playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    “Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

play_arrow

Без граници

ПЕТЪР СЕМЕРДЖИЕВ – ЗАЩО КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ НЕДОЛЮБВА РОДА ВАПЦАРОВИ?

Валери Тодоров 01.05.2020 1 3


Background
share close

Колкото и да изглежда странно, все пак е факт. Много от потомците на други фамилии с по-незначителен принос в българската история и борбите за Македония правят стремителни кариери след 9 септември 1944-а година. Защо обаче комунистическата власт в България се отнася резервирано към Йонко Вапцаров и рода Вапцарови, въпреки експлоатирането за политически цели на разстрела на поета Никола Вапцаров от царския режим? Разказва Петър Семерджиев.

Петър  Семерджиев е интересна фигура в лявото движение в България, репресиран от своите, лежал в лагер в Белене, успял да избяга през Испания в Израел. Той дава своята версия за това необичайно поведение на комунистическата власт. Петър Семерджиев разказва за боричканията по върха, за двойнствената политика спрямо Македония и услужливата линия към Югославия, жертва на която е и отношението към Вапцарови.

Кой е обаче Петър Семерджиев? Роден е през 1917 година в Ямбол. Става член на РМС още като ученик. Изключен е от гимназията в Ямбол. По-късно му разрешават да продължи образованието си в гимназията в Сливен, където става ръководител на ученическата организация на РМС. Учи в Юридическия и Историко-филологическия факултет на Софийския университет, завършва испанска филология. Като сътрудник на ЦК на РМС му е възложено да координира нелегалните ученически организации в страната. Става и член на Българската работническа партия. Като участник в съпротивителното движение през 1941 г. е арестуван и изпратен в лагера „Гонда вода“ край Асеновград. Там са интернирани също някои висши функционери на БРП, сред които и Владо Тричков. Става секретар на Окръжния комитет на партията в Сливен през 1943 г., след това – партизанин в сливенския отряд „Хаджи Димитър“. След 9 септември е секретар на Окръжния комитет на БКП в Сливен, след това е привлечен в апарата на ЦК на БКП.

Петър Семерджиев става най-младият кандидат-член на ЦК на Петия конгрес през 1948 г., но след процеса през 1950 г. срещу Трайчо Костов е изключен от партията. Репресиран, изтезаван от Държавна сигурност, прехвърлян от Варненския в Шуменския затвор, след това изпратен в лагера в Белене. През май 1951 г. получава 15-годишна присъда по делото срещу Трайчо Костов. Освободен след 1956 г., но не е реабилитиран. Благодарение на приятелството си с Петър Богданов, ръководител на контраразузнаването след 9 септември 1944 г., е назначен на работа във „Фотоиздат“.

През 1957 година делото му е преразгледано от Върховния съд, но материалите са само унищожени. През 1973 г. получава разрешение да придружи съпругата си – проф. Ема Герон, на международна конференция в Испания. Решават да не се върнат, въпреки че синът им остава в България. Емигрират в Израел, където Семерджиеви остават до края на живота си. Получава и втора, 10-годишна присъда, заради отказа да се върне в България и заради сътрудничеството му с радиостанция „Свободна Европа“.

Петър Семерджиев е сред най-активните и известни политически емигранти по времето на комунизма в България. Проф. Ема Герон е един от най-големите български психолози в областта на спортната медицина, създател и председател на Европейската федерация по спортна психология, световнопризнат учен. Петър Семерджиев сътрудничи на радио Свободна Европа и българската редакция на Би Би Си, като се превръща в един от ярките критици на комунистическата власт в България. Преживява опити за покушение срещу него. Умира през 2008 г. на 91- годишна възраст. Книгите му „Спомени“ и „Истината за Георги Димитров“, издателство „Сиела“, както и още няколко книги, разкриват тъмните петна от управлението на България след 9 септември 1944 г.

Разкритията му обхващат ролята на Георги Димитров, българо-съветските отношения през 1918 – 43 г., ролята на Народния съд, македонския въпрос.

(Записът на интервюто на Петър Семерджиев, взето от  д-р Иван Гаджев, предоставен на „Споделено знание – Без граници“ с любезното съдействие на г-жа Мая Вапцарова)

Tagged as: , , , , , .

Rate it
Автор

Валери Тодоров

ВАЛЕРИ (Й) ТОДОРОВ, журналист, международен коментатор, издател, генерален директор на БНР (2007 -2013 г.), радиоводещ и ръководител на вечерните екипи на новините и обзорни политически предавания, директор на програма „Хоризонт“, директор на Радио Благоевград, „Радиоразпръскване“ на БНР, завеждащ Кореспондентските пунктове на БНР и БНТ в Москва (1993 – 1997, 1999 – 2006 г.). valeriytodorov@gmail.com

Background
Вижте още
Споделено знание
1
play_arrow
share playlist_add
close
  • 631
  • 1

Без граници

ПЛАНИРАЛ ЛИ Е ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ УБИЙСТВОТО НА СИМЕОН ВТОРИ? ЧАСОВНИКЪТ НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Валери Тодоров 29.04.2020

В поредната част от документалната поредица с участието на Мая Вапцарова в платформата „Споделено знание – Без граници“, тя разказва как дядо й Йонко Вапцаров и Антон Страшимиров изпращат телеграма […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.