playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    ОТКРИВАНЕТО НА ГАРАТА В ГОРНА ДЖУМАЯ – разказва Любима Димитрова
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Не се вракяй, сине”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ОДРИНСКАТА КРЕПОСТ разказва полковник доц. д-р Станчо Станчев
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    ЧОВЕКЪТ И ВОЙВОДАТА ДИЛБЕР ИЛИЯ Прототипът на Дилбер Танас от филма „Мера според мера”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ГОРНОДЖУМАЙСКИЯТ ВОЙВОДА. акад. Христо Григоров за своя дядо, Христо (Ичко) Бойчев,
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ЕНИДЖЕВАРДАРСКИЯТ РОД НА ГЕОРГИ ИВАНЧЕВ ОТ АСЕНОВГРАД
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    ИСТОРИЯТА НА САША ЛАСИНА
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НЕПРОЧЕТЕНИТЕ АРХИВИ НА ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ЦАР И ВОЙВОДА Мая Вапцарова за дядо си, Йонко Вапцаров
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ЦАР И ВОЙВОДА Мая Вапцарова за дядо си, Йонко Вапцаров
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    проф. ЛИЛИЯ ИЛИЕВА-научните аргументи в езиковия спор
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    проф. КИРИЛ ТОПАЛОВ: „Мога ли да приема аз, че дядо ми, който си е давал здравето и живота в тия борби, не е говорил български?
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Доц. д-р Димитър Тюлеков за македонския език
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    140 години „Св. св. Кирил и Методий-бивша Солунска“ гимназия
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Три сестри
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петьо Кръстев: „ТРАДИЦИОННИТЕ ПЕСНИ НЯМАТ ГРАНИЦИ“
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петьо Кръстев: „ТРАДИЦИОННИТЕ ПЕСНИ НЯМАТ ГРАНИЦИ“
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Неда Антонова – Съвършената Преподобна Стойна
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    КАФЕНЕ „КОСТУР“
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    Пътуване към корените
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Доц. д-р Владимир Пенчев: Време е да поставим паметна плоча на дома, в който е живял Валадимир Сис.
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    проф. МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ: Достоверни ли са новооткритите стихове, писма и документи на Яворов в контекста на връзката му с борбите в Македония? Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Радио Стримоника, българо-гръцко радио в с.Ръждавица. “Чрез културата можем да правим много неща заедно” Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Че сѝте ние сме ѐдин народ тука Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Моето семейство и Миладиновия род Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Родовият очерк на Янка Иванова от с. Старчища
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    148 години от рождението на Гоце Делчев Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    КОСТАДИН ФИЛИПОВ: “По произход съм българин..”
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    КОСТАДИН ФИЛИПОВ: “По произход съм българин..”
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Село Добърско – църквата и рилската пъстърва
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    Село Добърско – църквата и рилската пъстърва
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    ЖИВОТЪТ МЕЖДУ НЕ И ДА: „НО-УИ“ НА ЛИДИЯ ДИМКОВСКА Стефан Стефанов

play_arrow

Без граници

ИСТОРИЯТА НА САША ЛАСИНА

Юлия Караджова 23.03.2020 5


Background
share close

От хърватския остров Брач през Воден и Калапот в Егейска Македония, до Благоевград

Животът на Саша Ласина е сюжет за роман, особено ако се проследят назад във времето хората и личностите от родословния й корен. Родена е в Благоевград. По бащина линия тя е наследник на Бръчковия род, който датира от 1757 година и идва от остров Брач на Адриатическо море, Хърватия. Първият от рода е Иван Бръчков, който живее до 110 години. Наследниците му пускат корени в цяла България, един от които и в Горна Джумая, днешния Благоевград. Иван Бръчков имал 2 дъщери и 4 –ма сина. Един от внуците му Христо Бръчков е от онези заможни българи, които отделят средства и мотивират останалите за поддържане на Ботевата чета, Опълчението, а по-късно и за изграждането на Софийския университет от партньорите му братята Христо и Евлоги Георгиеви.

 

Илия Бръчков е първи братовчед на Христо и силно повлиян от неговите революционни идеи напуска училище. Баща му го изпраща да завърши средното си образование в Одеса. Той се спира в Браила и остава да живее с хъшовете. Именно този Илия е прототипът на един от най-ярките образи в повестта „Немили недраги” на Иван Вазов – младия Бръчков. Прапрадядото на Саша Паоло Шпицнагел е първият прокурист на Виена, а неговия син Алоис Шпицнагел е скулпторът, направил разпятието на Исус Христос в катедралата „Свети Стефан”, една от най-големите забележителности на австрийската столица. И днес това разпятие привлича много туристи от цял свят. Дядото на Саша – Георги Бръчков, заедно с жена си Хилда от Виена идват в Горна Джумая след балканските войни. Той е бил инженер- проектант, но винаги е имал отношение към различните видове изкуства.

 

През 1919 година Георги Бръчков основава в Горна Джумая Драматичния театър. Заедно със столичния актьор Стоян Бъчваров създават театрална трупа. Синът на Георги – Илия Бръчков е бащата на Саша и е един от най-ценените и талантливи актьори на Драматичния театър в Благоевград през миналия век

 

 

Добрина е майката на Саша и нейният Грозданов род идва от Воден, днес Едеса в Гърция.
През 1967 година Саша се омъжва за Стойчо Ласин, чийто род пък идва от Калапот в днешна Гърция, но по време на гръцката окупация семейството се заселва първо в Гоце Делчев, след това се установява в Хаджидимово.

Саша Ласина е строителен инженер по професия. Завършва Строителния институт в София, специалност геодезия и картография. Работи в проектанската организация в Благоевград и като главен инженер в община Хаджидимово. Професионалният й път завършва в община Гоце Делчев. Един от най-интересните й обекти е КПП Илинден, на гръцката граница с Екзохи, по пътя за Драма. Има много хобита, свързани с различни видове изкуства: пише стихове, пее в черковния хор на храма „Въведение Богородично” в Благоевград и във формацията за стари градски песни „Нежни звуци”. Номинирана е за жена на Благоевград през 2015 година. Съпругът й Стойчо Ласин преди 15 години напуска земния си път. Бил е преподавател по литература и философия. Имат двама сина: Петър и Илия, две снахи: Светлана и Ива, четирима внуци: Александър, Надя, Илия, Константин и един правнук Петър. Във всеки един от тях е заложена творческата дарба на предците им, която се предава от поколение на поколение. Спомените на Саша Ласина за интересните взаимовръзки в рода й можете да чуете в звуковия файл.

 

Tagged as: , , , , , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
От един род
play_arrow
share playlist_add
close
  • 72

Без граници

ЦАР И ВОЙВОДА Мая Вапцарова за дядо си, Йонко Вапцаров

Валери Тодоров 17.03.2020

Какво е общото между лорд Байрон, Шандор Петьофи, кайзер Вилхелм Втори, цар Фердинанд, Пейо Яворов, Елисавета Багряна, Константин Щъркелов, Никола Вапцаров? Всиччки тези личности са преплетени в историята на рода […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.