playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    “Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

play_arrow

Без граници

КЪДЕ Е ГРОБЪТ НА МЕТОДИЙ И КОЛКО ОЩЕ НЕЩА НЕ ЗНАЕМ ЗА СВЕТИТЕ БРАТЯ?

Паулиана Новакова 21.06.2020


Background
share close

Разказът на проф. дфн. Маргарита Младенова, която близо 18 години прави своите проучвания, въз основа на които издава своята книга „Кирило – Методиева география и езикова история“, прилича на сценарий за филм по сюжет на Дан Браун.

Самата Маргарита Младенова го разказва много увлекателно, така че можем да си представим на живо ранните християнски времена, когато Европа е тероризирана от постоянни варварски нашествия, а двата центъра на Църквата, която още не е разделена на Рим и Византия – говорим за 9-и век, се стремят да поставят под свое влияние населението от завладените територии, като ги покръстят.

В такава, изпълнена с опасности среда, се очертава географията, или започва мисионерското дело на Кирил и Методий, като дейци на тази цивилизационна политика. Дело, довело да създаване и разпространение на славянската писменост на базата на езика на българските слвяни.

Много неща обаче тънат в мрак и предизвикват спорове и противоречиви хипотези до днес. При положение,

че дори светецът, чийто мощи откриват в Херсон, и който се превръща в техен ходатай пред Папата в Рим се оказва, че не е св. Климент.

Опорни данни дават само житията. Но дори и в тях има разминавания.

Не знаем имало ли е преди Моравия Брегалнишка мисия, за което се споменава в краткото житие на Кирил. Което дава основание на ред учени да градят хипотези, че още там, преди Моравия, сред българските славяни, азбуката – глаголица, която всъщност е истинската кирилица, е била готова. Споровете глаголицата или кирилицата, е първата азбука, не са затихнали до днес.

И всъщност, към коя Моравия са се запътили двамата братя, къде е тази Моравия?

Тук също имаме два лагера. Има теория, че тя е по течението на т.н. Българска Морава, защото имаме две реки, притоци на Дунав с това име. Американецът от унгарски произход Имре Боба например смята,че всъщност Сремска Митровица или Сирмиум, където е трябвало да заеме епископия Методий, е територията, на която се развиват събитията, описани в житията. Да, ама не, както би казал нашият незабравим колега, Петко Бочаров.

Була Папата наистина е издал за заемане на поста, с цел да приобщи и България към този диоцез, но както казахме, варварските нашествия са възпрепятствали заемането на поста. Имало и такова понятие „овдовял епископ.” Така смята и доц. Младенова.

Другата Моравия, тази на княз Ростислав, е убедителната география на тяхната мисия, но работата е там, че Велика Моравия изчезва яко дим след като Кирил и Методий я напускат, подгонени от франкските духовници. Няма никакъв документ или споменаване за нея след 905-та година. Учениците са продадени в робство, само Седмочислениците не са, те стигат до българска земя, предполага се, тяхна родна, и оттам нататък знаем повече.

Но още не знаем, как глаголицата е стигнала до Хърватия, може само да се предполага, защо те твърдят, че свети Йероним я е измислил.

Ухерске Храдище

За откриването на гроба на Методий упованието е в чешките и словашките археолози, които не са се отказали и продължават да изследват задълбочено две находища, като стесняват периметъра на догадките в Микулчице или Старе место.(Ухерске Храдище).

 

 

 

Доверете се на познанията доц. Маргарита Младенова, за да знаете повече.

Проф. дфн.  Маргарита Младенова от Катедрата по славянско езикознание на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше наградена от декана на Философския факултет на Карловия университет доц. д-р Мирям Фрийдова със сребърен мемориален медал и почетна грамота за изключителен принос в развитието на българската бохемистика и чешката българистика.

Tagged as: , , , , , , , , , .

Rate it
Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013). 
Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Background
Вижте още
Споделено знание
insert_link share playlist_add
close
  • 255

Без граници

ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИЯ МАКЕДОНИЗЪМ-продължение на разговора с професор Ангел Димитров въз основа на книгата му „Македония между югославизма и национализма. Раждането на една нова държава“

Паулиана Новакова 16.06.2020

Втора част на разговор, от който ще научим: – Как интересите на Русия и Великите сили са диктували историческите събития на Балканите и предопределяли съдбата на Вардарска и Егейска Македония; […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.