“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев Паулиана Новакова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Водици в Добърско Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността Юлия Караджова
play_arrow
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща…. Валери Тодоров
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА! Юлия Караджова
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина Юлия Караджова
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА Паулиана Новакова
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден Юлия Караджова
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония Паулиана Новакова
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
Гутенберговата революция и българите Паулиана Новакова
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН Паулиана Новакова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
На 15-и април по нов стил през 1860 г. се провежда т.нар. Великденска акция или Българският Великден, когато епископ Иларион Макариополски не споменава името на цариградския патриарх, което е фактическа заявка към независима българска църква. Подкрепят го владиците Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.
Великденската акция е предхождана от друго действие, в деня на Рождество Христово, на 25 декември 1859 г. Паисий Пловдивски и поп Златан, главен свещеник на пловдивския храм „Св. Богородица”, отслужват Света литургия на църковнославянски вместо на гръцки език. Това е голямо постижение на българите в борбата за църковна независимост в града.
След Великденската акция Авксентий Велешки също се отрича от Вселенската гръцка патриаршия, заради което е лишен от църковен сан на събора в Цариград през февруари 1861 и заточен заедно с Иларион Макариополски и Паисий Пловдивски в Мала Азия. С решение на Цариградската патриаршия следва повторно заточение, този път в Света гора.
И ако за Иларион Макариополски и Авксентий Велешки се знае повече, то малцина свързват името на Паисий Пловдивски с Българския Великден. Роден през 1810 година в гръцкия град Янина със светското име Петър Зафиров в семейството на етнически албанец, баща му се казва Зафир и е учител. Петър става дякон Паисий и протосингел на митрополит Йоаким, бъдещ вселенски патриарх. Следва богословие в Атинския университет. През 1853 г. е ръкоположен за епископ и избран за митрополит на Смирна. Паисий става пловдивски митрополит на 15 ноември 1857 г. и бързо успява да тушира напрежението между българи и гърци в града , подклаждано от гръцкия духовник, митрополит Хрисант Пловдивски, а на 9 ноември 1860 г. пише до представителите на епархията, че се присъединява към обявената с Великденската акция независима българска църква. На 25 февруари 1861 г. вселенският патриарх го сваля от длъжност, но на 12 март българската общност в Пловдив обявява отделянето на епархията от Патриаршията и по този повод Паисий отслужва тържествена служба.
След освобождаването си от заточение той продължава борбата за църковна независимост като участва в заседанията на Първия църковно-народен събор в Цариград през 1871 г. и в изготвянето на Екзархийския устав. Умира на 25 февруари 1872 г. в Цариград, погребан е до българския храм „Св. Стефан“.
Още неизвестни факти от неговата биография чуйте в аудиофайла.
Радомира Михова е магистър по чешки език и литература, създател е на тренинга „Успешен Глас“ и сертифициран лектор по речеви технологии от руската школа по комуникации на Наталия Козелкова. По професия е радио журналист с 27 годишна практика. Автор е на десетки предавания в различни области – култура, изкуство, образование, музика и др. Носител е на престижни награди за радио предавания – Голямата награда на фестивала „Сребърна вълна” – к. к. Албена (2003 г.) за „Веда Словена“, „Осмата муза“ (2003 г.), награда „Сирак Скитник“ за принос в издателската дейност на БНР (2010 г.), Първа награда за „Без резервация“ в категория „Радио“ на Министерството на туризма (2019 г.) и др. От 2008 до 2014 г. е била директор „Рекламно – издателска къща“ на Българското национално радио, а до 2018 г. – главен редактор на Радио София. Член е на СБЖ.
Георги Петров – Спространовият род от 1762 година до днес – 1 част Георги Петров – Спространовият род от 1762 година до днес – 2 част Тома Спространов – Спространовият […]
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.