“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев Паулиана Новакова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Водици в Добърско Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността Юлия Караджова
play_arrow
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща…. Валери Тодоров
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА! Юлия Караджова
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина Юлия Караджова
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА Паулиана Новакова
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден Юлия Караджова
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония Паулиана Новакова
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
Гутенберговата революция и българите Паулиана Новакова
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН Паулиана Новакова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
Андраш носи гените на фамилиите Кончалиеви от Струмица в Северна Македония и на Ловас от Сегет, Унгария.
Снимки – сватбена снимка на родителите на Андраш Кончалиев –Ержибет Ловас и Васил Здравков, Ержиет и Васил, когато си тръгват от фронта за Горна Джумая
Андраш се надява да е взел най-доброто от майка си Ержибет Ловас и от баща си Васил Здравков. А историята и на двамата е не само любопитна, но и вълнуваща. Поне така я разказва известният ни актьор. На времето майка му е била единствената унгарка в Благоевградския регион, но едва сега се случва така, че да разкаже за нея.Съжалява, че нито един журналист в миналото не е проявил любопитство да я разпита. И говори с много обич, защото от нея не е чул лоша дума за никого. Тя е неговата майка Богородица.
През 1944 година Ержибет е била 18 годишна и е помагала в лазарета.Там среща ранения по време на войната в Унгария Васил Здравков. По-късно се случва така, че тя се разболява и Васил й помага като намира лекарства за лечението й. През 1945 година, с разрешение на генерал Стойчев, командващ Първа българска армия, Васил я води в Горна Джумая. Тя е владеела перфектно немски език и са я търсили да работи като преводач в общината, но е била много хубава и ревния съпруг я взема на работа във Винпром, където той дълги години работи като счетоводител.
Снимка – Андраш Ловас – дядо на Андраш по майчина линия
Снимка – Ержибет Ваци – баба на Андраш по майчина линия
Ержибет се е казвала и бабата на Андраш по майчина линия. Тя е от фамилията Ваци. Така се нарича една от главните улици в Будапеща. Родът й идва от град Сегет , предишна столица на Унгария. Нейният съпруг Андраш Ловас е бил капитан на търговски кораб, който е пътувал от Регенсбург в провинция Бавария на Германия – най-горната точка на река Дунав до Русе и до Варна. Капитани от различни националности и различни кораби са се събирали в Русе или на румънския бряг . Майката на Андраш е кръстена на своята майка Ержибет и е родена на 6 февруари 1927 година. Бащата понякога вземал дъщеря си на кораба. Научила се да брои до 10 на гръцки и на румънски. Била е на 6 години и половина, когато е присъствала на събиране на националсоциалистите в Регенсбург и на един балкон гледала и слушала речта на Хитлер. През цялото време го е наблюдавала. Спомня си, че е говорил много емоционално и тя си е мислила, че всеки момент ще падне от балкона.
Снимка – Ержибет – майката на Андраш като малка
В края на живота си Ержибет разказва на сина си, че през 1943 година корабът на дядо му Андраш акостира на пристанището да разтоварва стока. Немците я конфискуват и дядо му от Регенсбург се прибира пеша в Унгария. Беше много впечатлен от този факт и съжалява, че не е разпитвал майка си повече за историята на рода. Ловас в превод от унгарски на български означава конче.
И тъй като в живота няма нищо случайно, когато става пълнолетен, Андраш избира фамилията Кончалиев.Това е стара фамилия на неговия баща Васил , чийто корени са в Струмица от Вардарска Македония. Така се е казвала махалата близо до Струмица. От там са дядо му Здравко и баба му Мария, на която в Струмица казвали Гона. Тя умеела да намества навехнати китки и глезени с топла вода и домашен сапун и внуците й често се ползвали от тези нейни дарби. Костадин и Елена са брат и сестра на дядо му Здравко, които остават в Струмица, а дядо му Здравко със семейството си идва в Горна Джумая през 20-те години на миналия век, поради проблеми с турците. Тук той продължава да упражнява своя занаят на сарач. Здравко и Мария имат 5 деца – Никола, Янко, Вангелия, Васил и Христо. Всички наследници в Горна Джумая приемат за фамилия името на дядо Здравко, защото фамилията Кончалиев не била популярна и се страхували да не им създава проблеми. Затова баща му и братовчедите му са Здравкови. Чичо му Янко също е Здравков и е бил актьор в трупата на горноджумайския театър от 1929 година. Само Андраш по свое желание приема фамилията Кончалиев, когато става пълнолетен. Защото за него името е печат на личността и неговите вибрации влияят на човека, който го носи. А фамилията Кончалиеви е на повече от 300 години, научава той, и за първи път я чува от родственика Христо Кончалиев, който дълги години е бил директор на банката в Струмица. На времето често са си гостували , поне веднъж в месеца, и са поддържали топли взаимоотношение на роднини, които се обичат и се харесват. А предложението да бъде кръстен на дядо си Андраш е на баща му. Майка му е мислила да го кръстят Борис. Във всеки род има нещо странно, любопитно и е добре човек да вземе най-хубавото от всеки, да го съхрани и да го предаде на своите деца, защото така ставаме по-добри, смята Андраш.
Снимка – Елица дъщеря на Андраш и внучката му Милена
Андраш Кончалиев продължава рода с една дъщеря Елица. Майката на Елица се казва Доротея и Андраш я среща на общо тържество между Консевраторията и ВИТИЗ по време на студентския празник,когато е трети курс. Доротея завършва Консерваторията с пеене, идват в Благоевград и на третата година заминава за Германия, където започва работа в Оперен театър. Решава да остане там и се разделят с Андраш . Елица до 8 –та година живее при баща си в Благоевград. След това заминава при майка си, където по-късно завършва „Икономика на туризма” и остава да живее в Германия. Андраш си спомня как след раждането на Елица играе на една сцена със Стефан Гецов и Андрей Чапразов от Народния театър. По време на репетиция на пиесата „Юнона и Пауна” на Шон О,Кейси с режисьор Теодоси Попов, Андрей му предлага да играе в Народния театър, където имат нужда от такъв актьор като него, но Андраш остава верен на родния си град. По това време Андрей Чапразов снимал филм в ГДР и го пита има ли нужда да му донесе нещо. Андраш му споменава за проблемите с венците на бебето Елица. На връщане Андрей му носи мехлем, за да не е толкова болезнено, когато зъбките пробиват. Купил й и обувчици. Спомня си колко истински Артисти и истински Човеци са били някогашните звезди в театъра и киното и е благодарен за срещата си с тях. За него те са златното поколение актьори. Днес Андраш е дядо на шестгодишно момиченце Милена.
Звуков файл – Андраш Кончалиев разказва родословието си
Снимка на Андраш Кончалиев като млад
Снимка на Юлия Янчева като млада
В продължение на 26 години Андраш живее с първата говорителка на радио Благоевград ,а по-ксно и на Регионалния телевизионен център- Юлия Янчева. Имат църковен брак и незабравима любов.Те се познават отдавна, но връзката им започва в годината на демокрацията на един митинг на СДС на площада в Благоевград.
На 6 февруари 2022 Юлия Янчева щеше да навърши 70 години,ако не беше отлетяла в небитието. И тъкмо затова актьорът Андраш Кончалиев искаше да припомни за нея.На срещата за записа Андраш запали свещичка, сложи на масата нейната снимка и нейното звънче,извади от чантата гривната,с която често е заспивала и си спомни за един красив дъждовен ден,когато двамата си почиват на пределското бунгало.Въпреки страховете си от тъмното и от гръмотевиците, Юлия поседяла пред бунгалото с Андраш ,защото според него подобни глетки не се повтарят. Това и още много красиви преживявания с Юлия той е вградил в своите поетични есета, които за първи път споделя със слушателите.
Звуков файл – Андраш Кончалиев -спомен за Юлия Янчева
Снимка на Андраш Кончалиев – днес
Андраш Кончалиев е роден на 25 юли 1950 година в Благоевград. Основно образование завършва в Трето основно училище, след това учи в Политехническата гимназия „Св.Св.Кирил и Мемотий” . Две години е войник в Княжево – Горна баня. Служи като радист в танкова бригада. През 1976 година завършва ВИТИЗ при проф. Сашо Стоянов във випуска с Гриша Островски, Желчо Мандаджиев и Коко Азарян. Разпределен е в Стара Загора, но благоевградските актьори Илия Бръчков и Димитър Манчев предлагат на тогавашня директор Теодоси Попов да го вземе на работа в театъра на родния му град. И от 1976 до днес Андраш Кончалиев не е слизал от благоевградската сцена.
Снимки – Андраш Кончалиев в различни роли
Звуков файл –Андраш Кончалиев – за златното поколение актьори
Звуков файл – Андраш Кончалиев –откъс от Змеева сватба
Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“.
juliaizkustvo@abv.bg
Изминаха 150 години от рождението на великият български революционер Гоце Делчев – идеологът на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация /ВМОРО/ и всепризнат Апостол на македонските и тракийските българи.
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.