ЕСТО ВЕЗЕНКОВ И РАДИОТО: “ЧАСТИЦА ОТ ИСТИНАТА ЗА ЦЯЛОТО”

Паулиана Новакова 21.04.2020

Какво знаем ние, днешните поколения, за съдбата на хората от Вардарска Македония, на Тракийските българи, на хората от Западните покрайнини, които напускат родните си места, за да останат в същинската си родина? Получили ли са благодарност за изтърпения недоимък, за пренебрежително отношение към идеалите, който са ги водили, как са простили политическите манипулации, на които са били подложени, злоупотребите с истината и подмяната на смисъла на техния жизнен избор?

Какви сънища сънуват потомците им?

Есто Везенков е потомък на придошлите бежанци през 1918-а, след Първата световна война, когато Сърбия, преди още да е разчертана границата, окупира Западните покрйнини. Тогава Джеймс Баучер се обръща с гняв към великите сили: „Да се даде Цариброд на Сърбите е все едно да се даде Кент на Германия.“

Но точно това става.

Упоритият царибродчанин Есто Везенков обаче, отрасвайки като борец срещу Ньойския договор, се преборва с нелеката съдба, обрекла „бежанѝята“, както са се наричали хилядите македонци, добруджанци, тракийци и царибродци, на живот в недоимък в покрайнините на столицата.

Везенков успява да се измъкне от Ючбунар, взима диплома от Софиския университет, става журналист и един от ръководителите на създаващото се Радио София. Където, заедно със Сирак Скитник, изковават професионалните и етичните правила, по които Радиото работи и до днес.

Разказът за радиото е уникален като исторически документ. Най-важното е, че освен познавателният си характер за малкоизвестните факти, които градят историята на медията, този разказ е олицетворение на ролята и мисията, която Радиото има. Както и на един основен принцип, важащ и до днес: Радиото се създава и гради от личности, тогава то самото създава на свой ред личности. В противен случай се превръща в обслужваща и безлика медия.

Везенковият разказ за радиото разбулва и свенливо замитани факти от времето, когато се създава радио Скопие, на което той е ръководител и в което той се сблъсква с пречупения дух и денационализираното самосъзнание на хората от старите му родни места.

“..Пиша всичко това, за да подчертая,че спомените и оценките може да имат субективно потекло и да не са лишени от греховно пристрастие , но те имат за цел действително да разкрият поне частица от духа на времето, в което съм живял… лесно би било, разбира се, всичко това да се поднесе като коледна торта с различните видове украси. Работил съм в радиото и зная много добре как „масовата“ информация с претенции за обществено възпитание се свежда по необходимост до обикновени щампи.“

Заради службата си в Радиото, Везенков попада и в затвора. Следват също уникални страници за преживяното след 44-та година от интелигенцита зад решетките. Мрачен период, изтласкан от общественото ни съзнание от срам и неудобство, за който всички би трабвало да прочетем, за да освободим душите си от умишлено подхранваното незнание.

Там се появава и светлата личност на Константин Щъркелов, който озарява нелеките дни на килийния живот с ведрия си характер. За тези, пълни с живи описания страници от книгата на Есто Везенков „Частица от истината за цялото“, можете да чуете в аудиоразказа, който ви предлагаме. Като например, как се е случвало първото предаване на живо от Черни връх, кои са първите радиогафове…и прочие радиоистории, на фона на голямата история…

Tagged as: Западни покрайнини, македонски бежански организации, "Отец Паисий", подривна четническа дейност, Родна авиация, комунистически терор, Народен Съд, Константин Щъркелов, Есто Везенков, Българско национално радио, Радио Скопие.

Rate it

Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013).  Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Вижте още

Споделено знание

3064

Без граници

ОТКРИВАНЕТО НА ГАРАТА В ГОРНА ДЖУМАЯ – разказва Любима Димитрова

Юлия Караджова 08.04.2020

ЦАР БОРИС III ОТКРИВА Ж.П.ГАРАТА В ГОРНА ДЖУМАЯ ПРЕЗ 1937 Г. И СЕ СРЕЩА СЪС СТОЛЕТНИКА АНГЕЛ ИВАНОВ Едва през 2017 година, когато в Благоевград отбелязват 80 години от откриването […]