Банската художествена школа – майстори, почувствали сърцето на Бога

Юлия Караджова 12.09.2020

Днес образите, рисувани от Тома Вишанов–Молера са ни много близки, за разлика от въздействието им в миналото, когато е царувал византийския канон. Карат ни да се чувстваме като на празник у дома си в храмовете, където са работили майсторите на Банската художествена школа. Лицата, рисувани от тях, провокират нашата небесна молитва чрез земните представители на Бога, които ни гледат от иконите и стенописите. Защото знаем, че светците са живяли като нас на земята, но чрез делата и мислите си са заслужили мястото си близо до онази божествена сила, която ни пази и закриля. Предполага се, че Тома Вишанов е повлиян от модерните течения на европейската живопис в края на ХVIII век, когато известно време е изучавал този занаят във Виена. От там идва и прозвището Молера, т.е. художника, което по-късно се приема за фамилно име от наследниците на Тома Вишанов. Банските майстори са ни оставили наследство в две основни направления – живопис и дърворезба. Развивали са се в областта на монументалната живопис и иконата. Продължители на Тома Вишанов са синът му – Димитър Молеров и неговия внук Симеон Молеров.

Икона на Архангелски събор от черквата „Св.Архангел Михаил” в с.Лешко – зограф –Димитър Молеров

Стенописи от черквата „Свети Димитър” от Палат

Тома Вишанов работи в постницата „Свети Лука”, Димитър Молеров изписва и стените на черквата в метоха „Пчелина”, на параклиса „Архангелски събор” и на двата странични параклиса в Централната черква на Рилския манастир. Сред резбарите по-известни са Уста Велян Огнев, Христо Гълъбов, Михалко Голев, Димитър Сирлещов и др. Техни произведения са иконостасът в черквата „Света Троица” и стария иконостас в гробищната черква „Света Богородица” в Банско. Представители на Банската школа работят в различни краища на Македония и Света гора повече от едно столетие. Произведенията на представителите на Банската и Дебърската художествени школи се характеризират с широко използване на фолклорни и битови елементи. Характерни за тези школи са и образите на българските светци, сред които и солунските братя Кирил и Методий, които преобладават в стенописната украса на храмовете.

Стенопис “Свети свети Кирил и Методий” на входа на храма „Въведение Богородично” в Благоевград

Интериор от черквата „Рождество Богородично” във Велющец

Иконостаса и олтарни двери в черквата „Въведение Богородично” в Благоевград

За разлика от другите художествени школи, поради оставането на територията на Югозападна България в рамките на Османската империя, Банската художествена школа продължава да се развива като типично възрожнеско явление до Балканската война през 1912 г.

Стенописи от черквата „Свети Архангел Михаил„ в Лешко

Черквата „Свети Димитър” в Марулево – Стенопис с Христос Вседържител

Колелото на живота в черквата „Свети Йоан Предтеча” в махала Дъбово,с.Бистрица

Жана Пенчева говори и за чудотворните икони в Роженския и Рилския манастир. Разказва как хората са молили църковните настоятелства тези икони да бъдат изпратени в региона им, за да ги спасят от чума и други нелечими болести. Подобни писма Жана Пенчева открива в Рилския манастир и има намерение скоро да ги публикува в своя статия. И още информация за наследството на банските майстори в Югозападна България, което Жана Пенчева изследва от години, може да чуете в звуковия файл.

Д-р Жана Пенчева от 4 години е Директор на Университетската библиотека при Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград. Преподавател е по история и история на културата през Възраждането. Проучванията й са свързани със строителството и декорацията на християнските православни храмове в България през епохата на Възраждането. През последните две години проучванията й са част от националната програма КИННПОР.

Tagged as: Димитър Молеров, Рилски манастир, д-р Жана Пенчева, Банска художествена школа, Тома Вишанов Молера.

Rate it

Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Вижте още

Споделено знание

Без граници

Винаги горди юнаци, никога бити негодници!

Юлия Караджова 08.09.2020

Това е девизът на полковник Дрангов, който с гордост ми посочи Сотир Иванов – директор на Историческия музей в Петрич и разказа през своя поглед на човек и историк за […]