„Рейнско злато“ в Софийската опера плени зрителите

„Рейнско злато“ – първата вечер от „Пръстенът на нибелунга“ – сложи началото на тазгодишното изпълнение на тетралогията в Софийската опера.

След успешните гастроли на Софийската опера с предишната постановка на „Пръстенът на нибелунга“ на фестивала „Кьонигсвинкел“ във Фюсен, Германия през 2015 г. и в Болшой театър, Москва през 2018 г., както и гостувания в Минск и Скопие със „Зигфрид“ и „Валкюра“, по специална покана на фестивала във Фюсен миналата година Пламен Карталов за втори път постави „Пръстенът на нибелунга“ с абсолютно различна визия и концепция, в сравнение с предишната си постановка. След Вагнеровия фестивал през лятото на 2023 г. най-големите специализирани издания за оперно изкуство отразиха огромния успех на софийския „Пръстен“ и отбелязаха две важни неща – постановката се изпълнява от български състав и е на световно ниво като режисура.л

Тази година в „Пръстенът“ отново има нови инвенции. „Рейнско злато“ разкри пред зрителите изцяло различна мултимедийна среда, чрез която оживяха водите на Рейн, пещерите на нибелунгите и замъкът на боговете – Валхала. В солистичния състав имаше и два дебюта. Първият – на Веселин Михайлов, който представи импозантен Вотан в певческо и актьорско отношение и вторият – на Станислава Момекова, която интерпретира прекрасно рейнската дъщеря Воглинде. В останалите роли бяха Пламен Димитров /Алберих/, Красимир Динев /Миме/, Даниел Острецов /Логе/, Мариана Цветкова /Фрика/, Силвана Пръвчева /Фрая/, Петър Бучков и Стефан Владимиров – двамата великани Фафнер и Фазолт, Светозар Рангелов /Донер/, Хрисимир Дамянов /Фро/, Весела Янева /Ерда/ и другите две рейнски дъщери Ина Петрова /Велгунде/ и Александрина Стоянова-Андреева /Флосхилде/.

На диригентския пулт бе Евън-Алексис Крист, който за първи път дирижира в София цялата тетралогия и получи заслужени овации от публиката.

В спектакъла участваха и децата от Детска вокално-театрална формация “Таласъмче” с ръководител Димитър Костанцалиев.

Спектакълът бе посрещнат много възторжено от публиката, а бурните аплодисменти след края бяха за всички участници.

Вагнерианци от Португалия, САЩ, Германия, Австрия, Бразилия отново се насладиха на вагнеровата музика и бяха изключително щастливи, че  присъстват на фестивала.

В залата отново присъстваха музикалните критици и забележителни познавачи на творчеството на Рихард Вагнер Клаус Биланд от Виена и Грегор Таси от Глазгоу, както и Рита Карлсон от Стокхолм, Джон ди Гаетани /“Wagneriana“/, Роланд Дипел /„Das Orchester” и „Oper und Tanz”/ , Дирк Шаус /“Online Merker”/, Хелмут Пич /„Opera Online“/.

Всички бяха истински развълнувани след края на спектакъла и оставиха много ласкави отзиви за „Рейнско злато“ като визия и режисьорско решение на Пламен Карталов. Основната тема в разговорите беше, че начинът, по който са поставени вагнеровите заглавия в София се отличава от редица други продукции в няколко основни направления: първо – оперите са представени така, че да са абсолютно разбираеми за публиката, второ – музиката и режисьорското решение са в забележително съзвучие и трето – за костюмите, сценографията и художественото осветление са подбрани възможно най-подходящите цветове, които перфектно синхронизират с нюансите в музиката на Вагнер. Някои от музикалните критици споделиха, че виждат нови идеи и детайли, които в честите си посещения в различни театри не са срещали досега. Те отбелязаха, че синкретичната връзка между всички елементи в постановката се доближава в пълна степен до идеята на Рихард Вагнер за цялостното изкуство – Gesamtkunstwerk. Пламен Карталов бе наречен „разказвач на истории“, който познава творчеството на Вагнер в най-голяма дълбочина.

Сценографията на „Пръстенът на нибелунга“ е на Ханс Кудлих,  костюмите са на Християна Зорбалиева, а художественото осветление на Андрей Хайдиняк.

Тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ продължава днес с представянето на вълшебната „Валкюра“.

ПРЪСТЕНЪТ НА НИБЕЛУНГА

тържествено сценично представление за три дни и предвечерие;

либрето и музика Рихард Вагнер

Предвечерие – „Рейнско злато“, Първи ден – „Валкюра“, Втори ден –

„Зигфрид“, Трети ден – „Залезът на боговете“

„Пръстенът на нибелунга“ преплита сложни сюжетни и идейни мотиви. Действието на цикъла се развива на земята, във водите на Рейн, под земята, във Валхала – на небето, сред хора, джуджета, богове и завършва с космическа катастрофа, която обхваща Вселената.

След като завършва своята опера Лоенгрин през април 1848 г., Рихард Вагнер избира за своя следваща тема Зигфрид, легендарния герой от германската митология. През октомври същата година той подготвя  план за „Смъртта на Зигфрид“, който в следващите месеци развива до пълно либрето. След бягството си от Дрезден и преместването в Швейцария, Вагнер продължава да обогатява и разширява проекта си „Зигфрид“, като междувременно е решил, че една-единствена творба няма да е достатъчна за неговите цели. В неговата разширена концепция „Смъртта на Зигфрид“ ще бъде кулминацията на поредица от музикални драми, включващи мрежа от митове – всеки разказващ етап от историята. През 1851 г. композиторът очертава целта си в есето „Съобщение до моите приятели“: „Предлагам да напиша моя мит в три пълни драми, предшествани от дълга прелюдия (Vorspiel).“ Всяка от тези драми представлява самостоятелно цяло, но не би могло да се изпълняват отделно. „На специално назначен фестивал, предлагам в бъдеще време да продуцирам тези три драми с прелюдията им в рамките на три дни и една предвечер.“

В съответствие с тази схема „Смъртта на Зигфрид“, значително преработена от първоначалната си форма, в крайна сметка се превърна в „Залезът на боговете“ /“Götterdämmerung“/. Тази творба беше предшествана от историята за младостта на Зигфрид, „Младият Зигфрид“, по-късно преименуван само на „Зигфрид“, а преди него се появи „Валкюра“ /„Die Walküre“/. Накрая, към тези три произведения Вагнер добавя пролог, който нарича „Рейнско злато“ /“Das Rheingold“/, с който започва цялата история.

Първо изпълнение на „Рейнско злато“ е на  22 септември 1869 година под диригентството на Франц Вюлнер в Дворцовия театър в Мюнхен.Първо представление като част от целия цикъл „Пръстенът на нибелунга“ се е състояло на 13 август 1876 година под диригентството на Ханс Рихтер в построения с помощта на баварския крал Лудвиг ІІ Вагнеров театър в Байройт.

Любопитно!

Като „предварителна вечер“ в рамките на цикъла „Пръстенът на нибелунга“, „Рейнско злато“ /“Das Rheingold“/ създава фона на събитията, които движат основните драми в цялата творба. „Рейнско злато“ разказва за кражбата на рейнското злато от Алберих, след като се отказва от любовта; изработването на всемогъщия пръстен от злато и поробването нибелунгите; конфискуването на златото и пръстена от Вотан, за да плати дълга си към великаните, които са построили неговата крепост Валхала; проклятието на Алберих върху пръстена и неговите притежатели; предупреждението на Ерда към Вотан да изостави пръстена; ранното проявление на силата на проклятието, след като Вотан предава пръстена на великаните; и неспокойното влизане на боговете във Валхала, под сянката на предстоящата гибел.

Вагнер разработва схемата на „Пръстенът“ в обратен хронологичен ред, либретото на „Рейнско злато“ е последното от четирите написани либрета. Композиторът завършва своя план за творбата през март 1852 г. и на 15 септември започва да пише пълното либрето, което е готово  на 3 ноември. През февруари 1853 г. в хотел „Baur au Lac“ в Цюрих Вагнер прочита целия текст на „Пръстена на нибелунга“ пред специално поканена публика, след което всичките четири части са публикувани в частно издание, ограничено до 50 копия. Текстът не е публикуван в търговската мрежа до 1863 г.

Tagged as: Рейнско злато на Вагнер в Софийската опера.