Александър Кашъмов за етичността и достоверността в информацията и съдебните дела-шамари

В коментар за напрежението в отношенията между властите и медийния регулатор СЕМ възникнаха редица други въпроси, свързани със  SLAPP дела  – шамари с рекордни финансови искове към журналисти и  необходимостта от промени в общото и специализираното медийно законодателство Александър Кашъмов  – изпълнителен директор на Програма „Достъп до информация“, бивш председател и действителен член на Националната комисия за журналистическа етика отбелязва, че все по-често вместо наказателни дела срещу медиите и журналистите се водят граждански дела, които позволяват да се предявяват рекордни финансови искове. Водят се подобни дела и срещу граждански активисти. Адвокат Кашъмов  отбелязва още един проблем – репутационната щета като следствие от тези дела.

Във все още продължаващите наказателни дела, съществува и понятието съдимост, която се вписва дори в случаите, когато делото приключи само с решение на съда, когато  признае за виновен журналиста или медията. Макар мярката  да няма наказателно-правна санкция, това решение за глоба се вписва в съдимостта, оповестява се и в крайна сметка съответният журналист или медия трябва да живеят не само с последствията от икономическия натиск, но и с публичното подронване на престижа и  професионализма им.Това е репутационна щета, която също е елемент от натиска по делата-шамари.

Въпрос: Тъй като вие самият водите дела, колко такива дела се водят  годишно, има ли такава прецизна статистика, все пак познавате работата и на своите колеги…

-За съжаление, в България в момента не съществува такава официална статистика. (В съвместно изследване и доклад на Антикорупционния фонд в България и Асоциацията на европейските журналисти са посочени 64 дела с елементи на SLAPP https://acf.bg/wp-content/uploads/2023/04/cenata_na-svobodnoto_slovo_web.pdf бел. авт.). Мога да кажа, че преди повече от 20 години беше еднократно направено едно преброяване, това беше  общ проект между Националната комисия за журналистическа етика и Програма „Достъп до информация“ . Като статистика  за периода 2000 – 2001 г. бяха констатирани  115 – 130 граждански и наказателни дела годишно. Неотдавна се направи опит покрай механизма за върховенство на правото, министърът на правосъдието, заедно с и председателя на Висшия съдебен съвет с ангажимент на Върховният касационен съд  да се въведе отново такава статистика,  но за съжаление се оказа, че това е твърде сложно, тъй като някои от тези дела са наказателни, други са граждански. Гражданските дела например не се обозначават като дела за обида и клевета, а като дела за непозволено увреждане, което обхваща много повече случаи – пътно-транспортни произшествия, телесни повреди, всякакъв друг вид увреди, което всъщност затруднява възможността да се прави статистика. Така че можем да се кажем, че до ден днешен ние нямаме цифри, но пък имаме покрай някои драстични случаи представа за рекордни искове, които се водят, какъвто е случаят със Застрахователната компания Лев инс спрямо Медиапул, случят на Еврохолд спрямо Бивол  и други, като и в два цитирани случая, които са с европейска известност, те са в европейския списък на SLAPP делата в България. Става дума и в двата случая за дела срещу малки онлайн медии, които са изправени срещу търговски дружества мастодонти. Делото, което е завел  Лев инс срещу Медиапул за 1 милион лева е безпрецедентен случай. Това е голяма сума не само за България, но и за голяма част от европейските държави.

Александър Кашъмов отбелязва, че интернет средата предполага по-голяма бързина и често се появява риск да не се провери докрай информацията, подготвена за публикуване. Друга част от информацията, макар и обществено достъпна, е с ограничен достъп и това може да не поволи да се съберат документални доказателства, което може да се окаже проблем в съда. Това понякога  създава риск да бъде разкрит източникът на информация.

-Защото, освен това, съществува и стандартът на защита на източника, т.е. не може държавата, включително съд, да  принуди един журналист да издаде конфиденциален източник, но ако няма други данни, доказателства, документи или пък не си е проверил информацията, не е потърсил мнението на засегнатия, тогава журналистът или медията са  изправени пред опасността от осъждане или да изтърпят  санкциите, за които говорим. Така че, да, интернет форматът, заради забързването  на живота, на дискусията, динамиката на съвремието, създава допълнителни рискове, които опитните журналисти трябва да имат познанията и уменията да преодоляват.

 Къде са проблемите и в каква посока трябва да се развива медийното законодателство?

-Това  наистина е много важен въпрос, подчертава адвокат Александър Кашъмов, защото въпреки че сега се изгражда и се създаде европейска  анти-SLAPP директива, предстои да се приеме подобно медийно законодателство у нас на ниво Европейски съюз.  Все пак европейската директива не унифицира и не е образец за законодателство, както това е в други области. България е в уникалната ситуация.  Ние нямаме Закон за печата, а разбира се в 21-ви век такива зокони в демократичната държав не се приемат. Това обаче означава, че редица разпоредби у нас не се отнасят до печатните и онлайн медиите, които набират скорост. В Закона за радиото и телевизията има разпоредби, които обаче  не се отнасят да интернет медиите, а Законът за задължително депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги съдържа някои правила, но те са предимно в посока прозрачност на медийната собственост. Основните закони, върху които трябва да се фокусира вниманието, това са от една страна Наказателният кодекс и наказателната отговорност за клевета и обида, и от друга страна – гражданско-правното законодателство –  Гражданският кодекс и Законът  за задълженията и договорите. За Наказателния кодекс можем да кажем, че току-що парламентът прие промени, които бяха предназначени да защитят свободата на словото след осъдителни решения от съда в Страсбург по някои дела като Касабова срещу България, Божков и др. Но за съжаление, Народното събрание не спази задължението си да защити тези свободи в пълен обем, тъй като е приело една изключително неудачна промяна  – квалифицирана клевета, от която  дори може да произтекат тежки последици, се наказва с минимално наказание от 500 лева, а обикновената клевета, която би трябвало да е някакво по-незначително деяние, се наказва с минимална глоба от 3000 лева. Това е изключително неудачно, нелогично, в разрез с правилата на житейската, човеша логика за влизане в правната материя и трябва да се оправи час по-скоро. А по отношение на гражданските дела, задачите са още по-големи, защото там заплахата е още по-сериозна, тъй като по гражданските дела често пъти се предявяват много големи искове, както цитирахме делото на Лев Инс срещу Медиапул  за 1 млн. лева. Така че трябва да бъдат приети конкретни разпоредби, които да не позволяват запори и подобни обезпечения, особено в голям размер, по отношение на медии и журналисти и вероятно трябва да се мисли за ограничаване на размера на иска. Защото, съгласете се, че в една страна, в която съдилищата не дават дори 200 000 лева за човешки живот, е абсурдно, а това е друта тема дали е справедливо, но е абсурдно да се допуска да се предявяват злонамерени искове за пет пъти повече, т.е. 1 млн. лева за някаква публикация. Това всъщност е средство, чрез което богатите ишци, фирми или други лица, целят не толкова постигане на съдебна победа, колкото париране н свободата но словото, предпоставяне на журналиста в неблагоприятна, в напрегната ситуация, така че да не продължава  да изпълнява обществената си роля на критик на случващото се и по този начин хората, които са в управлението, които  разполагат с големи средства, когато  ние всички питаме как се изразходват тези средства, законно, почтено  или не, тези хора всъщност  и свързаните с тях фирми целят да подтиснат коментара и прозрачността на техните действия.

Кое  най-тревожната тенденция по отнощение на медиите, повeдението им, регламентирането на дейността им и взаимоотношенията им с различните видове власт?

-Аз смятам, че най-голямото предизвикателство е, посочва Александър Кашъмов, че ако преди 20 години отделни медии, дори тези, които бяха  по-крайни, жълти медии ги наричахме, си позволяваха по-пиперлив език, по-манипулативни твърдения, все пак в периода на 90-те, краят им, 2000-та, дори 2008-ма, 2009-та г., имаше един общ тон, общи стандарти,  които не виждахме или почти не виждахме да се престъпват някъде, сега имаме една доста широко отворена ножица.  Дори можем да говорим не само за медии, а изобщо за публичното говорене – едното, което е етично, качествено, в голяма степен обективно и другото, което е неетично, некачествено, предназначено за дезинформация или за пропаганда. Тази разлика като че ли много се увеличи през последните години. И всъщност вече е много сериозен въпросът решаващата част от хората кои медии слушат, гледат и четат. Защото това вече е решаващо дали ще имаме информирани граждани или ще имаме дезинформирани граждани. Не само в България, но и в развитите общности това е предизвикателство и не е лесен за разрешаване въпрос.

Пълният вариант на интервюто с Александър Кашъмов  може да проследите  в звуковия файл:

Александър Кашъмов е експерт в областта на достъпа до информация и прозрачността на управлението, защита на класифицираната информация, защита на личните данни, свободата на изразяване, правата на човека, защита от дискриминация, противодействие на корупцията, предотвратяването на конфликт на интереси, административна реформа, правосъдие и обществен ред. Явявал се е като защитник по редица дела срещу журналисти и медии. 

http://www.kashumov.com/bg/

Публикацията е съвместна със сайта обаче.бг /https://obache.bg/

Tagged as: Александър Кашъмов за делата срещу журналисти и медии, SLAPP делата или дела - шамари.