playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    “Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

Новини и събития

БЪЛГАРСКИЯТ ВЕЛИКДЕН И ПАИСИЙ ПЛОВДИВСКИ

Радомира Михова 16.04.2020


Background
share close

 

На Велики четвъртък

наш събеседник е  Петър Граматиков,

доктор по теология, публицист, изследовател.

 

 

 

 

На 15-и април по нов стил през 1860 г. се провежда т.нар. Великденска акция или Българският Великден, когато епископ Иларион Макариополски не споменава името на цариградския патриарх, което е фактическа заявка към независима българска църква. Подкрепят го владиците Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.

Великденската акция е предхождана от друго действие, в деня на Рождество Христово, на 25 декември 1859 г. Паисий Пловдивски и поп Златан, главен свещеник на пловдивския храм „Св. Богородица”, отслужват Света литургия на църковнославянски вместо на гръцки език. Това е голямо постижение на българите в борбата за църковна независимост в града.

След Великденската акция Авксентий Велешки също се отрича от Вселенската гръцка патриаршия, заради което е лишен от църковен сан на събора в Цариград през февруари 1861 и заточен заедно с Иларион Макариополски и Паисий Пловдивски в Мала Азия. С решение на Цариградската патриаршия следва повторно заточение, този път в Света гора.

И ако за Иларион Макариополски и Авксентий Велешки се знае повече, то малцина свързват името на Паисий Пловдивски с Българския Великден. Роден през 1810 година в гръцкия град Янина със светското име Петър Зафиров в семейството на етнически албанец, баща му се казва Зафир и е учител. Петър става дякон Паисий и протосингел на митрополит Йоаким, бъдещ вселенски патриарх. Следва богословие в Атинския университет. През 1853 г. е ръкоположен за епископ и избран за митрополит на Смирна. Паисий става пловдивски митрополит на 15 ноември 1857 г. и бързо успява да тушира напрежението между българи и гърци в града , подклаждано от гръцкия духовник, митрополит Хрисант Пловдивски, а на 9 ноември 1860 г. пише до представителите на епархията, че се присъединява към обявената с Великденската акция независима българска църква. На 25 февруари 1861 г. вселенският патриарх го сваля от длъжност, но на 12 март българската общност в Пловдив обявява отделянето на епархията от Патриаршията и по този повод Паисий отслужва тържествена служба.

След освобождаването си от заточение той продължава борбата за църковна независимост като участва в заседанията на Първия църковно-народен събор в Цариград през 1871 г. и в изготвянето на Екзархийския устав. Умира на 25 февруари 1872 г. в Цариград, погребан е до българския храм „Св. Стефан“.

Още неизвестни факти от неговата биография чуйте в аудиофайла.

Tagged as: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , .

Rate it
Автор

Радомира Михова

Радомира Михова е магистър по чешки език и литература, създател е на тренинга „Успешен Глас“ и сертифициран лектор по речеви технологии от руската школа по комуникации на Наталия Козелкова. По професия е радио журналист с 27 годишна практика. Автор е на десетки предавания в различни области – култура, изкуство, образование, музика и др. Носител е на престижни награди за радио предавания – Голямата награда на фестивала „Сребърна вълна” – к. к. Албена (2003 г.) за „Веда Словена“, „Осмата муза“ (2003 г.), награда „Сирак Скитник“ за принос в издателската дейност на БНР (2010 г.), Първа награда за „Без резервация“ в категория „Радио“ на Министерството на туризма (2019 г.) и др. От 2008 до 2014 г. е била директор „Рекламно – издателска къща“ на Българското национално радио, а до 2018 г. – главен редактор на Радио София. Член е на СБЖ.

Background
Вижте още
От един род
1
play_arrow
share playlist_add
close
  • 2466
  • 1

Без граници

РОДЪТ СПРОСТРАНОВИ – от 1762 г. в Охрид през Дедеагач, Женева, та чак до Канада, Австралия и Пловдив.

Радомира Михова 14.04.2020

Георги Петров – Спространовият род от 1762 година до днес – 1 част Георги Петров – Спространовият род от 1762 година до днес – 2 част Тома Спространов – Спространовият […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.