

Традиции от миналото с енергия към бъдещето
Село Брежани е живописно разположено по южните склонове на Пирин планина, на два баира, разделени от речна долина, на надморска височина между 500 и 700 метра. Всяка година през втората […]
play_arrow
“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова



Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова


Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
Паулиана Новакова



Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова



Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова



Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров



Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров


Водици в Добърско
Юлия Караджова



“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова



“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова


Старчевата в Разлог – назад към древността
Юлия Караджова
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
Юлия Караджова



“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова



“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова


Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
Валери Тодоров


В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
Юлия Караджова


Кръстена на Света Екатерина
Юлия Караджова


„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
Паулиана Новакова


Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
Юлия Караджова


Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
Паулиана Новакова


Юра Константинова – Българите в османския Солун
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова


Гутенберговата революция и българите
Паулиана Новакова


Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
Паулиана Новакова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
Като приказка звучи днес отминалото време в родния край на писателя Кирил Назъров. Родното му село е Драгуш, сгушено в едно от красивите прохладни кътчета на Огражден планина.



В книгата разказва, че село Драгуш е основано преди около три, четири века от три семейства, едното от които е на неговия прадядо Георги, който идва от село Берово във Вардарска Македония. Наричат го селото на силните люде, които разорават нивите във високата планина, създават живот, оставят трайна следа в българските обреди и традиции и в национално-освободителните борби. Може би е предопределеност на съдбата, казва Назъров, че и той и предците му са родени в бунтовно време. Майка му Ката и баща му Стефан са се родили през 1903 – годината на Илинденското въстание, дядо му Петър – през годината на Априлското въстание – 1876. По назад не си спомня. Знае само, че бащата на неговия прадядо Георги се е казвал Костадин. При дядо му Петър често отсядали войводи и комити, което не се нравело на турците и предателите и го застреляли в местността Бочвище през 1909 година. Баба му София сама отгледала шестте си деца. Един от синовете й – Дичо е убит в Първата световна война. За себе си Кирил знае годината на раждане – 1941 , но точната дата не е сигурна. В паспорта се води на 2 ноември, но майка му е казвала: „Ти се роди през мисирки бране, Кире”. Във връзка с отглеждането на царевицата, писателят разказва и една история с баба си Велика по майчина линия, която приседнала в местността Нивичките, за да накърми детето си. Била уморена и заспала. Събудила се със силна болка в гърдата. Видяла, че вместо бебето, от гърдата й суче огромен смок. Без да издава звук, свалила забрадката и с нея направила примка около шията на смока. Смокът отворил уста и освободил гърдата й. Кирил описва и случай, в който като овчарче е ухапан от пепелянка и по чудо спасен. Но това за него са уроци, за да може с тялото и душата си да се бори срещу отровите, които често поглъща в живота.


”Всеки човек е пратеник на своите предци и ги свързва с бъдните поколения, пише Назъров. Може би в нашите клетки е заложена информация за много важни неща. Но как да я извлечем от клетите клетки? Как да надникмем в глъбините на отшумелите столетия? За да открие корените, човек трябва да размести историческите пластове, да надникне в миналото, в света на предците.” Това се опитва да направи и Кирил Назъров в книгите, които пише за възрастни, защото по-голямата част от неговото творчество е за деца.
Не си спомня в рода му да е имало началници, но думата назър е персийска и означава министър, управител на област. Или може би за такива са приемали силните на деня, закрилниците на народа, каквито е имало в неговия род, какъвто е бил и Ильо войвода, роден в Берово през 1805 година.Чувал е от дедите си, че с легендарния войвода са от един род. В книгата си Назъров пише, че над 100 пъти войводата е влизал в бой с турски потери и оставал жив. И описва един случай, в който палачите го водят към бесилото. Ильо помолил да отвържат дясната му ръка, за да се прекръсти. Прекръстил се три пъти и на четвъртия грабнал сабята на един турси офицер, размахал я и като мълния си пробил път през турската стража. Измъкнал се невредим. „От него била наплашена цялата Серска кааза. Турците треперели от Кара Илия и гледали да не му се пречкат по пътя.” Затотова и народът е изпял много песни за Ильо войвода:


„Пашо ле, царски заптию,
прати ни доле над Стамбул,
с царя да се биеме.
Ала ни, пашо, не пращай
Илия да си гониме,
че ми е Илия войвода
на Крали Марко детето.
Ильо го куршум не бие,
Ильо го сабя не сече”.
На път за родния край, Кирил Назъров, заедно с внуците си, се спря в Благоевград, за да се срещнем и да разкаже за пътуването си в живота през доброто и злото.




Tagged as: Кирил Назъров, Ильо войвода.


Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg




Без граници 16.08.2020
Село Брежани е живописно разположено по южните склонове на Пирин планина, на два баира, разделени от речна долина, на надморска височина между 500 и 700 метра. Всяка година през втората […]


Юлия Караджова 18.10.2026


Юлия Караджова 14.10.2026
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

