“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев Паулиана Новакова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Водици в Добърско Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността Юлия Караджова
play_arrow
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща…. Валери Тодоров
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА! Юлия Караджова
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина Юлия Караджова
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА Паулиана Новакова
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден Юлия Караджова
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония Паулиана Новакова
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
Гутенберговата революция и българите Паулиана Новакова
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН Паулиана Новакова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
“Копелия” – най-новото заглавие в репертоара на балета на Държавна опера – Стара Загора, гостува на сцената на Софийската опера и балет с „Копелия” на 8 април.
Държавна опера Стара Загора представя на сцената на Софийската опера и балет своята най-нова и впечатляваща постановка на балета „Копелия” по музиката на Лео Делиб. Автор на приказните костюми и декорите е големият приятел на България художникът Салваторе Русо. Хореограф на постановката е световнопризнатият балетен артист и дъгогодишен премиер солист на балета на Римската опера Луиджи Мартелета.
Спектакълът преживя своята блестяща премиера в две вечери на 54-то издание на уникалния по рода си Фестивал на оперното и балетното изкуство в Стара Загора – бурно аплодиран от зрителите и възторжено отразен от националните и международни медии. С „Копелия” балетът на Старозагорската опера отпразнува своя 75-ти рожден ден и посвети спектаклите на 125 години от рождението на първосъздателя на българския балет Анастас Петров. „Копелия” бе събитието, с което Старозагорската опера отбеляза още една вълнуваща годишнина – 60 години отдадени на операта и балета на големия италиански художник Салваторе Русо, който е отредил повече от 25 години от своя творчески път и на българското оперно и балетно изкуство.
„Coppelia, с новата хореография на Луиджи Мартелета, е искрящ спектакъл, наситен с цветове и отличаващ се със забележителното майсторство на изпълнителите и цялата балетна трупа с артистичен директор Силвия Томова. Декорите и костюмите са на Салваторе Русо, име, познато на италианската публика, защото дълго време си сътрудничи с големите театри, включително Teatro dell’Opera di Roma, където той е и директор на шивашкия отдел (1991-1993 г.).
В спектакъла на балета „Копелия” на 8 април т.г.на сцената на Софийската опера зрителите ще видят в ролята на Сванилда примабалерината Анелия Димитрова, в ролята на Франц ще танцува Фиорди Лоха, а в ролята на Копелиус – Калин Любенов. Участва цялата многонационална балетна трупа на Старозагорската опера с художествен ръководител примабалерината, хореограф и педагог Силвия Томова.
Музиката на балета „Копелия, или момичето с емайловите очи” е дело на френския композитор Лео Делиб (1836–1891 г.). Премиерата има голям успех на сцената на парижката „Гранд опера” /25 май 1870 г./ в присъствието на Император Наполеон Трети. От тази дата до ден днешен „Копелия” неизменно присъства в репертоара на балетните трупи по цял свят.
У нас „Копелия” е първият самостоятелен балет, поставен на сцената на Народния театър. Затова датата на премиерата, 22 февруари 1928 г., се смята за рождена в летоброенето на българското балетно изкуство.
„Копелия” има две премиерни постановки в Стара Загора – първата е на 15 януари 1951 г. с балетмайстор Анна Воробьова, диригент Симеон Фетваджиев, режисьор-консултант Мишо Хаджимишев, художник Петър Русков. Следва премиера 20 години по-късно: на 9 декември 1971 г., хореография и постановка Димитър Ценов, диригент Веселин Ненов, Художник Любомир Цакев-гост. Любопитно е, че в сезон 1971/1972 г. на Държавна опера-Стара Загора, на 25 и 26 декември 1971 г. в „Копелия” гостуват световноизвестните кубински артисти Лойпа Араухо в ролята на Сванилда и Азари Плисецки в ролята на Франц – плакатът от гостуването им, снимки и програми от двата спектакъла се съхраняват в Архива на Операта със завеждащ д-р Ема Жунич.
„Копелия“ (на френски: Coppélia), пълно заглавие „Копелия или момичето с емайловите очи“, e комичен балет с оригинално либрето по разказа на Е. Т. А. Хофман, написано от Шарл Нюитер и Артюр Сен-Леон, който създава и първата хореография. Сюжетът разказва за любовта на Франц към Копелия, непознатото момиче, което всяка сутрин излиза на балкона в къщата на странния доктор Копелиус. Момичето е всъщност механична кукла с човешки размери, която може да се движи и да танцува. Докторът замисля чрез магия да вземе душата на момчето, за да превърне Копелия в живо същество. Годеницата на Франц Сванилда и приятелките й обаче успяват да попречат на дяволския му план.
Юбилейният авторски концерт на композитора Кирил Икономов в зала 1 на НДК на 12-ти февруари от 19.30 ч., ще събере популярни български изпълнители и шоумени, известни телевизионни водещи и говорители. […]
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.