







ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ: „ Аз съм българин от Македония…”…“ Оспорван, охулван, отричан, наричан терорист и убиец, Ванче Михайлов обаче остава една от легендите на македонското освободително движение. Все още не е известно каква част от тайния му архив е видяла бял свят. Книгата на д-р Иван Гаджев осветлява само мозаечен откъс от живота на този бележит българин, който носи цял живот тревогата за Македония в сърцето си. „В програмата и задачите на ВМРО не е влизало каквото и да е въстание против България като държава…“, пише в спомените си Иван (Ванче) Михайлов. „…В лицето на войската виждахме държавата. Смятахаме оправдани всякакви […]


Какво е общото между княз Александър Батенберг, лорд Байрон, Шандор Петьофи, кайзер Вилхелм Втори, цар Фердинанд, цар Борис III, Пейо Яворов, Елисавета Багряна, Константин Щъркелов, Никола Вапцаров? Съдбата на всички тези личности е преплетена с историята на рода на Йонко Вапцаров, един от видните дейци на ВМРО, четник, войвода, кмет, ярка и влиятелна личност в българския политически живот. Не по-малко ярка личност е Елена Везьова – Вапцарова, неговата съпруга, основателка на ПЕН клуба в България, протестантка, потомка на рода на Неофит Рилски и Марко Теодоров Везьов. За него и неговия род разказва една от наследничките на тази история и фамилия– […]


Докато учените спорят дали песента „Зададе се облак тѐмен“ е българска или македонска , няма да осветлим научната истина за българския език. Цитирайки този, даден ѝ навремето пример от друг голям наш учен Тодор Ив. Живков, за когото подобен спор „е падение на духа в науката“ , проф Лилия Илиева дава израз на убеждението си, че на територията на знанието, трябва да тежат единствено научните факти и научната експертиза. Поводът да разговаряме с нея е разгорелият се наново спор за езика от българска и македонска страна. Както винаги, проф Илиева разширява погледа ни и на базата на дълбоките си […]


Става дума за дядо му Тасе от Дебър, който, опитвайки се да учи баба му да стреля, за да спасява България, казвал „Нема осем дечинья, има Майка България“.


“Македонският език е политическо явление, за разлика от българския език, който е историческо явление.”


През 2020 в Благоевград отбелязваме 140 години от създаването на първата Солунска българска мъжка гимназия „Св.Св.Кирил и Методий” . Решенията на Берлинския конгрес оставят българите в Македония под робство, но българският дух при всички обстоятелства намира начин да оцелее и да се съхрани. Създадена през 1880 година по инициатива на българския възрожденец Кузман Шапкарев, гимназията съществува в Солун до 1913 година и се смята за духовна емблема на българите в Македония. Божил Райнов е първият директор на гимназията. През 1881 година, след неговата среща с княз Александър Батенберг, в Солун се открива и девическа гимназия „Свето Благовещение”. За нейн […]


С този апел за поставяне на паметна плоча на дома, в който е живял чешкият журналист, кореспондент по време на балканските войни у нас, написал едно от най-сериозните изследвания върху темата „Македония“, защитник на българската кауза, между другото благодарение на когото Радио Пловдив има своята сграда, забележителна личност с биография, достойна за филм, се обръща към Общината доц. Владимир Пенчев, бохемист и преводач. Владимир Пенчев е сПециализирал в Карловия университет в Прага. Работил в Института за фолклор, днес Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. Защитава дисертационен труд през 1992 г., от 1996 г. е доцент, от […]


Истории от моя род Юлия Караджова Любопитството към бащиния ми род ме срещна с три сестри от Благоевград – Елисавета Гоцева ,Теменужка Василева и Бойка Илиева , които са дъщери на Веса и Евтим Терзийски – кумовете на моите родители Петър и Филка Кючукови. От тях научих, че родството ни тръгва от голямата любов на моя дядо Димитрия Кючуков към сестрата на тяхната баба Елисавета Бойчева от Боймица. От моята леля София научих, че голямата любов на дядо се е казвала Велика.Тя умира млада в Македония и той се преселва от село Извор, Гевгелийско, където е роден , в Горна […]


истории на любими песни на композитора В семейството му няма музиканти, но родителите на Петьо Кръстев забелязват интереса му към музиката още от детството. Записват го в музикалното училище в Широка лъка, където свири на тамбура. По-късно Петьо завършва Теоретико-композиторския факултет на Музикалната академия. Работи като диригент и художествен ръководител на Ансамбъл „Пирин”. Заедно с екипа си подготвя спектакъла „Старо имане“, който ансамбълът представя в Париж по повод кандидатурата на Ирина Бокова за Генерален директор на ЮНЕСКО и спектакъла „Слушам ви гласа жалостен”, посветен на 100 годишнината от освобождението на Горна Джумая и Югозападна България от турско робство. Под негово […]
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

