playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    101 сезон на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград започва с премиера – „Тартюф” по Жан-Батист Молиер
    Без граници

  • cover play_arrow

    ЛЕТОПИС 1919 – 2019 на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банската художествена школа – майстори, почувствали сърцето на Бога
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Благоевград на 70 години
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Винаги горди юнаци, никога бити негодници!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЧЕШМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИЦИ – в името на загиналите и за благото на живите
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Георги Чопов от Благоевград разказва за връзката си с рода на Гоце Делчев
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Потомка на архитектон Алекси Рилец
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Сполай ви“, за съхраняването на българсия език и памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Лозенец – съдбата на източнотракийското село Велика
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    “С дядо си разговарям в сънищата”, казва поетът Румен Леонидов, правнук на войводата Леонид Янков, Лев Балкански
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Уникален стар ритуал „Въздигане на хляба – Панагия“ пазят хората от Кюстендилския край
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Владимир Каназирев: От Разлог до Сент Луис
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    „Господи, колко е добре да бъдеш тук“: Рилският манастир и съхраняването на българския дух и българската памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Очите на детето гледат по един начин на света, на възрастния – по друг
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „МАЛКАТА МАРКИЗА“ или „Великобългарската мъченица“, Фани Попова-Мутафова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Историята на българското кино започва с възстановка на кадри от Илинденското въстание
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Таа наша стара татковина”
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Илинден в народната памет
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Панайот Тасев – кметът, който започва модернизацията на Горна Джумая
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Порой от тъжни и радостни сълзи
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    КАЛИНА ТАСЕВА: Никога не съм се замисляла дали съм българка или македонка
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Македония в творчеството на Иван Вазов
    Юлия Караджова

play_arrow

Без граници

Банската художествена школа – майстори, почувствали сърцето на Бога

Юлия Караджова 12.09.2020


Background
share close

Днес образите, рисувани от Тома Вишанов–Молера са ни много близки, за разлика от въздействието им в миналото, когато е царувал византийския канон. Карат ни да се чувстваме като на празник у дома си в храмовете, където са работили майсторите на Банската художествена школа. Лицата, рисувани от тях, провокират нашата небесна молитва чрез земните представители на Бога, които ни гледат от иконите и стенописите. Защото знаем, че светците са живяли като нас на земята, но чрез делата и мислите си са заслужили мястото си близо до онази божествена сила, която ни пази и закриля. Предполага се, че Тома Вишанов е повлиян от модерните течения на европейската живопис в края на ХVIII век, когато известно време е изучавал този занаят във Виена. От там идва и прозвището Молера, т.е. художника, което по-късно се приема за фамилно име от наследниците на Тома Вишанов. Банските майстори са ни оставили наследство в две основни направления – живопис и дърворезба. Развивали са се в областта на монументалната живопис и иконата. Продължители на Тома Вишанов са синът му – Димитър Молеров и неговия внук Симеон Молеров.

Тома Вишанов работи в постницата „Свети Лука”, Димитър Молеров изписва и стените на черквата в метоха „Пчелина”, на параклиса „Архангелски събор” и на двата странични параклиса в Централната черква на Рилския манастир. Сред резбарите по-известни са Уста Велян Огнев, Христо Гълъбов, Михалко Голев, Димитър Сирлещов и др. Техни произведения са иконостасът в черквата „Света Троица” и стария иконостас в гробищната черква „Света Богородица” в Банско. Представители на Банската школа работят в различни краища на Македония и Света гора повече от едно столетие. Произведенията на представителите на Банската и Дебърската художествени школи се характеризират с широко използване на фолклорни и битови елементи. Характерни за тези школи са и образите на българските светци, сред които и солунските братя Кирил и Методий, които преобладават в стенописната украса на храмовете.

Иконостаса и олтарни двери в черквата „Въведение Богородично” в Благоевград

За разлика от другите художествени школи, поради оставането на територията на Югозападна България в рамките на Османската империя, Банската художествена школа продължава да се развива като типично възрожнеско явление до Балканската война през 1912 г.

Жана Пенчева говори и за чудотворните икони в Роженския и Рилския манастир. Разказва как хората са молили църковните настоятелства тези икони да бъдат изпратени в региона им, за да ги спасят от чума и други нелечими болести. Подобни писма Жана Пенчева открива в Рилския манастир и има намерение скоро да ги публикува в своя статия. И още информация за наследството на банските майстори в Югозападна България, което Жана Пенчева изследва от години, може да чуете в звуковия файл.

Д-р Жана Пенчева от 4 години е Директор на Университетската библиотека при Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград. Преподавател е по история и история на културата през Възраждането. Проучванията й са свързани със строителството и декорацията на християнските православни храмове в България през епохата на Възраждането. През последните две години проучванията й са част от националната програма КИННПОР.

Tagged as: , , , , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
Споделено знание
play_arrow
share playlist_add
close
  • 42

Без граници

Винаги горди юнаци, никога бити негодници!

Юлия Караджова 08.09.2020

Това е девизът на полковник Дрангов, който с гордост ми посочи Сотир Иванов – директор на Историческия музей в Петрич и разказа през своя поглед на човек и историк за […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.