play_arrow
“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
Паулиана Новакова
play_arrow
Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова
play_arrow
Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров
play_arrow
Водици в Добърско
Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността
Юлия Караджова
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
Валери Тодоров
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
Юлия Караджова
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина
Юлия Караджова
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
Паулиана Новакова
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
Юлия Караджова
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
Паулиана Новакова
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун
Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
Гутенберговата революция и българите
Паулиана Новакова
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
Паулиана Новакова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
Излезе сборникът „Разкази с часовников механизъм“ – ярко литературно потвърждение на травмите от войната, пронизано от мека поетичност, от тиктакане на часовник, който отмерва миналото и настоящето, живота и смъртта, астрономическото и човешкото време. Авторът Фарук Шехич е създал свидетелство за историчност и памет, защото „Това беше моята несъзнателна мисия: да оцелея, да разказвам, да пиша“.
„Разкази с часовников механизъм“ (превод: Соня Андонова, корица: Капка Кънева) обхваща петнайсет истории, петнайсет парчета живот на фона на бруталната война в Босна и Херцеговина през 90-те години на XX век. На границата между реално и въображаемо, с нюанси на сюрреализъм и магически реализъм, се редуват военни сцени, блянове за мирен и ведър свят, за далечни пътешествия, митологични препратки, аналогии с други страни и народи… В центъра на повествованието е човекът със своята крехка идентичност, с незаличените вътрешни белези, с усещането за личен апокалипсис.
Фарук Шехич е роден през 1970 г. в Бихач, Босна и Херцеговина. Завършва ветеринарна медицина в Загреб и философия в Сараево. В периода 1992-1995 г. воюва в Босненската армия. Работи като журналист и колумнист в сараевското списание „Старт“. Белетрист, поет, есеист и критик, Шехич е сред най-талантливите творци от бивша Югославия, представител на т.нар. „прегазено поколение“. Член е на босненския ПЕН център, носител е на престижни литературни отличия, между които Европейската награда за литература 2013. Книгите му са преведени на 15 езика. Сборникът „Разкази с часовников механизъм“ е публикуван през 2018 година.
Снимка –Веселина Анастасова Втора самостоятелна изложба „Храна за птици” откри в малката зала на Градската художествена галерия (ГХГ) в Благоевград дългогодишната учителка по изобразително изкуство Веселина Анастасова, която преподаваше в […]
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
