Кои са “историческите врагове” на Сърбия и Северна Македония

Без граници 02.01.2026

На фона на нестихващите студентски с искане за оставки, управляващите в Белград определиха България и Хърватия като „исторически врагове“. Какво прикрива теорията за”външния враг”и защо така настойчиво Сърбия настройва и Северна Македония срещу съседните страни – коментира бившият кореспондент на БНР в Скопие Мартин МИНКОВ.

Вътрешнополитически Вучич беше принуден да обещае парламентарни избори през 2026-та. Навън напоследък той полага усилия да следва елементи от политиката на Тито. Но днешните времена са съвсем други. Известно е, че Белград е най-близкият съюзник на Москва в региона. Не особено успешния „флирт“ със САЩ има различни измерения. Безрезултатни бяха опитите в сферата на енергетиката , където вече има срок през 2026 г. за излизане на руските капитали от националната рафинерия НИС. Според последна информация, те щели да бъдат заместени от унгарски чрез компанията МОЛ в края на януари.

Предизвикалият обществено неодобрение в Сърбия „жест“ към семейство Тръмп да построи луксозен хотел в центъра на Белград на терена на бившия Генерален щаб, бомбардиран от НАТО, се провали! Тръмп младши заяви, че е загубил интерес. По отношение на Европейския съюз, най- сигурна и цялостна подкрепа Сърбия имав лицето на унгарския премиер Виктор Орбан. Говори се за стратегическосътрудничество. Орбан демонстрира засилен интерес към Западните Балкани. Той енергично подкрепи идеята на Вучич за едновременно приемане на страните-кандидатки за членство (независимо от степента им на готовност?). Това, разбира се, би устроило Белград и Скопие, които изостават зад Черна гора, а вече и от Албания. Но, мисля, че от гледна точка на геополитиката и грижите на ЕС садминистрацията на Тръмп по отношение на Украйна и редица вътрешни разделения в евросъюза, подобен въпрос не стои.

В Скопие правителството на Християн Мицкоски като че ли умишлено блокира дори началото на преговорен процес за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз. Причина за това е отказът от поетите ангажименти, които Република Северна Македония подписа с Европейския съюз като условие за начало на преговорите. Вината за това се хвърля изцяло върху България! Сегашните власти в Скопие доведоха двустранните отношения между нас до точката на замръзване. В началото на Новата година не виждам основания за оптимизъм,че нещата ще променят скоро.

„Ние сме изпълнили отдавна всички критерии на ЕС за начало на преговорите, но Евросъюзът не е готов за нас“- перифразирам по памет поредният словесен бисер на Мицкоски от края на изминалата година. И президентът госпожа Силяновска-Давкова изрази мнение, че с „блокадата си на преговорите“ България създавала условия за засилване на влиянието на „трети страни“ в региона. Разбира се, такава блокада няма и не може да има. По въпроса има консенсус в Европейския съюз.

Скопие трябва да изпълни подписаните и приети ангажименти от Република Северна Македония да впише в Конституцията си българите като част от другите народи нейни граждани.Това се напомня на сегашните тамошни власти от всички европейски представители на високо и по-ниско равнище с които те се срещат. А влиянието на „трети страни“ в региона е очевидно. Към оста Москва – Будапеща – Белград – Скопие все по-видим, засега главно икономически интерес, проявява и Китай. Милиардният доларов заем, отпуснат на Орбан, той щедро сподели справителството на Северна Македония. Това едва ли е станало без китайскосъгласие…

Докато антибългаризмът е изведен в кресчендо край Вардар, сближаването със Сърбия на всички равнища и във сфери от политиката и икономиката до културата и битовото общуване твърде много напомня времето на бивша Югославия. „Ние сме в процес на сръбска асимилация по всякакъв признак „ констатира бившият македонски премиер Любчо Георгиевски (1998- 2002 ) пред македонския портал „Рацин“ .

Мартин Минков е дългогодишен кореспондент на БНР в Скопие. Бил е водещ на “Неделя -150” и други обзорни политически предавания на Програма “Хоризонт” , външнополитически коментатор, главен редактор на Програма „Хоризонт“, заместник-генерален директор и програмен директор на БНР, също директор на Радио Експрес и директор на Радио Бургас (БНР).

Tagged as: БНР, Сърбия, Северна Македония, Мартин Минков.