playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    “Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

Акцент

Янис Лиолиос: „За какво сме съседи, ако не се познаваме?“

Паулиана Новакова 29.11.2023


Background
share close

Един грък избрал да живее в България, с надежда да строи мостове между двете ни култури .

Янис Лиолиос е гръцки  бизнесмен у нас  и създател на сдружение“ Аристотел“  за културни взаимодействия.  Как се е случило това? Янис с охота разказва, как срещата му с семейството на българските интелектуалци Стефан и Кръстина (Тити) Гечеви е осмислила и променила живота му.

Янис учи  България социология и разказва, как в началото на демокрацията у нас му става интересно да наблюдава промените, както сам казва: „ Реших да видя как се прави капитализъм на живо“.  Подхваща малък легален бизнес, но това, което го задържа в България, е късметът да попадне в кръга около забележителните интелектуалци  Стефан Гешев и Кръстин Гешева . Много можем да научим от него, а и да почувстваме неудобство, че той знае за тази забележителна интелектуална двойка  много повече от средния българин. Кръстина (Тити) Гечева е библиограф изследовател  и е успяла да съхрани за поколенията паметта за  забележителни фигури на българската литературна наука  като Йордан Иванов, Михаил Арнаудов, Иван Шишманов, издавайки техни безценни биобиблиографии, написала е и издала пълна библиография на богомилството.

Стефан Гечев  по  майчина линия е родственик на Асен Златаров и Николай Райнов. По време на Втората световна война е преводач в българската легация в Атина,  и тогава спасява живота на големия гръцки писател Костас Варналис, като  успява да съдейства  поетът да  бъде освободен от немските власти. През 1949 г.  е  културно аташе  в българската легация в Братислава.  След  като се връща в София, Гечев е уволнен от Министерството на външните работи и става, както сам казва,  „изгнаник в родината“. Превежда гръцка поезия на български език, благодарение на неговите преводи  у нас стават известни големи имена като Константинос Кавафис, Арис Диктеос, Йоргос Сеферис, Одисеас Елитис и Янис Ифантис .1959 г.  сключва брак с Кръстина Минчева, която става неговия ангел-пазител.  Следват 23  години труден живот, продължава да превежда  и пише, издава под псевдоним Венцислав  Диаватов  дори криминални романи.

Благодарение на Блага Димитрова  издава през 1967 г.  стихосбирката „Бележник“ , която обаче е заклеймена от партийните ръководители  като антикомунистическа и е наложена  забрана за публикуване на творбите му. След  промяната  излизат много негови романи и сборници разкази,  театралните му постановки се играят на сцените на Народния театър. Тогава Янис Лиолиос има щастието да го срещне, да попадне в неговата духовна среда и духовна аура и както сам казва, чрез него да открие и високата култура на своята родна Гърция. „Разговорите ми с него бяха като да водя  диалози с гръцките философи“, казва той.  И в крайна сметка Янис избира да живее в България, създава  сдружение, „Аристотел“, чиято цел е да поддържа паметта за Стефан и Кръстина Гечеви.

Разговорът с него е по време на паметна вечер в ЦБ на БАН, посветена на Тити Гечева. Организатори съвместно с Библиотеката са Янис Льольос и пременника на сем. Гечеви, Стефан Артамонцев. Заслуга на Стефан Артамонцев е изградената с помощта на Янис Льольос  платформа, посветена на Стефан Гечев .

https://www.stefangechev.com/

Tagged as: , , , , .

Rate it
Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013). 
Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Background
Вижте още
Заедно днес
close
  • 37

Без граници

В Банско пускат кабинковия лифт на 2 декември

Без граници 25.11.2023

Зимният курорт Банско ще пусне кабинковия лифт на 2 декември, съобщават от фирмата концесионер “Юлен” АД . В други години  лифтът се пускаше около студентския  празник на 8 декември, но […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.