playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Цената на независимостта – Победата на капитаните, храбростта на един български княз и игрите на големите през погледа на един италиански военен писател от края на 19 век
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Всички ние сме порасли с много заблуди“ МИЛЧО МАНЧЕВСКИ и филмът му „Върба“ откриха София Филм Фест
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    В търсене на българската Сафо: „Александър Балабанов и Яна Язова: Двуединството на духа “: нова книга на проф. Дора Колева
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Времето на цар Самуил – виртуална реалност
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    101 сезон на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград започва с премиера – „Тартюф” по Жан-Батист Молиер
    Без граници

  • cover play_arrow

    ЛЕТОПИС 1919 – 2019 на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банската художествена школа – майстори, почувствали сърцето на Бога
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Благоевград на 70 години
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Винаги горди юнаци, никога бити негодници!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЧЕШМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИЦИ – в името на загиналите и за благото на живите
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Георги Чопов от Благоевград разказва за връзката си с рода на Гоце Делчев
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Потомка на архитектон Алекси Рилец
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Сполай ви“, за съхраняването на българсия език и памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Лозенец – съдбата на източнотракийското село Велика
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    “С дядо си разговарям в сънищата”, казва поетът Румен Леонидов, правнук на войводата Леонид Янков, Лев Балкански
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Уникален стар ритуал „Въздигане на хляба – Панагия“ пазят хората от Кюстендилския край
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Владимир Каназирев: От Разлог до Сент Луис
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    „Господи, колко е добре да бъдеш тук“: Рилският манастир и съхраняването на българския дух и българската памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Очите на детето гледат по един начин на света, на възрастния – по друг
    Юлия Караджова

play_arrow

Без граници

Порой от тъжни и радостни сълзи

Юлия Караджова 15.07.2020 1


Background
share close

Имало е сълзи от мъка и сълзи от радост в живота на някогашните бежанци от село Зарово, Солунско. Подобни чувства и емоции буди и заровалийската семейна история на Ана Лазарова–Таскова от Благоевград, която никога няма да забрави родословния си корен. Годината е 1913, когато баба й Керана Щапарова – на 7 години тогава, и дядо й Петър Забчев – 10 годишен, тръгват с кервана бежанци, подгонени от гърците, които опожаряват цяло Зарово, българин да не остане в него. По пътя се спират в Разлог, Самоков, Дупница, Горна Джумая и накрая се установяват да живеят в село Крупник, където е имало много изоставени турски къщи.

Отдясно наляво – дядо Петър, баба Керана, техните родители Григор и Анастасия и двете им дъщери Благородна и Анастасия – над всички – майката на Ана

Семейните отношения на заровалийската общност в Крупник, бита и традициите им не са забравени и моята събеседничка Ана ги предава на своите дъщери Ася и Александра и на своите внуци Борис и Боян. За тях живота на хората от заровалийския им род е еталон, с който биха искали да се съизмерват. А споменът за тях ги крепи в трудни моменти.

И днес, когато се изкачи на хълма в село Крупник , в сърцето на Ана отекват тежките ритуални стъпки на заровалийското хоро, водено преди много години от дядо й Петър. Едно хоро, в което всяка стъпка е преживяване, песен и спомен.

Заровалийско хоро, водено от дядо Петър Забчев

Ана разбира всичко, ако някой заговори на заровалийски диалект, но и е трудно да говори. И за да покрепя думите й, намерих една заровалийска песен, изпята от фолклориста Ангел Хотев от Зарово, записана от проф. Костадин Динчев от с. Капатово, Петричко и нотирана от проф. Константин Манолов от Благоевград.

“НЪ ГОСТИ У ЗАРВИНЦЪ

Що ми текнъ дът утидухнъ

гости у селу Зарвинцъ,

нъ гости у руднинътя.

Дъ въ кажъ, дъ въ прикажъ

къко съм чуду видълъ –

къщиту му измазънъ,

измазънъ хем въросънъ,

въросънъ и пустилънъ

със тес ми ти виленици

нъокупи със проскефалии

пирдентъ нъ бухарю

Ем кът утидухми нъ хоруту

у Джоджувуту връшилу,

свято ми съ зъвъртя

къту му викнъли тес пяснъ

зарвинскъ пяснъ булгарскъ,

дъ тий милу дъ хъ слушъш,

дъ хъ слушъш, дъ хъ глендъш.

Ъм нусиятъ нъ момътъ,

нъ момътъ и нивястътъ –

се със широкъ хустани,

се ут купринъ и ут шъле –

чървену, жолту и зилену

със тес ширинъ шърветъ

и тес везинъ скъуни

и тес солунскъ пъндофлъ

тес ми ти златнъ гирданъ,

стребрънъ пъфтъ нъ кръсту,

ут злату куванъ колбъ

и златнъ пръстинъ.

Ъм нусиниту нъ дицятъ –

сичкътъ у чохъ ублякънъ

със кара мандало дулъмъ,

със чохинъ любъдентъ

и със купечкъ пояси,

със купринънъ шърветъ зъвийнъ

тес ут купринъ фесува

със купринънъ пискюли,

със пашкъ солунскъ пъпуци

и сребрънъ сълънлърмъ,

и рувели у поясу

Ана твърди, че носи кафеджийския ген на прадядо си, който тръгнал да бяга от Зарово с джезвето, кафето и захарта в пояса, без да се сети за жълтиците. Твърди още, че има лидерския характер на баба си Керана, имала го е и майка й Анастасия, носят го и дъщерите й. Разказът й е интересен и допълващ историите на бежанците от село Зарово, Солунско.

Ани Лазарова-Таскова

Ана Лазарова-Таскова е дългогодишен електроинженер проектант в Благоевград. Участвала е при проектирането на общежитията на Американския университет в България, на покрития пазар в Благоевград, на квартал „Освобождение” в областния център, на пистите и част от хотелите в град Банско. През 1995 година участва и в създаване на идеен проект за изграждане на благоевградския курорт „Бодрост”. Продължава да проектира и днес, но не толкова активно. Все по-често се връща назад към родословния си корен и разказва за него, да се знае и помни.

Tagged as: , , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
От един род
play_arrow
share playlist_add
close
  • 68

Акцент

КАЛИНА ТАСЕВА: Никога не съм се замисляла дали съм българка или македонка

Валери Тодоров 09.07.2020

Художничката Калина Тасева е знаково име за българското изобразително изкуство. Родена е през 1927 г., завършва живопис в Националната художествена академия при Дечко Узунов и Илия Петров. Баща й – […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.