playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ДИМИТЪР ТАЛЕВ: „ЧУДНА И ТОЛКОВА ХУБАВА БЪРКОТИЯ Е ЖИВОТЪТ”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „БЪЛГАРСКАТА ПЕПЕЛЯШКА“ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТИСТ ДЖУЗЕПЕ МОДРИЧ
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „БЪЛГАРСКАТА ПЕПЕЛЯШКА“ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТИСТ ДЖУЗЕПЕ МОДРИЧ
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ФОТОИЗЛОЖБА „СОЛУНСКАТА АЛМА МАТЕР”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ФОТОИЗЛОЖБА „СОЛУНСКАТА АЛМА МАТЕР”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    СВЕТЪТ НА ЩЪРКЕЛОВ. „ Ако България изчезне, можем само по творбите на Щъркелов да я възстановим“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    МОЯТ ДЕДО БЕШЕ МНОГО ЧУЕН
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ДВАМА БРАТЯ КОСТАДИН И НИКОЛА ПАНТУШЕВИ ОТ СЕЛО БАНИЦА ПОГРЕБВАТ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ СЛЕД УБИЙСТВОТО МУ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЗА ДОЙРАНСКАТА ЕПОПЕЯ И ХАРИЗМАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ВОИН – ПИСАТЕЛЯТ ХРИСТО БУКОВСКИ
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    „ОТ РАННИ МЛАДИНИ ОБИЧАХ И ТЪРСЕХ БОГА И БОЖЕСТВЕНОТО ВЪВ ВСИЧКО…” – МИТРОПОЛИТ БОРИС НЕВРОКОПСКИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    АНДРЕЙ РАЙЧЕВ, БАБА РАЙНА И ВРЕМЕТО
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПЕТЪР СЕМЕРДЖИЕВ – ЗАЩО КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ НЕДОЛЮБВА РОДА ВАПЦАРОВИ?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    БРАНИМИР МИТОВ – ДА ЖИВЕЕМ ЗАЕДНО ТУК И СЕГА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПЛАНИРАЛ ЛИ Е ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ УБИЙСТВОТО НА СИМЕОН ВТОРИ? ЧАСОВНИКЪТ НА ЦАР ФЕРДИНАНД
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПЛАНИРАЛ ЛИ Е ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ УБИЙСТВОТО НА СИМЕОН ВТОРИ? ЧАСОВНИКЪТ НА ЦАР ФЕРДИНАНД
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    НАРОДНАТА ПЕВИЦА ТАТЯНА СЪРБИНСКА: “Ако минеш през влашко, недей да свириш – ще те надсвирят, ако минеш през сръбско, недей да пееш – ще те надпеят, ако минеш през българско, недей да играеш – ще те надиграят!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НАРОДНАТА ПЕВИЦА ТАТЯНА СЪРБИНСКА: “Ако минеш през влашко, недей да свириш – ще те надсвирят, ако минеш през сръбско, недей да пееш – ще те надпеят, ако минеш през българско, недей да играеш – ще те надиграят!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НАРОДНАТА ПЕВИЦА ТАТЯНА СЪРБИНСКА: “Ако минеш през влашко, недей да свириш – ще те надсвирят, ако минеш през сръбско, недей да пееш – ще те надпеят, ако минеш през българско, недей да играеш – ще те надиграят!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НАРОДНАТА ПЕВИЦА ТАТЯНА СЪРБИНСКА: “Ако минеш през влашко, недей да свириш – ще те надсвирят, ако минеш през сръбско, недей да пееш – ще те надпеят, ако минеш през българско, недей да играеш – ще те надиграят!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕЗИКЪТ НА ИЗКУСТВОТО СБЛИЖАВА ТВОРЦИТЕ НА БАЛКАНИТЕ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    КИРИЛ ИКОНОМОВ: НЕ МОЖЕМ ДА УГОДИМ НА ИСТОРИЯТА И ИСТОРИЦИТЕ
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ЕСТО ВЕЗЕНКОВ И РАДИОТО: “ЧАСТИЦА ОТ ИСТИНАТА ЗА ЦЯЛОТО”
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    РОДЪТ СПРОСТРАНОВИ – от 1762 г. в Охрид през Дедеагач, Женева, та чак до Канада, Австралия и Пловдив.
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    РОДЪТ СПРОСТРАНОВИ – от 1762 г. в Охрид през Дедеагач, Женева, та чак до Канада, Австралия и Пловдив.
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    РОДЪТ СПРОСТРАНОВИ – от 1762 г. в Охрид през Дедеагач, Женева, та чак до Канада, Австралия и Пловдив.
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    НАРОДНАТА ПЕВИЦА МАРИЯ ТОМОВА: СПОМЕНИ ЗА РОДА И ЗА АНСАМБЪЛ ПИРИН
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НАРОДНАТА ПЕВИЦА МАРИЯ ТОМОВА: СПОМЕНИ ЗА РОДА И ЗА АНСАМБЪЛ ПИРИН
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НЯМА АНГЕЛИ. ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ – ДЯВОЛЪТ И ДЯВОЛИИТЕ
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ОТКРИВАНЕТО НА ГАРАТА В ГОРНА ДЖУМАЯ – разказва Любима Димитрова
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ИГОР ДАМЯНОВ:”Ние, на Балканите, сме все бабаити-малките правим големи, големите-малки”.
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “НЕ СЕ ВРАКЯЙ, СИНЕ”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ОДРИНСКАТА КРЕПОСТ разказва полковник доц. д-р Станчо Станчев
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    ЧОВЕКЪТ И ВОЙВОДАТА ДИЛБЕР ИЛИЯ Прототипът на Дилбер Танас от филма „Мера според мера”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ГОРНОДЖУМАЙСКИЯТ ВОЙВОДА. АКАД. ХРИСТО ГРИГОРОВ ЗА СВОЯ ДЯДО – ХРИСТО (ИЧКО) БОЙЧЕВ
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ЕНИДЖЕВАРДАРСКИЯТ РОД НА ГЕОРГИ ИВАНЧЕВ ОТ АСЕНОВГРАД
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    ИСТОРИЯТА НА САША ЛАСИНА
    Юлия Караджова

play_arrow

Без граници

ДВАМА БРАТЯ КОСТАДИН И НИКОЛА ПАНТУШЕВИ ОТ СЕЛО БАНИЦА ПОГРЕБВАТ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ СЛЕД УБИЙСТВОТО МУ

Юлия Караджова 10.05.2020 5


Background
share close

Това разказва Иван Манджуков, който след пенсионирането си е решил да събере пъзела на майчиния си род. Този факт чувам за първи път и затова започвам разказа с него. От историята знаем, че след сражението в Баница, командирът на турската потеря Хюсеин Тефиков, не е позволил да се гаврят с тялото на Гоце Делчев и неговите четници и са изпратили останките им в Сяр да бъдат разпознати от местната власт, след което са върнати и погребани в общ гроб. Но според моят събеседник Иван Манджуков, в Сяр е била изпратена само главата на Гоце Делчев, а тялото е останало няколко дни на открито на лобното място и в резултат на жегите, започнало да намирисва, заедно с телата на останалите четници. Тогава е имало забрана от турската власт комитите да бъдат погребвани и заплахата за този, който се осмели да направи това е била, че ще избият цялото му семейство. И жителите на село Баница решават Гоце Делчев да бъде погребан от братята Костадин и Никола Пантушеви – пълни сираци по онова време – 1903 година. Костадин – дядото на Иван Манджуков, е бил 8 годишен, а брат му Кольо – 23. Те двамата сковават сандък, в който поставят тялото на Гоце Делчев и го погребват в края на селото, близо до черквата. А когато връщат главата на Гоце от Сяр, тя била запазена от свещенника в храма. Иван казва, че тогава е бил дете и не се е сетил да пита баба си кога събират тялото и главата на войводата в един гроб. Защото тогава се е смятало за кощунство да се разравят гробове. Е, винаги ще има някой, който да ни изненада с исторически факти, които е научил от дедите си.

По време на стрелбата в село Баница, бабата на Иван – Митра е на 1 година и задената в цедилка при бягството на близките й е била одраскана от куршум в главата, чийто белег е носила до края на живота си. По-късно се срещат с дядо Диньо и създават семейство.

Когато е на преклонна възраст, с нея се среща Кирил Стефанов като главен художествен ръководител на Ансамбъл „Пирин”. Той събира автентични песни по региона и баба Митра му е изпяла първата песен за Гоце Делчев. Иван Манджуков все още издирва коя е била тази песен и продължава да търси свидетелства за историята на Пантушевия род.

Баба Митра с децата си

Иван Манджуков е роден през 1949 година в Якоруда. Мечтата му е била да стане летец, но поради здравословен проблем със зрението не му разрешават и той става граничар. След военната служба завършва висше образование „Радиоелектроника” и 10 години работи в Радиостанция Благоевград, след това 15 години е служител в системата на Държавна сигурност. Днес е обсебен от миналото на рода си и на това е посветил дните си. Подробностите ще чуете в звуковия файл.

Tagged as: , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
Споделено знание
play_arrow
share playlist_add
close
  • 626

Без граници

ЗА ДОЙРАНСКАТА ЕПОПЕЯ И ХАРИЗМАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ВОИН – ПИСАТЕЛЯТ ХРИСТО БУКОВСКИ

Радомира Михова 08.05.2020

Много е писано за Дойранската епопея. По време на Първата световна война се водят няколко отбранителни сражения на българската армия при Дойран срещу силите на Антантата. Две от битките, предвождани […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.