playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    “Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

Новини и събития

ЧИЙ Е НЕОФИТ РИЛСКИ?

Без граници 24.08.2020


Background
share close

Паметна плоча разпали стара вражда  между градовете Банско и Разлог. В разложкото село Баня бе поставен нов паметник на Неофит Рилски, смятан за патриарх на българските книжовници и просветители. В основата на монумента е написано, че на това място е  родната къща  на създателя на българската граматика и взаимоучителната метода. Известно е обаче, че родната къща-музей на Неофит Рилски е в Банско, до църквата „Света Троица“. Всички исторически документи сочат, че големият духовник и просветител, игумен на Рилския манастир, където са служили и негови роднини, е роден в Банско, в дома на поп Петър Бенин, със светското име Никола.

Според някои твърдения, родното му село е Баня и той е син на друг свещеник с името Петър – Катошев, както е написано на новия паметник. Самият Неофит Рилски в завещанието си от 1880  г. пише, че „…ако наскоро ми се случи смъртта, то тия пари да се дадат во отечеството ми село Банско и да се опише името ми да се споменува“.

Стенопис с родословието на Неофит Рилски

Кметът на Банско Иван Кадев изрази възмущението си от подмяната на историята. Той поиска становище на Министерството на културата и на Института по история на БАН. Къщата-музей в Банско                                              Според него стореното е обидно за паметта на Неофит Рилски, обидно за историческата наука. Историците от Музейния комплекс „Банско“ Рилски също подкрепят кмета, като се позовават на безспорните факти в многобройните съхранени документи и архиви. На паметника в Баня е изписано: „На това място е родната къща на отец Неофит Рилски със светското име Никола поп Петров Катошов, живял в Баня до 1801 г.“. Това е възмутително, смятат музейните специалисти. Непрекъснато сме обидени, че съседни държави ни крадат и пренаписват историята и сега разбирам защо се случва – защото самите ние не ценим българските исторически личности и българскаха  история, гневи се кметът на Банско Иван Кадев, който се надява недоразумението да бъда отстранено.

Паметникът на Неофит Рилски и стая с пясъчни сандъчета

Кметът на община Разлог инж. Красимир Герчев обаче се позовава на местен краевед от с. Баня, който преди 16 години е учредил инициативен комитет за издигане на паметника.  Според тази версия, Неофит Рилски е роден в с. Баня, но осемгодишен остава без баща и заминава с майка си за Банско, която се жени втори път за отец поп Петър Бенин. Тези факти бяха представени при откриването на паметника от кмета на Разлог и кметицата на Баня Магда Първанова. Според инж. Герчев няма драма с бюст-паметника, това е излишна истерия. Важното е, че е на уважен човек, който е направил много за учебното дело, а ако се налага, паметната плоча ще  се смени.

Надписът на плочата вероятно ще се смени, но написаното на нея едва ли ще потуши бързо емоциите на фона на  старата вражда между двата града.

Tagged as: , , , , , .

Rate it
Вижте още
close
  • 336

Новини и събития

Открит е за посетители скалният параклис Света Петка край Трън

Без граници 21.08.2020

Отново открит за посетители и поклонници е уникалният скален параклис „Света Петка“ край Трън. Според поверието, човек може да си пожелае нещо, ако допре ръка до отпечатъка от стъпката или […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.