Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
Един по-различен поглед към живота и творчеството на Елисавета Багряна през фокуса МАКЕДОНИЯ. В каква степен македонската тема може да бъде разчетена през живота и творчеството на поетесата? Има ли […]
chevron_left
-
play_arrow
“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
Паулиана Новакова -
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
Паулиана Новакова -
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
Паулиана Новакова -
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
Паулиана Новакова -
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
Паулиана Новакова -
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
Паулиана Новакова -
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
Паулиана Новакова -
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
Паулиана Новакова -
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова -
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова -
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
Паулиана Новакова -
play_arrow
Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова -
play_arrow
Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова -
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров -
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров -
play_arrow
Водици в Добърско
Юлия Караджова -
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова -
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова -
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността
Юлия Караджова -
play_arrow
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
Юлия Караджова -
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова -
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова -
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
Валери Тодоров -
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
Юлия Караджова -
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина
Юлия Караджова -
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
Паулиана Новакова -
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
Юлия Караджова -
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
Паулиана Новакова -
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун
Юлия Караджова -
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова -
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова -
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова -
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова -
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова -
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова -
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова -
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова -
play_arrow
Гутенберговата революция и българите
Паулиана Новакова -
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
Паулиана Новакова -
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова -
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова -
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова -
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
До Бобошевския манастир „Свети Димитър“ не се стига лесно. Затова пък мястото е удивително спокойно и красиво, а до църквата има и чешма. В близост до манастира е запазена воденица. Манастирът е разположен на 4 километра северозападно от Бобошево. До него может да стигнете и с автомобил. Минавате покрай пистата за мотокрос, а преди да стигнете манастира има две хижи с интересните имена Пионер и Яна.
Манастирът се е появил през 10-ти век. Първоначално е бил над село Скрино. При падането под турско робство е разрушен, а през 15-ти век е възстановен, но на няколко километра на югоизток. Както повечето манастири, той е бил важно просветно средище. От някогашния манастир е запазена само църквата. Красивите средновековни стенописи са от 1488 г. Църквата е еднокорабна, през 19 век към нея е построен притвор. След Освобождението от турско робство манастирът запада. През 1930 година към него има стопанска постройка, фурна, готварница, хамбар, воденица, обори, даже ракиджийница. Манастирът притежава и земя – 694 декара по източните склонове на Руен, а също и гори, пасища, ливади, овощни и зеленчукови градини, лозе край Струма и метох в Бобошево.
Църквата е възстановена през 2005 г. и е обявена за архитектурно-художествен паметник с национално значение. Странното е, че тя е малко по-висока, сравнена с други църкви от Средновековието. Отворена е за посетители, въпреки че вътре няма осветление. В стенописите се пресичат няколко художествени традиции, преобладава охридската школа. Фигурите са раздвижени, образите издават емоции, лицата са изразителни. Повечето композиции са с много фигури. В малки медальони са изобразени пророци и светци. Някои от които в долната част на стените са в цял ръст. Иконите от иконостаса от 1729 г. сега се съхраняват в Храм-Паметника Св. Александър Невски, а част от ръкописните книги от манастира се съхраняват в Църковно-историческия музей в София.
Някога манастирът е бил наричан Руенски, но сега над с. Скрино съществува друг манастир с това име.
Вижте още
