Премиера на Балет Арабеск – Crossroads / Кръстопътища
На 19 и 20 март 2026 г. от 19:00 ч. на сцената на Музикалния театър Балет Арабеск събира в една вечер трима изразени и силни хореографски гласа – Пабло Джиролами, […]
chevron_left
-
play_arrow
“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
Паулиана Новакова -
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
Паулиана Новакова -
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
Паулиана Новакова -
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
Паулиана Новакова -
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
Паулиана Новакова -
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
Паулиана Новакова -
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
Паулиана Новакова -
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
Паулиана Новакова -
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова -
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова -
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
Паулиана Новакова -
play_arrow
Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова -
play_arrow
Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова -
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров -
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров -
play_arrow
Водици в Добърско
Юлия Караджова -
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова -
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова -
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността
Юлия Караджова -
play_arrow
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
Юлия Караджова -
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова -
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова -
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
Валери Тодоров -
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
Юлия Караджова -
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина
Юлия Караджова -
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
Паулиана Новакова -
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
Юлия Караджова -
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
Паулиана Новакова -
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун
Юлия Караджова -
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова -
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова -
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова -
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова -
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова -
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова -
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова -
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова -
play_arrow
Гутенберговата революция и българите
Паулиана Новакова -
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
Паулиана Новакова -
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова -
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова -
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова -
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
Киро Глигоров отказал 1 млн. долара, за да промени името на днешна Република Северна Македония
Според разсекретен документ на ЦРУ, през 1992 г. Гърция е предложила на тогавашния президент на Република Македония 100 млн. долара финансова помощ, за да промени името на страната.
Киро Глигоров споменава този случай в мемоарната си книга “Македония е всичко, което имаме”, като твърди че гръцки посредници лично са му предлагани и 1 млн. долара. За да ограничи радикалните националистични политически течения, президентът е търсел по-тесни връзки със съседни страни, най-вече от Турция и България, а също от западни държави като САЩ, Франция и Великобритания, се отбелязва в докуманта на ЦРУ. Натискът е бил освен от от националистическата опозиция, също и от албанското малцинство. Глигоров се е стремил към гражданска държава със защита на индивидуалните права. Документъ на ЦРУ го описва като “уважаван държавник ветеран и реформатор”, “мъдра стара лисица”, като подчертава усилията му за балансиране на противостоящите си сили на Балканския полуостров. На 3 октомври 1995 г. срещу него бе извършен атентат, при който шофьорът му загива. Президентът оцелява, но в резултат на атентата ослепява с дясното си око и временно прехвърля функциите си на държавен глава.
Киро Глигоров смятал президентите на Сърбия Слободан Милошевич и на Хърватия Франьо Туджман за виновни за кризата в Югославия. Глигоров бе президент от 1991 до 1999 г. След като близо 36 години Гърция спираше днешната Северна Македония за членство в НАТО и ЕС, с Преспанския договор от 2017 г. спорът беше уреден и името на независимата държава бе фиксирано като Република Северна Македония. Самият Киро Глегоров умира през 2012 г.
България бе първата страна, която призна независимостта на бившата югославска република.
Вижте още
