“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев Паулиана Новакова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Водици в Добърско Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността Юлия Караджова
play_arrow
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща…. Валери Тодоров
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА! Юлия Караджова
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина Юлия Караджова
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА Паулиана Новакова
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден Юлия Караджова
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония Паулиана Новакова
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
Гутенберговата революция и българите Паулиана Новакова
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН Паулиана Новакова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
Така Нели Цонева е нарекла своята публицистична книга, където в тематични раздели е събрала публикациите си за времето 1988- 2021 година в различни регионални и столични печатни издания.
В нея талантливо е описано нейното време, събитията и образите, които отразяват духа и непреходните стойности, забелязани от журналиста. Тя твърди ,че журналистиката не е литература, но в случая журналистиката е свидетелство за времето и за личностите, оставили следа в него. За корицата на книгата чешката художничка Радослава Боор използва фотография на сина на Нели, Красимир Генов. Той е заснел отражението на къс небе в реката, в мига между деня и нощта, което е своеобразен символ за един човешки живот между раждането и смъртта, между деня и нощта. В тази книга всеки може да намери интересна тема, която го вълнува. Мария Пеева пише на корицата на книгата: ”Този летопис е населен с присъствието на големи български политици, интелектуалци и артефакти, които са оставили трайна следа чрез сътвореното от тях. Тя уверено стъпва върху тънкия лед на политиката, защитава любовта си към Македония, спуска се в сложния свят на изкуството, води ни по света и разкрива същността на нещата, която ни открива нови хоризонти.Тръгва от отделния факт или събитие и стига до дълбоки, стойностни обобщения”.
Историкът Снежана Захариева твърди, че има една апостолска възвишеност и всеотдайност в труда на Нели Цонева и вече е завела книгата под номер 1475 във Филиалната библиотека на Македонски научен институт Благоевград.
В тази книга има две глави, посветени на Балканите и в частност на Македония. Озаглавила ги е: ”Балканите – синдром на кукувицата” и „Македония – една недовършена история”. В уводните думи на първата глава Нели пише: ”От векове мястото си оставало ветровито, кръстопътно, носейки своята автентичност в белезите и получените рани и от Изтока и от Запада. Както и да са се местели границите, а милиони хора да се преселвали в едни, или други краища по света, те пак си мечтаели за балканската си земя като парче от рая”. А що се отнася до Македония, Нели пише, че е почувствала тази тема , когато е работила по сценария на документалния си филм „Хора-реликви”, в който бяха заснети останалите живи тогава опълченци от Балканските войни -1912-1913 год и си е помислила: ”Какво наследство губим, ако забравяме” и добавя: „Представените от мен публикации не са точно спомени, а съдържат в себе си частица история, преживяна от хора, свидетели на събитията от миналото, като безпогрешен източник на истина и достойнство, с което ни легитимират не само в собствените ни очи, но и пред Европа”. Нели казва, че ще се радва, ако тази книга достигне до потомци на онези, които са участвали във Великия Македонски събор, който тя отразява в тази книга, състоял се от 25 до 27 май 1991 г.в София и Благоевград. Сред официалните имена на този събор тя спонева Борислав Иванов от Торонто, Канада, Георги Лебамов и брат му Джордж Лебамов от Форд Уейн, Индиана, САЩ, проф.Георги Мацурев от Мичиганския университет, Вержиния Низамова и Мария Цакова от САЩ – вестник „Македонска трибуна”, Дата Ацева – секретар на ЦК на МПО, Петър Тилков и Спас Марков от Канада, Ацо Моров – САЩ, Славчо Джолев от Бразилия, Методи Димов от Брюксел, Белгия…Споменавам част от имената на хора, чийто потомци могат да намерят в тази книга личния разказ на своите деди.
Румяна Конева пише за книгата на Нели:”Събрала си една енциклопедия на времето. Само имената на интервюираните, на тези, които те от своя страна споменават, на събитията покрай тях, са част от Указателя на привилегированите “духовници” и поставени в измеренията на времето –те са невероятен помощник при изучаване на много негови аспекти. А и колко мисли, съждения, сентенции, и човешка “потентност”. Направеното е епохално!“
Тази книга,твърди Нели, не се продава, тя се подарява на хора,които искат да знаят и да помнят миналото си!
Снимка на книгата „Моето време в думи”
Звуков файл – Нели Цонева за своята книга „Моето време в думи”
Нели Цонева е журналист с дългогодишен опит в Българската национална телевизия. През периода 1977- 1983 година е директор на Регионален телевизионен център –Благоевград и участва активно в строителството на неговата материално-техническа база, както и за изграждане на творческия му облик, за което през 2005 година е наградена със „Златното перо”- най-високото отличие н СБЖ за принос в развитието на телевизионната журналистика. Специализира в Софийския университет „Журналистика и масови комуникации”. Автор е на сценарии за документални филми в БНТ, на материали в регионалния и националния печат. Съставител е на албума „Над Пирина пламеней,” издание на София прес /1987/ и на книгата „Живот от сенки и сияния” – спомени на проф.Асен Василиев (2018). Днес има свой сайт ,в който публикува своите филми, материали и пътеписи.
Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“.
juliaizkustvo@abv.bg
Изминаха 80 години от смъртта на поета Никола Вапцаров. За известното и неизвестното от живота на поета разговаряме с племенника му Никола Вапцаров. Знаем ли вече всички обстоятелства около разстрела, […]
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.