playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    “Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

Без граници

ДИМИТЪР ТАЛЕВ: „ЧУДНА И ТОЛКОВА ХУБАВА БЪРКОТИЯ Е ЖИВОТЪТ”

Юлия Караджова 28.05.2020


Background
share close

Родната къща на писателя Димитър Талев в Прилеп да се превърне в литературен музей – такава е идеята на „Димитър Талев” Фондацията, основана през 2018 година в град Сандански. Родовите корени на нейните учредители са в Егейска, Вардарска и Пиринска Македония: Кирил Божкилов, Никола Каракушев, Христо Салмов, Димитър Чапкънов и Димитър Тошев. И една от целите на този музей е да бъде културно и литературно средище на творци от двете страни на границата. От 46 години родния дом на Димитър Талев Петров –Палисламов е частен имот на Борислав и Снежана Ачески. През 1926 година дядото на Борислав –  Йордан Ачески, купува къщата от Донка Палисламова и тримата братя на Димитър Талев. Йордан е бил търговец и собственик на тютюнева фабрика. Но нито Борис, нито неговите наследници, нито прилепчани са знаели кой е Димитър Талев, какво е неговото творчество и ролята му в българската литература.

В къщата на ул. ”Пере Темелкоски” № 4 в Прилеп е роден писателят Димитър Талев на 1 септември 1898 година. Възрожденската атмосфера, бялата чешма в двора, еркерите, чардаците, храмът „Свето Благовещение” с прочутия иконостас, са описани в неговите романи и са част от историите на литературните му герои.

Снежана Аческа за първи път чува името на писателя след политическите промени през 1990 година. През 1996 г. директорката на училище „Димитър Талев” в Пловдив поискала от собствениците на дома да разгледат с учениците родната къща на писателя. От нея Снежана научава подробности за живота и творчеството на Димитър Талев. Тогава решава да си купи и прочете неговите романи „Железният светилник”, ”Преспанските камбани”, ”Гласовете ви чувам” и „Илинден”. По-късно, театър „Българска армия” гостува в Прилеп с постановката ”Железният светилник” по време на традиционен театрален фестивал на Културно-уметничкото дружество и много млади хора бурно аплодират не само актьорите, но и писателя Димитър Талев.

За съжаление от 2013 година семейство Ачески не живеят в родната къща на писателя, поради неприятности с Македонската държавна власт. Не са ги обичали, тъй като са имали и българско гражданство. Спират тока в къщата и принуждава сем. Ачески да я напуснат. От турска страна многократно са искали да купят тази къща, но Снежана и съпругът й твърдо са решили тя да бъде българска и Димитър Талев да се върне там, откъдето е тръгнал. Този „търпелив страдалец”, както го нарича Алеко Константинов.

Фондацията ни разреши да публикуваме интевютата, които са записали със Снежана Аческа по време на срещите им в Прилеп и в Сандански, в които тя разказва своята история.

Видео интервю със Снежана Аческа част 1

Видео интервю със Снежана Аческа част 2

Любима Димитрова

А ние записахме и мнението на Любима Димитрова, която е член на „Димитър Талев” Фондацията, дългогодишен учител и експерт по български език и литература в Благоевградска област.

Разговор с Любима Димитрова

Димитър Талев пише, че речта е бедна, за да изрази с думи преживяванията на човешкото сърце. Всеки по своему споделя отношението си към творческите личности и събитията, свързани с тях. Затова и в устава на Фондацията са написали: “Ако все още гори светилникът на нашите предци, ако чуваме звъна на Преспанските камбани и гласа на Македония, нека заедно да превърнем тази къща в храм за културно свещенодействие, в дом на истината и на Талевото възрожденско слово”. Дарителските кампании за закупуване родната къща на Димитър Талев в Прилеп са започнали и продължават. Има надежда да имаме литературен музей „Димитър Талев” в родния град на писателя. Сайта „Споделено знание – без граници” подкрепя идеята на „Димитър Талев” Фондация. Публикуваме и банковата сметка,в която всеки, според възможностите си, може да бъде полезен за благородното дело.

Дарителска сметка: IBAN BG84STSA93000025745385 Банка ДСК с титуляр „Димитър Талев” Фондация

Tagged as: , , , , , , , , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
Споделено знание
play_arrow
share playlist_add
close
  • 164

Без граници

„БЪЛГАРСКАТА ПЕПЕЛЯШКА“ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТ ДЖУЗЕПЕ МОДРИЧ

Паулиана Новакова 27.05.2020

Историографска находка можем да наречем документалния разказ на италиатския журналист от хърватски произход, посетил България през 1889-а година, скоро след решителната крачка, която е направила страната ни в защита на […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.