България и Северна Македония – среща между историята с политиката

„България и Република Северна Македония –среща между историята и политиката” – така е нарекъл последната си книга историкът – дипломат проф. д-р Ангел Димитров, която представи в Регионалната библиотека „Димитър Талев” в Благоевград, със съдействието  на филиала на Македонския научен институт в града. Тази книга  е продължение на първото му сериозно изследване „Раждането на една нова държава. Република Македония между Югославизма и национализма”, издание на БАН  през  2011 година, която напоследък отново стана актуална. Проф. Ангел Димитров е първият български посланик в Скопие /декември 1992 – юли 2001 г./. Бил е посланик и в Сърбия 2012 – 2016 /. От  2018 г. е съпредседател на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси между България и Република Северна Македония, която прие това име от 2019 г. Със свои мнения за изследователския му труд на срещата  участваха доц. д-р Димитър Тюлеков, доц. д-р Георги Георгиев от Института за исторически изследвания при БАН, доц. д-р Наум Кайчев  и журналистът  Костадин Филипов, който беше и водещ на срещата.

Доц. Димитър Тюлеков сподели, че тази книга предлага послания и знания не само за студенти, историци, дипломати, държавници, но и за новите поколения, които навлизат в съвременното ни битие и които трябва да знаят какво е това България, какво е Македония, какво означава терминът Македонски въпрос. Всички си задаваме  въпроса – защо няма съветска нация, югославска нация, а има македонска нация? И в отговори на подобни  въпроси и в разкриване същността на проблема, свързан с македонския въпрос, е достойнството на този изследователски труд на проф. Димитров. В книгата има три  полета,върху които автора се спира и в които съчетава професионалния, научния, експертния анализ с личните наблюдения и спомени. Сентенцията от първия му труд  за историко-политическата обусловеност как се създаде държавата Македония може да се прочете и в тази книга, макар и в по-синтезиран вид. Отделено е място на три важни дати в историята на нашите двустранни отнашения – 15 януари 1992 година, когато  България първа призна Република Македония като отделна държава, Съвместната декларация на Министър-председателя на България Иван Костов и Председателя на правителството на Република Македония Любчо Георгиевски от 22 февруари 1999 година с общ стремеж за развитие отношенията между двете държави и договора за добросъседство и сътрудничество от 2017 година.И не малко място е отделено и на работата на Съвместната комисия между двете държави.

Доц. д-р Георги Георгиев от Института за исторически изследвания при БАН добави, че заглавието на книгата само на пръв поглед е неутрално. Проф. Димитров поставя проблема на едно много конфликтно гравитационно поле между историята, разбирана като традиция и между политиката, разбирана като фактор, който движи процесите днес. „Този труд е много повече от едно научно изследване, защото авторът е и участник в много от описаните събития и това придава на тази книга и мемоарен елемент. Тази книга отговаря и на една насъбрана жажда в нашето общество, което смята, че едва ли не в комисията крият истината за това, което се сучва там. В третата част на тази книга може да се прочете пълен отчет за работата й, свързана с нейните проблеми и гледни точки към бъдещето.”

Доц. д-р Наум Кайчев подчерта, че авторът на тази книга е първият  официален български представител в новосъздаващата се Република Македония, който почти 9 години беше генерален консул, по-късно посланик на България в Скопие, и с уникалната позиция която е имал е бил свидетел и участник в раждането на тази нова държава. „За мен книгата е повече изследване и по-малко мемоар и все пак има нещичко и в тази посока – трите момента от 90-те години на миналото столетие, когато проф. Димитров като посланник е спасявал Република Македония с гориво, с бензин. Наложило му се е да отбележи бъдещето на „Пътя на коприната”,който се полагаше между Скопие и София като ж.п. линия, и доста тежката среща след атентата срещу Киро Глигоров с  временно изпълняващия длъжността тогава Президент  на Северна Македония Стоян Андов, покойник днес. Общо взето тази книга е написана от първа ръка с много информация от кухнята и същевременно с един професионален анализ, който надхвърля много от очакванията”.

Журналистът Костадин Филипов ,който беше и водещ на срещата сподели,че тази книга е много по-плътна и по-синтезирана от първата му обемна книга и описва събитията от момента, когато проф. Ангел Димитров  вече не е посланик, минава през времето, когато подписахме двустранния договор за добросъседство с Република Македония и когато беше създадена Съвместната комисия между двете държави, буквално до днешни дни. Това е погледът на един опитен дипломат, на един историк с отношение и чувство за боравене с документите  и със стилен  академичен език, с който поднася информация на любопитния човек към отношенията между България и Северна Македония.

Самият Коста Филипов е роден в Петрич с родови корени от Егейска и Вардарска Македония, така че темата Македония винаги го е вълнувала, въпреки че си остава  болна тема.

Проф. д-р Ангел Димитров сподели, че е написал тази книга, защото е имал шанса да стане пряк участник в съвременното политическо развитие на младата ни съседка. Още повече ,че Съвместната комисия е единствената, създадена по договора за приятелство и добросъседство, която функционира. Вече са изминали 8 години от неговото подписване,но нищо от неговите клаузи не се изпълнява. „Периодът за очаквания нещо позитивно да се случи, бързо заглъхна”, споделя проф.Димитров.”След 1922 година влязохме в една още по-неприятна фаза, която по отношение на пропагандата срещу България, почва да напомня не толкова началото на 90-те години, а едно връщане дори към края на 40-те. Езикът и бруталността на нападките са в тази тоналност. Това беше причината да напиша още нещо към първата си книга. Първата ми книга дава отговори на всички въпроси които си задаваме и сега: Каква държава е Република Северна Македония, какъв е нейния път към държавността, защо не се развиват отношенията ни и други. Случващото се през последните 30 години е изпълнено с толкова много събития и, за съжаление, с толкова много обрати първо там и след това в отношенията между нас,които не трябва да пропускаме.” Проф. Димитров сподели, че през зимата на 1994 година, по повод  гръцкото ембарго и помощта на България  с горива  за Република Македония, започнала мълвата как българския бензин е много лош и ще им развали колите, а освен това замърсява околната среда. Тогава на своя глава  той   обяснил пред Екологичното им министерство ,че докато се прочисти въздуха, спират доставките. Започнали да се вайкат, а той поискал опровержение във вестника им, че българския бензин е некачествен. „Това е отношението на политическите среди и на пропагандата, която се различава от отношението на хората, които живеят там”, споделя той. Припомни още,че миналата година се навършиха 30 години от първата копка на коридор номер 8, когато се говореше за пътя на коприната. Тогава той се пошегувал да не превърнат пътя на коприната в път на копривата, което за съжаление, се случи. „Историята отатък Вардар е фалшифицирана и замърсена и това  е много опасно за здравето на държавата, но и за нас, защото културата на омразата е насочена срещу нас и тя се гради там пропагандно от десетилетия. Много ми е тъжно да го кажа, но там има медии, които се занимават само с това. Покрай работата с комисията редовно гледаме всичките им програми и има неща, които просто не бих искал никога да чуя. А това там е ежедневие. През 2018 година ,когато държавата беше спряна от Франция за преговори в Европейския съюз,един професор от трибуната на една телевизия каза: Не са виновни французите, българите са франкофони и те са наредили на Франция да не ни пускат.Така че, каквото и да се случва,България винаги е намесена и винаги в негативен план. Но не съм бил кабинетен посланик, правил съм и лични социологически проучвания. Познавах по-добре държавата от много от министрите й, с които съм общувал и мога да кажа, че хората не мислят така. Жалко е, че по-старото поколение с жива памет си отиде и сега младите са постоянно облъчвани с езика на омразата към нас.Това е наследствен югославски манталитет, че едва ли не те са центъра на света. През 90-те години там беше издадена една книга, в която се казваше, че Македония е токата на колана, който опасва света. Искам да кажа, че там има много смислени и добронамерени хора,които не са отровени от лоши чувства към България, но за да се промени нещо, трябва да се събуди активността им, защото политическата класа е силно филтрирана. Там трудно се допускат хора, които могат да смутят реда. Трагедията в Кочани донякъде отвори очите на някои хора,които разбраха, че такива неща  се случват и в други посоки на нашия съвместен живот”.

В звуковия файл можете да проследите записа от представянето на книгата на проф. Ангел Димитров в Благоевград

В друга своя книга проф. Димитров е започнал да пише  спомени и размисли за политиката в неговия живот.

Tagged as: България и Република Северна Македония –среща между историята и политиката книга проф. Ангел Димитров.