Порой от тъжни и радостни сълзи

Юлия Караджова 15.07.2020 1

Имало е сълзи от мъка и сълзи от радост в живота на някогашните бежанци от село Зарово, Солунско. Подобни чувства и емоции буди и заровалийската семейна история на Ана Лазарова–Таскова от Благоевград, която никога няма да забрави родословния си корен. Годината е 1913, когато баба й Керана Щапарова – на 7 години тогава, и дядо й Петър Забчев – 10 годишен, тръгват с кервана бежанци, подгонени от гърците, които опожаряват цяло Зарово, българин да не остане в него. По пътя се спират в Разлог, Самоков, Дупница, Горна Джумая и накрая се установяват да живеят в село Крупник, където е имало много изоставени турски къщи.

Отдясно наляво – дядо Петър, баба Керана, техните родители Григор и Анастасия и двете им дъщери Благородна и Анастасия – над всички – майката на Ана

Семейните отношения на заровалийската общност в Крупник, бита и традициите им не са забравени и моята събеседничка Ана ги предава на своите дъщери Ася и Александра и на своите внуци Борис и Боян. За тях живота на хората от заровалийския им род е еталон, с който биха искали да се съизмерват. А споменът за тях ги крепи в трудни моменти.

И днес, когато се изкачи на хълма в село Крупник , в сърцето на Ана отекват тежките ритуални стъпки на заровалийското хоро, водено преди много години от дядо й Петър. Едно хоро, в което всяка стъпка е преживяване, песен и спомен.

Заровалийско хоро, водено от дядо Петър Забчев

Ана разбира всичко, ако някой заговори на заровалийски диалект, но и е трудно да говори. И за да покрепя думите й, намерих една заровалийска песен, изпята от фолклориста Ангел Хотев от Зарово, записана от проф. Костадин Динчев от с. Капатово, Петричко и нотирана от проф. Константин Манолов от Благоевград.

“НЪ ГОСТИ У ЗАРВИНЦЪ

Що ми текнъ дът утидухнъ

гости у селу Зарвинцъ,

нъ гости у руднинътя.

Дъ въ кажъ, дъ въ прикажъ

къко съм чуду видълъ –

къщиту му измазънъ,

измазънъ хем въросънъ,

въросънъ и пустилънъ

със тес ми ти виленици

нъокупи със проскефалии

пирдентъ нъ бухарю

Ем кът утидухми нъ хоруту

у Джоджувуту връшилу,

свято ми съ зъвъртя

къту му викнъли тес пяснъ

зарвинскъ пяснъ булгарскъ,

дъ тий милу дъ хъ слушъш,

дъ хъ слушъш, дъ хъ глендъш.

Ъм нусиятъ нъ момътъ,

нъ момътъ и нивястътъ –

се със широкъ хустани,

се ут купринъ и ут шъле –

чървену, жолту и зилену

със тес ширинъ шърветъ

и тес везинъ скъуни

и тес солунскъ пъндофлъ

тес ми ти златнъ гирданъ,

стребрънъ пъфтъ нъ кръсту,

ут злату куванъ колбъ

и златнъ пръстинъ.

Ъм нусиниту нъ дицятъ –

сичкътъ у чохъ ублякънъ

със кара мандало дулъмъ,

със чохинъ любъдентъ

и със купечкъ пояси,

със купринънъ шърветъ зъвийнъ

тес ут купринъ фесува

със купринънъ пискюли,

със пашкъ солунскъ пъпуци

и сребрънъ сълънлърмъ,

и рувели у поясу“

Ана твърди, че носи кафеджийския ген на прадядо си, който тръгнал да бяга от Зарово с джезвето, кафето и захарта в пояса, без да се сети за жълтиците. Твърди още, че има лидерския характер на баба си Керана, имала го е и майка й Анастасия, носят го и дъщерите й. Разказът й е интересен и допълващ историите на бежанците от село Зарово, Солунско.

Ана Лазарова-Таскова е дългогодишен електроинженер проектант в Благоевград. Участвала е при проектирането на общежитията на Американския университет в България, на покрития пазар в Благоевград, на квартал „Освобождение” в областния център, на пистите и част от хотелите в град Банско. През 1995 година участва и в създаване на идеен проект за изграждане на благоевградския курорт „Бодрост”. Продължава да проектира и днес, но не толкова активно. Все по-често се връща назад към родословния си корен и разказва за него, да се знае и помни.

Tagged as: село Зарово, село Крупник, бежанци.

Rate it

Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Вижте още

От един род

Акцент

КАЛИНА ТАСЕВА: Никога не съм се замисляла дали съм българка или македонка

Валери Тодоров 09.07.2020

Художничката Калина Тасева е знаково име за българското изобразително изкуство. Родена е през 1927 г., завършва живопис в Националната художествена академия при Дечко Узунов и Илия Петров. Баща й – […]