playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Цената на независимостта – Победата на капитаните, храбростта на един български княз и игрите на големите през погледа на един италиански военен писател от края на 19 век
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Всички ние сме порасли с много заблуди“ МИЛЧО МАНЧЕВСКИ и филмът му „Върба“ откриха София Филм Фест
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    В търсене на българската Сафо: „Александър Балабанов и Яна Язова: Двуединството на духа “: нова книга на проф. Дора Колева
    Паулиана Новакова

Новини и събития

„Ние сме македонци, които говорят македонски“, твърдят в Скопие

Валери Тодоров 13.10.2020


Background
share close

След визитата на външния министър на Северна Македония Буяр Османи, Скопие ще се надява само на българския министър-председател Бойко Борисов. Това заяви министър-председателят на Северна Македония Зоран Заев, който се очаква да пристигне на посещение у нас в края на октомври. Според него, съществува опасност да бъде отменена първата междуправителствена конференция между ЕС и Северна Македония, планирана през декември в Берлин и македонският  народ трябва да бъде подготвен за такъв обрат. При визитата на Буяр Османи в София и срещите му с външната министърка Екатерина Захариева и премиера Бойко Борисов, от Скопие бе поискано да предприеме „необходимите компромиси“ в работата на съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователните въпроси до 10 ноември. Надеждите за пробив на преговорите на Буяр Османи не се оправдаха, а на Зоран Заев не му е харесало казаното от външния министър Екатерина Захариева.

Исканията, идващи от София не са нито европейски, нито добросъседски и ако това остане така, трябва да подготвим македонския народ, че началото на преговорите с ЕС няма да се случи, заяви Заев след завръщането на Османи в Скопие. В края на седмицата съвместната историческа комисия трябва да започне работа след пауза от над 10 месеца, като един от ключовите въпроси за напредък е около личността на Гоце Делчев. Ние се съгласихме на  общата история като един от аспектите на нашето минало. Но ние също имаме собствено минало. Ние сме македонци, които говорят македонски и вярваме, че съседите ще проявят респект към тези ценности, посочи Заев.

След твърдия ултимативен тон на вицепремиера Красимир Каракачанов, премиерът Борисов и външният министър Захариева бяха по-умерени в тона си към Северна Македония и вероятно това е дало основание на Зоран Заев да смята, че са възможни отстъпки от българска страна по въпроса за езика.

Ако Европейският съюз позволи въпросът за езика да попречи на европейската ни интеграция, тогава това не е организация, която заслужава да се нарича европейска, нито пък достойна за нашето доверие, заяви бившият външен министър на Северна Македония, сега вицепремиер по европейските въпроси  Никола Димитров. Тези, които искат да бъдат наши приятели, трябва да ни приемат такива, каквито сме, и езика, който говорим, и който е македонски, подчерта Димитров, като допълни че никой не може да пречи на правото на една страна на самоопределение. В Скопие смятат за обидно да се оспорват македонският език и идентичност, докато и в Разяснителния меморандум, изпратен до страните от ЕС, България настоява да се говори за „официален език на Република Северна Македония“, а не за македонски език. В българския Разяснителен меморандум до Брюксел е засегнат и въпросът за формирането на македонска нация, което става след 1944 г.

Почти едновременно се появиха и два други меморандума – на 27 учени, преподаващи в университети в чужбина,  които обвиниха българската част от съвместната комисия в „остаряло мислене“ и на Българския културен клуб в Скопие – организация на българите в Северна Македония, в  който бе поискано да бъдат изяснени етапни моменти от българската история, компромисно вече призната за обща. Авторите поискаха тази история да залегне в учебниците в двете страни. Същевременно съпредседателят на съвместната историческа комисия проф. Ангел Димитров заяви, че българските учени, които са членове на комисията, не са сред авторите на Разяснителния меморандум, като не прие и аргументите на 27-те български преподаватели в университети в чужбина. От това става ясно, че оценките в меморандума  са политически ималко вероятно е те да бъдат оттеглени.

Явно Скопие ще разчита на два фактора в предстоящите преговори с България  – на по-мек подход от премиера Бойко Борисов и на подкрепа от страна на Германия, която поема председателството на ЕК и ще бъде домакин на срещата на върха за присъединяването на Северна Македония и Албания към ЕС.

 

 

Tagged as: , , , , , .

Rate it
Автор

Валери Тодоров

ВАЛЕРИ (Й) ТОДОРОВ, журналист, международен коментатор, издател, генерален директор на БНР (2007 -2013 г.), радиоводещ и ръководител на вечерните екипи на новините и обзорни политически предавания, директор на програма „Хоризонт“, директор на Радио Благоевград, „Радиоразпръскване“ на БНР, завеждащ Кореспондентските пунктове на БНР и БНТ в Москва (1993 – 1997, 1999 – 2006 г.). valeriytodorov@gmail.com

Background
Вижте още
Споделено знание
close
  • 21

Без граници

Античният храм край Микрево – паметник на възхода на християнството по долината на Струма

София Гълъбова 12.10.2020

Раннохристиянската епископска базилика в местността  Долно градище в село Микрево е разкрита през 1996 година. Първите археологически проучвания започват, след като  от ученици информират специалистите от Археологическия музей в град […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.