playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    101 сезон на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград започва с премиера – „Тартюф” по Жан-Батист Молиер
    Без граници

  • cover play_arrow

    ЛЕТОПИС 1919 – 2019 на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банската художествена школа – майстори, почувствали сърцето на Бога
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Благоевград на 70 години
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Винаги горди юнаци, никога бити негодници!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЧЕШМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИЦИ – в името на загиналите и за благото на живите
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Георги Чопов от Благоевград разказва за връзката си с рода на Гоце Делчев
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Потомка на архитектон Алекси Рилец
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Сполай ви“, за съхраняването на българсия език и памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Лозенец – съдбата на източнотракийското село Велика
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    “С дядо си разговарям в сънищата”, казва поетът Румен Леонидов, правнук на войводата Леонид Янков, Лев Балкански
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Уникален стар ритуал „Въздигане на хляба – Панагия“ пазят хората от Кюстендилския край
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Владимир Каназирев: От Разлог до Сент Луис
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    „Господи, колко е добре да бъдеш тук“: Рилският манастир и съхраняването на българския дух и българската памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Очите на детето гледат по един начин на света, на възрастния – по друг
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „МАЛКАТА МАРКИЗА“ или „Великобългарската мъченица“, Фани Попова-Мутафова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Историята на българското кино започва с възстановка на кадри от Илинденското въстание
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Таа наша стара татковина”
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Илинден в народната памет
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Панайот Тасев – кметът, който започва модернизацията на Горна Джумая
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Порой от тъжни и радостни сълзи
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    КАЛИНА ТАСЕВА: Никога не съм се замисляла дали съм българка или македонка
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

Без граници

МАРА И МЕНЧА: ОБРЕЧЕНИ НА МАКЕДОНИЯ

Валери Тодоров 22.05.2020 1


Background
share close

Македонското освободително движение е дало много войводи, легендарни личности. Борбата с оръжие в ръка се е смятала повече за мъжка работа. Но има немалко жени, които са вписали своя страница в тази борба, като съратници, учители и просветители, като непоколебими борци за каузата. Някои са автори и на самоубийствени атентати. Една от тях е Мара Бунева, около която и до днес витаят спорове и бушуват страсти. Тя застрелва в центъра на Скопие прокурора на Скопие Велимир Прелич, полковник от сръбската армия, заради жестокостта, която той прилага след Скопските студентски бунтове.

МАРА БУНЕВА

Родена е през 1901 г. в Тетово, тогава част от Османската империя, днес град в Република Северна Македония. Според някои изследвания, е родена през 1902 г. Баща й е кмет на Тетово през 1918 – 1920 г. Има двама по-големи братя и три по-малки сестри. Семейството е сравнително заможно. Мара завършва Скопската стопанска гимназия. Брат й Борис, който  завършва Военна академия в София, я извиква при себе си. Тя завършва Софийския университет. Привлечена е във ВМРО също от брат си. Омъжва се за един от най-добрите му приятели – офицера от кавалерията Иван Хранков. Запазва обаче моминската си фамилия.

След Първата световна война Борис Бунев напуска армията, влиза във ВМРО  и става инструктор на македонски чети и терористични групи. По указание на ВМРО се заселва в Петрич. Той е протоколчик на Шестия конгрес на организацията, когато за председател на ЦК е избран Ванче Михайлов. През 1925 г. организира отбраната на Петрич, когато, без да обявяват война, гръцки части – цяла дивизия, нахлуват през границата след граничен инцидент. Гърците завземат и устройват погроми в десет гранични български села, но не успяват да превземат Петрич, отбраняван от малобройни части на българската гранична стража и доброволци от ВМРО. След смъртта на сестра си Борис Бунев участва във всички акции на ВМРО. Сближава се с Ванче Михайлов, който даже му става кум. След преврата на Кимон Георгиев и Дамян Велчев през 1934 г., Бунев е осъден заради членството си във  ВМРО и лежи в Софийския затвор. През 1939 г. е освободен след обща амнистия. След 9 септември 1944 г. е арестуван и затворен в концентрационния лагер в Белене, откъдето излиза  през 1953 г. Умира две години по-късно. Другият брат на Мара Бунева – Лазар, е убит за отмъщение от сърбите като войник в Битолския гарнизон, както и братовчед й – известният столичен адвокат Борис Андрейчин.

През 1926 г. Мара Бунева се завръща при семейството си в Тетово. Развежда се със съпруга си. На следваща година заминава за Скопие при свои роднини, които са съседи на Велемир Прелич. Изкарва курсове по шев и кройка, открива собствено шивашко ателие. Сближава се със семйството на Прелич, влиза във висшето сръбско общество.                                                                                               На 5 декември 1927 г. е организиран съдебен процес срещу студенти от Македонската младежка тайна революционна  организация.Властите се разправят жестоко с младежите от революционната организация. Организацията е създадена през 1922 г. и съществува до 1941 г. Уставът й е подписан от Тодор Александров, но тя съществува отделно от ВМРО. Действа в района на Вардарска и Егейска Македония,  като целта й е да освободи Македония от сръбска и гръцка власт и се противопоставя на политиката на асимилация на българското население в Кралство Югославия.  Освен съпротивата, организацията има и просветителски цели.

По нареждане на Велемир Прелич, който е юридически съветник на губернатора на Вардарска Бановина (Скопско велико жупанство, според други източници) арестуваните студенти са измъчвани жестоко – със стискане на главите, чупене на ръцете, дори заравяни живи. Присъдите са произнесени през януари 1928 г.

Мара Бунева разстрелва  Прелич на 13 януари 1928 г. на стария Камен мост над Вардар в центъра на Скопие, след което се прострелва в гърдите и праеви опит да се хвърли в реката. Умира на следващия ден, а Прелич умира от раните си три дни по-късно. На въпроса защо е убила Прелич, Мара Бунева обяснява – заради мъченията над моите братя студенти и защото обичам своя народ. На разпитите тя отвръща само „Оставете ме да умра“. Погребана е в безименен гроб, без опело и свещеници. Панихиди в нейна чест извършват македонски организации  в България, САЩ, Канада. Едва през пролетта на 1941 г. на мястото на самоубийството й е поставена паметна  плоча. При поставянето на плочата присъстват родителите й.

През септември 1945 г. плочата е разрушена по нареждане на секретаря на Македонската комунистическа партия Лазар Колишевски.  На 13 януари 2002 г. дейци на ВМРО – БНД и местни българи поставят отново паметна плоча и отслужват панихида в църквата „Св. Димитър“. Оттогава насам плочата често е поругавана.

Мара Бунева с изострено чувство за справедливост, тръгва осъзнато към самоубийствния атентат. Тя се разделя с мъжа си, прощава се със семейството, за да не ги преследват след това. Атентатът привлича вниманието на европейската общност към съдбата на българското население в кралството на сърби, хървати и словенци, наричано Югославия.

 

МЕНЧА КЪРНИЧЕВА (Кармен)

Мелпомена Кърничева ( Кърничиу) е родена в Крушево в арумънско (влашко) православно българеещо се семейство. Бащата на баба й е българин. Бил е български свещеник в Крушево, убит от турците. Баща й е сарафин в София, по- късно в Цариброд. След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Менча се мести с майка си при баща си. През 1918 г. заминава да учи търговия в Мюнхен. Във влака се запознава с балдъзата на Тодор Паница – Магдалена Измирлиева. Двете живеят заедно на квартира в Мюнхен. След края на Първата световна война Менча прекъсва образованието си и се връща в България. Включва се в македонското освободително движение в кръга на Тодор Паница, представител на лявото крило във ВМРО. Разочарова се от него заради връзките му с Коминтерна и властите на Кралството на сърби, хървати и словенци. Преориентира се към дясното крило на ВМРО, след като е отвлечена и изтезавана. На 15 март 1924 г. влиза във ВМРО и самостоятелно решава да убие Тодор Паница. Подготвена е от двама български офицери – Дончо Чупаринов и Петър Станчев. И двамата загиват в една и съща година . Чупаринов, офицер – герой от Първата световна война, по-късно адвокат, загива при атентата в църквата „Света Неделя“ през април 1925 г. Станчев – Скопски и Велешки войвода, загива  с част от четата си при сражение със сръбски части на 6 август 1925 г. в Тиквешко (днес Република Северна Македония). И двамата са близки съратници и приятели на Ванче Михайлов. Те я учат да стреля. Известно е, че Тодор Паница е бил изкусен стрелец и е стрелял еднакво добре с двете си ръце. Вероятно затова и за място на екзекуцията е избран именно театър.

Според някои източници, лично Ванче Михайлов, в когото Менча  е силно влюбена, я вербува за убийството на Тодор Паница. В деня преди екзекуцията Менча посещава в дома на Паница своята стара позната Магдалена Измирлиева. Разказва се как Магдалена  гледа на кафе на Тодор Паница (на снимката) и му казва – гроб ти се пада. Само часове по-късно Менча натиска спусъка…   Това се случва на 8 май 1925 г. Менча стреля в Тодор Паница в ложата на  Виенския Бургтеатър по време на постановка на Ибсен. Жена му успява да хване ръката на Менча, а телохранителят му се хвърля върху нея, но и двамата са ранени.  Менча (по ирония Мелпомена) успява да се отскубне. Изстрелите в ложата съвпадат с изстрелите на сцената. Публиката даже не разбира за убийството. Менча излиза на улицата и се предава на първия полицай.  Убийството има огромен отзвук в Европа. На разпитите водят Менча на носилка. Тя е толкова болна и отслабнала. Разпитват Менча по три часа на ден. Процесът срещу нея започва на 30 септември 1925 г. ВМРО наема един от най-добрите австрийски адвокати. На заседанията на съда Менча е на носилка  – бледна и изтощена. Осъдена е на 8 години затвор – най-лекото наказание за убийство във Австрия по това време заради тежките й заболявания – туберкулоза, бъбречна недостатъчност и ревматизъм.  Тя обаче е амнистирна още  през декември, същата година. Двама близки съратници на Ванче я съпровождат от Виена до Будапеща, където лекарите успяват да възстановят здравето й.

Тя не пожелава да продължи лечението си в чужбина,  връща се в София и на 25 декември 1926 г. се омъжва за Иван (Ванче, Ванчо) Михайлов. От 1934 г. го следва навсякъде – Турция, Полша, Унгария, в Независимата хърватска държава (1941 – 1944 г.), за кратко (1944 г.) в Скопие. От 1945 г. до смъртта си през 1964 г. живее в Рим с Ванче Михайлов. Родителите й тежко преживяват атентата, също брака й с Ванче.

На снимките: Менча и Ванче

Бащината къща на Менча  в София, където  се венчават

Менча прави странно завещание. Тя пожелава да бъде кремирана, да бъде опята от католически свещници, а прахът й да бъде разпръснат над Егейска Македония. Мара Бунева също е без гроб, обяснява Менча, с какво аз съм по-достойна от нея. Мелпомена Кърничева (Кърничиу) е източноправославна, но в знак на признателност иска да бъде опята от католически свещеници, тъй като, според собствените й думи, иска да благодари на католическите свещеници в Хърватия, които са им помогнали много при пребиваването там. Иван Михайлов обаче купува два гроба в Гротаферата – градче на 30 километра от Рим и сам произнася реч на погребението й. Освен моя съпруга, тя бе и виден деец на ВМРО, мотивира се той пред съратниците си, дошли на траурната церемония от САЩ и Канада.

На снимката: Общият гроб в Гротаферата (Италия)

Менча и Ванче живеят заедно над 40 години. Нямат деца, за да не им пречат в революционната борба. Те бяха едно тяло и един дух, твърди помощничката на Ванче – Вида Попова. Иван Михайлов остава предан на Менча до смъртта си. Умира на 5 септември 1990-а на възраст 94 години. Той и Тя са две от най-загадъчните личности в историята на освободителните борби за Македония.

Tagged as: , , , , , , , .

Rate it
Автор

Валери Тодоров

ВАЛЕРИ (Й) ТОДОРОВ, журналист, международен коментатор, издател, генерален директор на БНР (2007 -2013 г.), радиоводещ и ръководител на вечерните екипи на новините и обзорни политически предавания, директор на програма „Хоризонт“, директор на Радио Благоевград, „Радиоразпръскване“ на БНР, завеждащ Кореспондентските пунктове на БНР и БНТ в Москва (1993 – 1997, 1999 – 2006 г.). valeriytodorov@gmail.com

Background
Вижте още
Споделено знание
play_arrow
share playlist_add
close
  • 743

Без граници

ЗА ДОЙРАНСКАТА ЕПОПЕЯ И ХАРИЗМАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ВОИН – ПИСАТЕЛЯТ ХРИСТО БУКОВСКИ

Радомира Михова 08.05.2020

Много е писано за Дойранската епопея. По време на Първата световна война се водят няколко отбранителни сражения на българската армия при Дойран срещу силите на Антантата. Две от битките, предвождани […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.