playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    “Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

play_arrow

Без граници

Приказка на отминалото време

Юлия Караджова 18.08.2020


Background
share close

Като приказка звучи днес отминалото време в родния край на писателя Кирил Назъров. Родното му село е Драгуш, сгушено в едно от красивите прохладни кътчета на Огражден планина.

родната къща на писателя Кирил Назъров в с. Драгуш

С много любов и умиление описва родния край и дедите си в документалната повест „Огражден”.

В книгата разказва, че село Драгуш е основано преди около три, четири века от три семейства, едното от които е на неговия прадядо Георги, който идва от село Берово във Вардарска Македония. Наричат го селото на силните люде, които разорават нивите във високата планина, създават живот, оставят трайна следа в българските обреди и традиции и в национално-освободителните борби. Може би е предопределеност на съдбата, казва Назъров, че и той и предците му са родени в бунтовно време. Майка му Ката и баща му Стефан са се родили през 1903 – годината на Илинденското въстание, дядо му Петър – през годината на Априлското въстание – 1876. По назад не си спомня. Знае само, че бащата на неговия прадядо Георги се е казвал Костадин. При дядо му Петър често отсядали войводи и комити, което не се нравело на турците и предателите и го застреляли в местността Бочвище през 1909 година. Баба му София сама отгледала шестте си деца. Един от синовете й – Дичо е убит в Първата световна война. За себе си Кирил знае годината на раждане – 1941 , но точната дата не е сигурна. В паспорта се води на 2 ноември, но майка му е казвала: „Ти се роди през мисирки бране, Кире”. Във връзка с отглеждането на царевицата, писателят разказва и една история с баба си Велика по майчина линия, която приседнала в местността Нивичките, за да накърми детето си. Била уморена и заспала. Събудила се със силна болка в гърдата. Видяла, че вместо бебето, от гърдата й суче огромен смок. Без да издава звук, свалила забрадката и с нея направила примка около шията на смока. Смокът отворил уста и освободил гърдата й. Кирил описва и случай, в който като овчарче е ухапан от пепелянка и по чудо спасен. Но това за него са уроци, за да може с тялото и душата си да се бори срещу отровите, които често поглъща в живота.

майката и бащата на Кирил Назъров с децата си

”Всеки човек е пратеник на своите предци и ги свързва с бъдните поколения, пише Назъров. Може би в нашите клетки е заложена информация за много важни неща. Но как да я извлечем от клетите клетки? Как да надникмем в глъбините на отшумелите столетия? За да открие корените, човек трябва да размести историческите пластове, да надникне в миналото, в света на предците.” Това се опитва да направи и Кирил Назъров в книгите, които пише за възрастни, защото по-голямата част от неговото творчество е за деца.

Не си спомня в рода му да е имало началници, но думата назър е персийска и означава министър, управител на област. Или може би за такива са приемали силните на деня, закрилниците на народа, каквито е имало в неговия род, какъвто е бил и Ильо войвода, роден в Берово през 1805 година.Чувал е от дедите си, че с легендарния войвода са от един род. В книгата си Назъров пише, че над 100 пъти войводата е влизал в бой с турски потери и оставал жив. И описва един случай, в който палачите го водят към бесилото. Ильо помолил да отвържат дясната му ръка, за да се прекръсти. Прекръстил се три пъти и на четвъртия грабнал сабята на един турси офицер, размахал я и като мълния си пробил път през турската стража. Измъкнал се невредим. „От него била наплашена цялата Серска кааза. Турците треперели от Кара Илия и гледали да не му се пречкат по пътя.” Затотова и народът е изпял много песни за Ильо войвода:

Ильо войвода

„Пашо ле, царски заптию,

прати ни доле над Стамбул,

с царя да се биеме.

Ала ни, пашо, не пращай

Илия да си гониме,

че ми е Илия войвода

на Крали Марко детето.

Ильо го куршум не бие,

Ильо го сабя не сече”.

 

На път за родния край, Кирил Назъров, заедно с внуците си, се спря в Благоевград, за да се срещнем и да разкаже за пътуването си в живота през доброто и злото.

Кирил Назъров е завършил специалността „Българска филология” във Великотърновския университет. Работил е като учител в родния си край и в Благоевград. Актьорът Кирил Ралев и драматургът Кирил Назъров са основатели на Държавния куклен театър в Благоевград през 1978 година. Редактор е на списание „Картинна галерия”/1983-1995/, а по-късно е главен редактор на детското списание „Славейче”. Член е на СБП от 1980 г. Има над 30 издадени книги за деца. С книгата си „Цветница” става първият лауреат на Националната награда за детска литература „Петя Караколева”. Носител е и на много национални и международни награди. За възрастните пише книги с афоризми, басни, епиграми, поезия, проза и публицистика. Негови книги са преведени на руски, естонски, полски, сръбски, румънски, испански и английски език. Стихотворения и гатанки от Кирил Назъров са включени в учебници за началния курс. Загубва съпругата си Малинка твърде рано. Имат син Боян и дъщеря Цвета и двама внука Кирил и Венелин. От 1986 година живее в Гара Елин Пелин. Там е председател на литературния клуб „Димчо Дебелянов”. През 2009 година е удостоен със званието Почетен гражданин на град Елин Пелин.

Кирил Назъров с внуците си – Кирчо и Вени – на Самуилова крепост

Tagged as: , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
От един род
close
  • 161

Без граници

Традиции от миналото с енергия към бъдещето

Без граници 16.08.2020

Село Брежани е живописно разположено по южните склонове на Пирин планина, на два баира, разделени от речна долина, на надморска височина между 500 и 700 метра. Всяка година през втората […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.