playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    “Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

Акцент

Актьорът Андраш Кончалиев – гени и корени

Юлия Караджова 18.02.2022 5


Background
share close

Андраш носи гените на фамилиите Кончалиеви от Струмица в Северна Македония и на Ловас от Сегет, Унгария.

Снимки – сватбена снимка на родителите на Андраш Кончалиев –Ержибет Ловас и Васил Здравков,  Ержиет и Васил, когато си тръгват от фронта за Горна Джумая

Андраш се надява  да е взел най-доброто от майка си Ержибет Ловас  и от баща си Васил Здравков. А историята и на двамата е не само любопитна, но и вълнуваща. Поне така я разказва известният ни актьор. На времето майка му е била единствената унгарка в Благоевградския регион, но едва сега се случва така, че да разкаже за нея.Съжалява, че нито един журналист в миналото не е проявил любопитство да я разпита. И говори с много обич, защото  от нея не е чул  лоша дума за никого.  Тя е неговата  майка Богородица.

През 1944 година Ержибет  е била 18 годишна и е помагала в лазарета.Там среща ранения по време на войната в Унгария Васил Здравков. По-късно се случва така, че тя се разболява и Васил й помага   като намира лекарства за лечението й. През 1945 година, с разрешение на генерал Стойчев, командващ Първа българска армия, Васил я води в Горна Джумая. Тя е владеела перфектно немски език и са я търсили да работи като преводач в общината, но е била много хубава и ревния съпруг я взема на работа във Винпром, където той  дълги години работи като счетоводител.

Снимка – Андраш Ловас – дядо на Андраш по майчина линия

Снимка – Ержибет Ваци – баба на Андраш по майчина линия

Ержибет се е казвала и  бабата на Андраш по майчина линия. Тя е от фамилията Ваци. Така се нарича една от главните улици в Будапеща. Родът й идва от град  Сегет , предишна столица на Унгария. Нейният съпруг Андраш Ловас е бил капитан на търговски кораб, който е пътувал от  Регенсбург в провинция Бавария на Германия – най-горната точка на река Дунав до Русе и до Варна. Капитани от различни националности и различни кораби са се събирали в Русе или на румънския бряг . Майката на Андраш е кръстена на своята майка  Ержибет и е родена на 6 февруари 1927 година.  Бащата понякога вземал дъщеря си на кораба. Научила се да брои до 10 на гръцки и на румънски.  Била е на 6 години и половина, когато е присъствала на  събиране  на националсоциалистите  в Регенсбург и на един балкон  гледала и слушала речта на  Хитлер.  През цялото време го е наблюдавала. Спомня си, че е говорил  много емоционално и тя си е мислила, че всеки момент ще падне от балкона.

Снимка –  Ержибет – майката на Андраш като малка

В края на живота си  Ержибет разказва на сина си, че през 1943 година корабът на дядо му Андраш  акостира на пристанището да разтоварва стока. Немците я конфискуват  и дядо му  от Регенсбург  се прибира пеша в Унгария. Беше много впечатлен от този факт и съжалява, че не е разпитвал майка си повече за историята на рода. Ловас в превод от унгарски на български означава конче.

И тъй като в живота няма нищо случайно, когато става пълнолетен, Андраш избира фамилията Кончалиев.Това е стара фамилия на неговия баща Васил , чийто корени са в Струмица от Вардарска Македония. Така се е казвала махалата близо до Струмица. От там са дядо му Здравко и баба му Мария, на която в Струмица  казвали Гона. Тя  умеела да намества навехнати китки и  глезени с топла вода и домашен сапун и внуците й често се ползвали от тези нейни дарби. Костадин и Елена са брат и сестра на дядо му Здравко, които остават в Струмица, а дядо му Здравко със семейството си идва  в Горна Джумая през 20-те години на миналия век, поради проблеми с турците. Тук той продължава да упражнява своя занаят на сарач. Здравко и Мария имат  5 деца – Никола, Янко, Вангелия, Васил и Христо. Всички наследници в Горна Джумая приемат за фамилия   името на дядо Здравко, защото фамилията Кончалиев не била популярна и се страхували да не им създава проблеми. Затова баща му и братовчедите му са  Здравкови.  Чичо му  Янко също  е Здравков и е бил актьор в трупата на горноджумайския  театър от 1929 година. Само Андраш по свое желание приема фамилията Кончалиев, когато става пълнолетен. Защото за него името е печат на личността и неговите вибрации влияят на човека, който го носи. А фамилията Кончалиеви е на повече от 300 години,  научава той, и за първи път я чува от  родственика Христо Кончалиев, който  дълги години е бил директор на банката в Струмица. На времето често са си гостували , поне веднъж в месеца, и са поддържали топли взаимоотношение на роднини, които се обичат и се харесват. А предложението  да бъде кръстен на дядо си Андраш е на баща му. Майка му е мислила да го кръстят Борис. Във всеки род има нещо странно, любопитно и е добре човек да вземе най-хубавото от всеки, да го съхрани и да го предаде на своите деца, защото така ставаме по-добри, смята Андраш.

Снимка –  Елица   дъщеря на Андраш и внучката му Милена

Андраш Кончалиев продължава рода с една дъщеря Елица. Майката на Елица се казва Доротея и Андраш я среща  на общо тържество между  Консевраторията и ВИТИЗ по време на студентския празник,когато е трети курс. Доротея  завършва  Консерваторията с пеене, идват в Благоевград и на третата година  заминава за Германия,  където започва работа в Оперен театър. Решава да остане там и се разделят  с Андраш . Елица до 8 –та година живее при баща си в Благоевград. След това заминава при майка си, където по-късно завършва „Икономика на туризма” и остава да живее в Германия. Андраш си спомня  как  след раждането на Елица играе на една сцена със Стефан Гецов и Андрей Чапразов от Народния театър. По време на репетиция на  пиесата „Юнона и Пауна” на Шон О,Кейси с режисьор Теодоси Попов, Андрей му предлага да играе  в Народния театър, където имат нужда от такъв актьор като него, но Андраш остава верен на  родния си град. По това време  Андрей Чапразов снимал филм в ГДР и го пита има ли нужда да му донесе  нещо. Андраш му споменава за проблемите с венците на бебето Елица. На връщане Андрей му носи мехлем, за да не е толкова болезнено, когато зъбките пробиват. Купил й и обувчици. Спомня си колко истински Артисти и истински Човеци са били някогашните звезди в театъра и киното и е благодарен за срещата си с тях. За него те са златното поколение актьори. Днес Андраш е дядо на шестгодишно момиченце Милена.

Звуков файл – Андраш Кончалиев разказва родословието си

Снимка на Андраш Кончалиев като млад

Снимка на Юлия Янчева като млада

В продължение на 26 години Андраш живее с първата говорителка на  радио Благоевград ,а по-ксно и на Регионалния телевизионен център-  Юлия Янчева. Имат църковен брак и незабравима  любов.Те се познават отдавна,  но връзката им започва в годината на демокрацията на един митинг на СДС на площада в Благоевград.

На 6 февруари 2022  Юлия Янчева щеше да навърши 70 години,ако не беше отлетяла в небитието. И тъкмо затова  актьорът Андраш Кончалиев искаше да припомни за нея.На срещата за записа Андраш запали свещичка, сложи на масата нейната снимка  и нейното звънче,извади от чантата гривната,с която често е заспивала и  си спомни за един красив дъждовен ден,когато двамата си почиват на пределското бунгало.Въпреки  страховете си  от тъмното и от гръмотевиците, Юлия поседяла пред бунгалото с  Андраш ,защото според него подобни глетки не се повтарят. Това и още много красиви преживявания с Юлия той е вградил в своите поетични есета, които за първи път споделя със слушателите.

Звуков  файл – Андраш Кончалиев  -спомен за Юлия Янчева

Снимка на Андраш Кончалиев – днес

Андраш Кончалиев е роден на 25 юли 1950 година в Благоевград. Основно образование завършва в Трето основно училище,  след това учи в Политехническата гимназия „Св.Св.Кирил и Мемотий” . Две години е войник в Княжево – Горна баня. Служи  като радист в танкова бригада. През 1976 година завършва ВИТИЗ при проф. Сашо Стоянов във випуска с Гриша Островски,  Желчо Мандаджиев и Коко Азарян.  Разпределен е в Стара Загора, но благоевградските актьори Илия Бръчков и  Димитър Манчев предлагат на тогавашня директор Теодоси Попов  да го вземе на работа в театъра на родния му град. И от 1976 до днес Андраш Кончалиев не е слизал от благоевградската сцена.

Снимки – Андраш Кончалиев в различни роли

Звуков файл –Андраш Кончалиев – за златното поколение актьори

Звуков файл – Андраш Кончалиев –откъс от  Змеева сватба

 

 

 

 

 

Tagged as: , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
От един род
close
  • 151

Акцент

БЛАГОЕВГРАД ЧЕСТВА 150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Юлия Караджова 06.02.2022

Изминаха 150 години от рождението на великият   български революционер Гоце Делчев – идеологът  на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация /ВМОРО/ и всепризнат Апостол на македонските и  тракийските  българи.

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.