древността
Юлия Караджова
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
Юлия Караджова



“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова



“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова


Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
Валери Тодоров


В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
Юлия Караджова


Кръстена на Света Екатерина
Юлия Караджова


„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
Паулиана Новакова


Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
Юлия Караджова


Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
Паулиана Новакова


Юра Константинова – Българите в османския Солун
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова


Гутенберговата революция и българите
Паулиана Новакова


Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
Паулиана Новакова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
Без граници 29.09.2023


Балет “Арабеск” открива новия сезон с финална вечер на XI-ти конкурс за съвременна хореография на името на своята основателка Маргарита Арнаудова. Това е и третото международно издание, кото ще се състои на 6 октомври от 19.00 часа на сцената на Музикалния театър.
На началната снимка – постановка на Микел Тоетруп (Дания)
Финалистите тази година са хореографите Рафаел Миро Холзер (Австрия), Микел Тоетруп (Дания), както и Стефани Ханджийска (България) и Елена Маринова(България). Спектаклите на младите хореографи ще бъдат защитени от великолепните танцьори на трупата на Балет „Арабеск”.
Снимка – Постановка на Елена Маринова
Снимка – постановка на Стефани Ханджийска
Хореографите избраха да работят върху творби на композитора Милен Апостолов.
Конкурсът присъжда две награди. Наградата “Маргарита Арнаудова” се определя от публиката чрез гласуване с билетите и се връчва от доц. Калина Богоева, учредител на наградата. Присъжда се и награда на международното жури, съставено от изтъкнати хореографи, композитори и критици. Наградените в конкурса спектакли ще влязат в репертоара на трупата на балет „Арабеск”.
Тази година международното жури е в състав Калина Богоева (почетен председател), Боряна Сечанова (председател), Идан Коен (Израел), Аршак Галумян (Германия), Георги Елкин (Швеция), Мила Искренова, Асен Наков, Юрий Дачев, Илия Граматиков, Мария Русанова ще избере победителя, а вотът на публиката ще определи носителя на специалната награда на името на Маргарита Арнаудова.
Снимка – постановка на Рафаел Миро Холзер (Австрия)
Конкурсът поощрява търсенето на оригинални идеи, изразени с автентичен, собствен, съвременен танцов език и стил.
Конкурсът “Маргарита Арнаудова” е учреден от доц. Калина Богоева през 1996 г. и се провежда на всеки три години. Той е израз на творческата потребност на балет “Арабеск” да търси взаимодействие между българските хореографи и композитори. Откривателството на нови идеи и форми в националното танцово изкуство е традицията на “Арабеск”, създадена от голямата българска хореографка и дългогодишен ръководител на трупата Маргарита Арнаудова. Спецификата на този конкурс се определя от изключителното място и значение на съвременната българска музика в него.
Маргарита Арнаудова (1941-1994), чието име носи конкурсът, е цяла епоха в съвременния танц в България и продължава осезаемо да присъства в пространството на българската култура като мост между най-доброто от миналото и утрешния ден.
От своето създаване конкурсът “Маргарита Арнаудова” е утвърдил цяло поколение млади български хореографи, които днес са лицето на съвременната българска хореография – Боряна Сечанова, понастоящем артистичен директор на трупата, Мила Искренова, Антония Докева, Олеся Пантикина, Росен Михайлов, Галина Борисова, Петя Стойкова, Анна Донева, Живко Желязков, Иво Димчев, Кинестетик Проджект на Станислав Генадиев и Виолета Витанова, Асен Наков, и др.
Идеята конкурсът “Маргарита Арнаудова” да прерасне в международен е породена от културния контекст, в който е поставена страната ни след приемането й в ЕС, както и от необходимостта да се продължи традицията на трупата да бъде участник и посредник в обмена на идеи между танцьори и хореографи от цял свят. Провеждането му популяризира съвременното българско танцово и музикално изкуство и провокира нови творчески процеси и контакти между композитори, хореографи и танцьори от България и света.
Първото международно издание се състоя през 2007 г. и беше едно от значимите събития в културния афиш на столицата
През 2023 г. ХІ-то издание на конкурса отново има международен характер.Организира се от Балет „Арабеск” към Държавен музикален и балетен център-София. Третото международно издание на конкурса се реализира с подкрепата на Министерство на културата. Съорганизатор – Фондация “Калина Богоева”. Медийни партньори на конкурса са БНР, БНТ и БТА.
За повече информация:
www.margaritaarnaoudova.org
www.arabesque.bg
Tagged as: Балет Арабеск 11-ти конкурс за съвременна хореография, Конкурс Маргарта Арнаудова Балет Арабеск.


Без граници 28.09.2023
Националната награда за принос в музикалния живот “Акад. Марин Големинов“ получиха алерините Анелия Димитрова, Вера Кирова и Силвия Томова.




Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

