В условия на война Украйна прие ново медийно закондателство

Още четири страни от черноморския регион поемат ангажименти за промени в законите, засягащи медиите.

Европейската аудиовизуална обсерватория публикува доклада си „Медийно право и политика в избрани държави от  черноморския регион“ (Media law and policy in selected Black Sea region countries) от Андрей Рихтер.

Петте страни в този преглед – Република Армения, Грузия, Република Молдова, Република Турция и Украйна са обединени от общи черти, тъй като всички те са държави членки както на Съвета на Европа (СЕ), така и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и три от тях (Молдова, Турция и Украйна) са страни кандидатки, Грузия е определена като потенциална страна кандидатка, а Армения се е ангажирала „постепенно да сближава своето законодателство в съответните сектори с това на Европейския съюз (ЕС). Често тези държави са били критикувани от международни организации за сходни недостатъци в регулирането на техните аудиовизуални медии, най-малкото от гледна точка на свободата на словото. Друга обща характеристика е, че правната уредба на медиите рядко е била преразглеждана през годините. В същото време и петте страни са поели задължението да приведат съответното  си законодателство в съответствие с нормите на ЕС и да сътрудничат активно с европейските институции.

По отношение на свободата на изразяване прави впечатление ,че Конституцията на Армения ( чл. 42) гарантира свободата на медиите, както и „дейността на независимата обществена телевизия и общественото радио, предлагащи разнообразие от информационни, образователни, културни и развлекателни програми”. Конституцията на Грузия урежда свободата на медиите (чл. 17, ал. 3), правата за достъп и свободното използване на Интернет (чл. 17, ал. 4), както и независимостта на обществения оператор от държавни органи и от политически източници и източници на значително търговско влияние (чл. 17, ал. 6). Конституцията на Молдова забранява цензурата на обществените медии (чл. 34, ал. 5), а основният закон на Турция допълнително предвижда „свобода на печата и информацията” и забрана за цензурата (чл. 28). Конституцията на Украйна също забранява цензурата (чл. 15).

Конституциите на Армения (чл. 196 -197), Грузия (чл. 17, ал. 7, чл. 52, ал.1г) и Турция (чл. 133) регулират ролята и функцията на аудиовизуалния медиен регулатор. Текстът в Украинската конституция (чл. 85,чл. 106) се отнася до назначенията в орган от такъв тип.

Докато  основно като примери за конституционно уреждане на обществените медии и на аудиовизуалния медиен орган се даваха Испанската, Португалската и Полската конституция вече и новите демокрации като цитираните по-горе разчитат в пълна степен на конституционните гаранции в една толкова динамична и чувствителна област като медиите.

Медийният пейзаж в Армения се смята за „разнообразен“, като в страната функционират 50 телевизионни оператора, включително шест телевизионни канала с национален обхват, а телевизията остава „най-важният източник на политическа информация особено извън столицата”.Според последния доклад на ОССЕ медийната обстановка в Грузия „значително се е влошила през последната година”, като медийната среда е „разнообразна, но силно зависима от

бизнес или политически интереси и до голяма степен отразява поляризацията между правителството и опозиционните партии”. В страната има 106 телевизионни канала, включително 14 национални телевизионни оператори.Телевизията продължава да бъде „основният източник на информация“ за мнозинството жители на страната, въпреки че „онлайн медиите наваксват, предимно в градовете“. Петдесет и шест телевизии, включително 13 с национално покритие, и нарастващ брой онлайн медии са активни в Молдова, но те са „зависими във финансирането си от политически и икономически интереси”. Турските медии са „разнообразни, но поляризирани“.

Медийният пейзаж в Украйна е описан въз основа на последния предвоенен доклад на ОССЕ като „разнообразен, но с висока концентрация на политически  зависима собственост както на национално, така и на регионално ниво“. Основният източник на новини за гражданите са социалните мрежи, плътно следвани от телевизията и от новинарските уебсайтове. След пълномащабната руска агресия, започнала на 24 февруари 2022 г. медийната обстановка в Украйна претърпя значителни промени. Украйна тества различни подходи и инструменти за спиране на дезинформацията, като постигна определени успехи. Според Европейската комисия „Украйна намира като цяло добър баланс между запазването на свободата на медиите и мерките срещу всеобхватните руски хибридни и масирани дезинформационни атаки, мултиплицирани от някои местни медийни източници“.

Законът „За медиите“, представен за първи път от президента Зеленски през 2019 г., влезе в сила на 31 март 2023 г. Медийните стандарти в Украйна преди това се въртяха около шест медийни закона, които останаха до голяма степен без промени от 1991 г. досега. Медийната реформа е ключово изискване, което Украйна трябва да изпълни като официална страна кандидатка за ЕС.

Проектът за нов медиен закон беше оценен положително в голямата си част от експерти на Съвета на Европа  след направените множество изменения в първоначалния текст. Все пак мненията на експертите се разделиха поради разширяването на правомощията на националния контролен медиен орган. Едната позиция беше, че така борбата срещу руската дезинформация ще бъде по-ефективна, докато другата беше, че той ще се превърна в цензор.Рeгулаторът се формира от парламента и от президента, като президнтската квота се определя от специално назначена за целта комисия, която приема номинации на граждански организации, обстоятелство, което спомага за разширяването на обществената база на органа.

Положителна стъпка е, че новият украински медиен закон  налага строги стандарти за прозрачност, като задължава медиите да предоставят ясна и  точна информация за собствениците на дялове на публиката. С оглед приемането на Закона за цифровите услуги и регулирането на дейността на платформите медийният регулатор има правомощието да блокира както регистрирани, така и нерегистрирани при него онлайн медии след многократни съобщения за нарушения от тяхна страна. Законът определя какво е онлайн медия и установява  преходен период (до 31 март 2024 г.) за налагане на наказания на тази вид медии.

Линк&  https://www.euronews.com/2023/05/03/ukraine-new-media-law-sparks-division

Tagged as: Черноморски регион медийни закони, Украйна медиен закон.