playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    “Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

Акцент

Музиката на Паул Хиндемит събира двама бележити музиканти

Без граници 27.03.2025


Background
share close

Хиндемит събира на сцената на зала „България“ младата диригентка Вилиана Вълчева и доайена на кларинетистите Росен Идеалов

На 3 април Софийската филхармония посреща изтъкнатия български кларинетист Росен Идеалов, който ще представи забележителния Концерт за кларинет и оркестър на Паул Хиндемит. Диригент на вечерта е Вилиана Вълчева, която допълва програмата с Трета симфония на Йоханес Брамс.

Вилиана Вълчева е сред най-талантливите диригенти на съвременната българска сцена. Завършила с отличие дирижиране в Университета по музика в Люцерн, тя развива успешна кариера. Работила е с престижни оркестри като Берлинската Щатскапеле и Цюрихската опера, както и на фестивали в Хърватия, Словакия и България.

Росен Идеалов (на титулната снимка) е един от най-уважаваните български кларинетисти, носител на множество престижни награди, включително „Златна лира“ и „Кристална лира“. Творческата му кариера включва над 700 произведения, множество световни премиери и над 300 произведения, написани специално за него от водещи български композитори. Неговите изпълнения вдъхновяват публиката в България, Европа, САЩ и Азия.

Ето, какво споделя той за Концерта за кларинет и оркестър на Хиндемит: „В целия концертен репертоар за кларинет Концертът на Хиндемит заема специално място, той е много различен от повечето от останалите концерти, защото независимо от виртуозитета, който възлага на изпълнителя и неговия обем (времетрайността е около 25 минути) прави изключително ярко впечатление с равностойната партия на кларинета спрямо оркестъра. Бих казал, че това е една симфония със солистично участие на кларинета, наситена с различни музикално-образни характеристики.

Създадена е след ІІ световна война през 1947 и независимо, че е инспирирана от Бени Гудман – Хиндемит пише, че се е опитал да направи едно интересно и забавно произведение за прочутия джазмен – композиторът не е избягал от собствената си същност. Неговите следвоенни усещания, представи за света, всичко натрупано преди и след войната (принудително емигрира от Германия заедно със своята съпруга, тя е от еврейски произход), всичко това някакси е вплетено в тази много сложна, многопластова драматургия на концерта.

Хиндемит е изключителен познавач на кларинета, творбата е написана с дълбоко познаване на спецификата и на детайлите в техниката на инструмента. Душата на кларинета е вплетена много характеристично в цялата драматургия. Има изумително красиви диалози с оркестъра. Човек би си казал, че Хиндемит е свирил на кларинет. Всички знаем, че е бил перфектен виолист, но и в своите сонати за всички инструменти, и в многобройните си концерти, показва вещо познаване на всеки инструмент от оркестъра.”

Третата симфония на Брамс ще прозвучи в зала “България” в деня, в който отбелязваме 128 г. от неговата смърт. Композиторът пише своята Симфония №3, когато е на върха на славата си. В нея той се връща към образите на драматичната борба, като дава  ново решение на жанра, съчетавайки в едно класически и романтични традиции. Тази симфония не прилича на предходните му творби. Драматургията ѝ е оригинална – тя се развива от патетичната и тревожна, но все пак достатъчно светла, мажорна първа част, към драматичен, наситен с борба минорен финал. Премиерата е на 2 декември 1883 във Виена под диригентството на Ханс Рихтер. Но макар да има голям успех, симфонията не е приета безапелационно.Днес тя е вписана със златни букви в съкровищницата на класическата музика.

 

 

Tagged as: , , .

Rate it
Вижте още
Заедно днес
close
  • 40

Акцент

Балетът “Копелия” на старозагорската опера на столична сцена

Без граници 02.03.2025

“Копелия” – най-новото заглавие в репертоара на балета на Държавна опера – Стара Загора, гостува на сцената на Софийската опера и балет с „Копелия” на 8 април.

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.