БОЙКА АСИОВА: ЖАЛБА ПО ГОЦЕ

Гоце Делчев, днес национален герой на България и Северна Македония, загива само на 31 години на 21 април по стар стил (4 май) 1903 г. в с. Баница, Серско. Костите му са пазени грижливо от неговите бойни другари и съратници и митарстват по земите на тогавашна Гърция, България, днешна Северна Македония. Намират се в каменен саркофаг в църквата “Св. Спас” в Скопие, след като през 1946 г. по нареждане на Георги Димитров са предадени  от българските власти на властите на бившата югославска република Македония – трудно разбираем днес жест за костите на един българин.

За съдбата на Гоце, македонските песни и орисията на македонския край разказва в текст и жив разказ  писателката Бойка Асиова, родена в Разлог, автор на книги, документални филми и изследвания, посветени на македонското национално-освобдително движение. В първата част от тя разказва за гибелта на Гоце и перипетиите около съхраняването и пренасянето на костите му.

ЖАЛБА ПО ГОЦЕ

От родният Кукуш тръгват простите вървища на Гоце Делчев към хората и свършват в село Баница, Серско. Съдбата го е орисала да не мисли за себе си, а да проумее света като поле за културно съревнование между народите. И да загине за тази промисъл. Гоце! Така го нарича народът, на галено. Като едно свое чедо. И го възпява, за да остане сред нас вовеки веков…

Турците го наричат Хвъркат Дявол, а българите – Ахил Бързоногия.

Звукозапис: Бойка Асиова за гибелта и костите на Гоце.

ДА ГО МИСЛИМ ГОЦЕ

В Мървашко и по другите села на Неврокопско, когато се съберат на помен било за 9, било за 40 дни, година или колкото там са се навили на стожера, казват за своя човек – днес да го мислим.

Жените придърпат кърпите над челата, проронят някоя сълза, полюшнат се като житни класове. Кажат по някоя дума за човека, пийнат глътка винце, хапнат варено жито…

И го мислят…

На 4 май 1903 г. в село Баница, Серско, Егейска Македония Гоце Делчев е убит. И още неколцина негови другари.

119 години от онзи злокобен ден

Да го мислим Гоце и другарите му!

И да го пеем!

Жани и девойки на гроба на Гоце Делчев в с. Баница 1903 г.. Надписът на кръста е на български.

Мъжете на Илинден (худ. Калина Тасева)

Жените на Илинден (худ. Калина Тасева)

Звукозапис: Бойка Асиова за македонските песни и съдбата на комитите.

 

Да го пеем Гоце!

ДЕЙ ГИДИ, РОЖБО КУКУШКА

С Нина Андонова си дружехме и срещите ни бяха напоителни и ненаситни. И, разбира се, най-честата тема ни беше Македония. Бабата на Нина Тина Андонова е сестра на Гоце. В семейството им се е знаело, че Гоце често е пътувал за Солун, но не се не се е отбивал в Кукуш. Със сигурност, за да предпази близките си от  турските власти. Единствено пристига в града за сватбата на сестра си Тина с кукушанеца Гоце Андонов. Говорило се е, че е водил сватбеното хоро на моята баба. Но дали е преспал, дали майка му Султана е могла поне малко да поседне до сглавето му? Тя толкова рядко е виждала сина си, че ще да е намерила време, ако не друго, то да го погледа.

Предположения. Догатки. Съвременниците мълчат. Според Нина великодушието на народа ни е толкова голямо, че е изпял в песен това, което е искал да се случи. И разгръща в тази песен сладостна, идилична картина – среща между майка и син. Опва богата трапеза, на която сам народът сяда с Гоце и Султана Делчеви.

Ето я песента, чута от Лимба Иванова от с. Срезодо, Кукушко.

Майка Гоце вели:

– Дей гиди, Гоце войводо,

дей гиди, рожбо кукушка!

и мене хабер да чиниш,

сос сестри да се сбогуваш,

сос сите братя рождени,

рождени братя – българи.

Саралия ке ти направум,

сос шикер ке я забъркум,

сос шарлан ке я залеюм,

сос шарлан от Света гора.

Кадаиф ке ти направум

сос бонбон ке го нашарум,

сос бонбон, со небетшекер,

от голема града Измира.

Алво ке ти направум,

сос масло ке го полеюм,

сос шикер ке го забъркум,

сос шикер от града Солуна.

Кога ке мине пампорут,

сос кърпе ке ти маюме,

сос кърпа на гергеф везана

от дюлбер моми кукушки.

Според Мицо Андоно,в няма живи и мъртви – „всичко е живо, щом е в човешката душа“. И като потвърждение на баща си в книгата си „За Гоце Делчев Войвода“ Нина Андонова цитира песен, в която народът превръща майката Султана в символ на живота, а синът Гоце в победител на смъртта.

Не пейте, братя, не пейте,

да не ве шчукни Султана,

Султана, майка Гоцева,

три дена откак наукла

шчо Делчев сглавен войвода.

От Горна земя киниса

до Долна земя дофтаса,

на смъртта му да извади

клетите очи вампирски,

народни ченда юнашки

нему да не ги намерва,

с църната земя гробовна

войводи да не оженва;

Не пейте, братя, не пейте

да не ве шчукни Султана,

Султана, майка Гоцева.

Песента е от Костурско. В нея Султана се назовава със собственото й име. Онова, което историци, мемоаристи,  и пр. в задъханото си проследяване на революционните борби са подминавали, народът ни не го е забравил. Както без земята не може да има народ, така и без майката не може да има син.

Не пейте, братя, не пейте,

да не ви шчукни Султана,

Султана, майка Гоцева…

Песента е открита от Христофор Тзавелла. Пята е от Христо Руков от село Косинец, Костурско, живеещ във Варна.

Клетва (худ. Калина Тасева)

Мостът на Баничанска река

с. Баница – кулата на църквата “Св. Димитър”

ПОЧИНА КАЛИНА ТАСЕВА

(1927 -2022)

До вчера рисуваше…

ПРИКАЗКА ЗА ДРАЗ-МАХАЛА

Бойка АСИОВА

Отдавна напъвах да надникна отново в ателието на Калина Тасева. Впечатлението ми от тавана на ул. „Света гора“ като място, препълнено с картини, скици, рамки, редки книги, бакърени съдини, оцелели от предците през мрачните години на преселение от родните места към Майка България… И още – под скосения таван колко ли истории са се притаили по кюшетата…

Не мога да се качвам вече по стълбите. Краката съвсем не ме слушат, рече ми Калина Тасева и тежко се отпусна на дивана в хола. Беше малко след последната й изложба в галерия „Арте“. Започна своя накъсан през запъхтяното дишане разказ. Подръпваше нишките на спомена си ту към един човек, ту към друг. Извикваше ги като живи пред мен. Те присядаха един по един до нея и… заедно я слушахме.

…

Темата Македония, злочестата съдба на изконната част от майка България, е която всяка сутрин Калина като дете слуша още със събуждането си. Във всяко село и чета. Мъжете – комити, жените деца раждат и отглеждат войводи. Колкото пъти къщите им са изпепелявани, от руините пак трябва дом да се въздига. Затова много от картините на художничката са населени с героите от разказите в кухнята в Драз-махала в София, бедняшки квартал, заселен с бежанци от Вардарска и Егейска Македония. Няма да ми омръзне да рисувам кипариси. По-скоро на хората ще им додее да ги гледат, сякаш се закани художничката. Тя твърди, че има нещо, което отличава тази земя от другите краища на родината. Че дори въздухът е друг. Долу, така тя обозначава Пиринския край, поречието на Струма, затиснато между Пирин и Малашевията, пейзажът е сякаш библейски. Кипарисите и те са други.

…

– В картините на жена ми има повече пушки, отколкото в българската армия.

– Потекло – отвръщаше Калина на милата закачка на Юли Минчев

Кипариси (худ. Калина Тасева)

Tagged as: с. Баница, Гоце Делчев, Бойка Асиова.