play_arrow
“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
Паулиана Новакова
play_arrow
Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова
play_arrow
Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров
play_arrow
Водици в Добърско
Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността
Юлия Караджова
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
Валери Тодоров
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
Юлия Караджова
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина
Юлия Караджова
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
Паулиана Новакова
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
Юлия Караджова
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
Паулиана Новакова
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун
Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
Гутенберговата революция и българите
Паулиана Новакова
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
Паулиана Новакова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
България не може да каже „да“ за начало на на преговорите за влизане на Македония в ЕС, заяви още веднъж вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева. Саофия не крие разочарованието си от тактиката на Скопие на провлачване на ангажиментите по Договора за добросъседство от 2017 г. , както и скромните резултати от работата на съвместната комисия по историческите и образователните въпроси, чиято работа не се радва на публичност в Северна Македония. В същото време в почти всички медии в Северна Македония се провежда злостна антибългарска кампания с определения като „окупатори“, „фашисти“, не се ограничава езикът на омразата, както и остават антибългарските паметници, посочи проф. Кирил Топалов, експерт в съвместната комисия. Няма промяна и в учебниците и преподаването на история в македонските училища, допълни той. През месец март т.г. България даде принципно съгласие за провеждане на първата междуправителствена конференция, която трябва да даде старт на преговорите за влизане на Република Северна Македония в ЕС, но с условието за изпълнение на Договора за добросъседство и Рамковото споразумение. София обаче не е удовлетворена от напредъка. Официалните власти в Скопие използват доста обтекаем език, но същинска промяна няма, посочи проф. Кирил Топалов пред БНТ. България няма претенции как се самоопределят гражданите на Северна Македония и как определят своя език, но непризнаването на историческата истина и езикът на омразата са сериозен проблем, посочи още веднъж Екатерина Захариева.
В същото време социологическата агенция Алфа рисърч публикува свое изследване, от което произтича неутешителният извод, че най-близки чувстваме северените си съседи – румънците, а най-недоброжелателни към нас са…северномакедонците. 41.5 % от българите смятат, че най-близки и най-доброжелателни към нас са румънците, следват гърците – 37.1 %, турците – 23.4 %, сърбите – 22.00 % и северномакедонците – 21.9 %. Категорично е мнението на 83.8 % от анкетираните от Алфа рисърч, че България не следва да подкрепи членството на Северна Македония в ЕС, докато не бъде постигнато съгласие за историческото минало. 45.5 % смятат, че не трябва да се признава съществуването на отделен македонския език, а 42.4 % са на мнение, че България може да признае съществуването на македонски език, но само ако Скопие признае, че той е създаден след 1944 г. на основата на един от западните български диалекти. 71 %от запитаните имат отрицателно отношение към насилствената македонизация на населението в Пиринска Македония.
И от тези данни, както и от реакцията на експерти, историци, политици, става ясно, че обществените нагласи в България също не са в полза на това да се даде зелена светлина на Северна Македония за ЕС. Това впечатление се засили след заседанието на съвместната комисия по историческите въпроси и срещата на вицепремиера Екатерина Захариева със северномакедонските представители в Берлин с посредничеството на германския външен министър Хайко Маас. С остра декларация в Народното събрание излезе и ВМРО, която е коалиционен партньор на управляващата партия ГЕРБ. Тези реакции очевидно отслабват шансовете и очакванията на Скопие от предстоящата визита на премиера Зоран Заев в България.
ВАЛЕРИ (Й) ТОДОРОВ, журналист, международен коментатор, издател, генерален директор на БНР (2007 -2013 г.), радиоводещ и ръководител на вечерните екипи на новините и обзорни политически предавания, директор на програма „Хоризонт“, директор на Радио Благоевград, „Радиоразпръскване“ на БНР, завеждащ Кореспондентските пунктове на БНР и БНТ в Москва (1993 – 1997, 1999 – 2006 г.). valeriytodorov@gmail.com
Сдружение „Българска история“ посвети ежегодната си празнична онлайн кампания за Деня на народните будители на медиците на първа линия от гр. Гоце Делчев. Кампанията носеше името „БлагоДари с книга“ […]
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
