Приоритет на фактите, смяна на парадигмата, край на митологиите?

Валери Тодоров 06.10.2020

Ако имаме обща история, тя не може да бъде открадната и историята не може да бъде променяна, защото е такава, каквато се е случила, заявява в меморандум Българският културен клуб – Скопие (БККС), като призовава премиерите на България и Северна Македония да се споразумеят за пътна карта за работата на съвместната историческа комисия. Българите в Македония искат тази карта да съдържа конкретни резултати и да има определен срок. Също така в образователната система на двете страни като задължителни материали за четене да се включат спомени, автобиографии, народни песни, стихове на възрожденци, родени на територията на географска Македония, на дейци на ВМРО. Не са приемливи сложни обяснения на прости факти, се подчертава в меморандума.

Авторите му са македонски граждани със съхранено българско самосъзнание. Те са и бивши членове на ВМРО-ДПМНЕ, разочаровани от политиката на партията, наложена от укриващия се в чужбина бивш лидер на паратията и бивш премиер на страната Никола Груевски, която предизвиква вътрешно разделение, конфрронтация с България Гърция и „дестабилизиращи регионални тенденции“. Всичко това е довело до спиране на евроатлантическата интеграция и разпознаване на партията навън като „проруска партия“ заради подкрепата на тази тенденция от Москва и Белград. БКKС смята, че Единната народна партия трябва да преразгледа членството на ВМРО-ДПМНЕ. Историческото ВМРО е освободително и революцонно движение и не е свързано с партийни идеологии, подчертават авторите на Меморандума.

БККС е неправителствена организация, основана в условия на нетърпимост към македонските граждани, които се самоопределят като македонски българи. Тази нетърпимост е прокарвана и чрез медиите. Ние чувстваме не национални, а схоластични различия с нашите съграждани, коит се самоопредлят като македонци. За нас българският литературен език и македонският литературен език са две равностойни форми на един и същ език, но ние уважаваме правото на всички, които разглеждат македонския език като отделен език, който е официален за Северна Македония. Авторите на Меморандума отхвърлят и спекулациите относно признаването на някакво „македонско малцинство“ в България, както и твърденията за “асимилиране” на бежанците от Македония от Османската империя, а по-късно и от Сърбия и Гърция, от България. Напротив, мнозина от тях сред строителите на съвременната българска държава. БККС изброява списък от събития, които биха могли да съдействат за постигането на съгласие, като високо оценяват подписания Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република Северна Македония и България, който е създал предпоставки за подписването на споразумението между Северна Македония с Гърция и за размразяването на диалога за присъединяване към НАТО и ЕС. Същевременно се изразява загриженост от влошаването отново на отношенията и спирането на работата на съвместната двустранна мултидисциплинарна комисия по историята и образованието заради различни тълкувания на общата история. Затова се предлага да бъде изработена пътна карта със срокове за работата на тази комисия. В Меморандума са посочени и конкретни исторически факти, етапни за общата история, които се нуждаят от обща преценка и преразглеждане. Сред тях са дейността и ролята на дейците на македонското освободително движение, техните възгледи и представи за бъдещето на Македония, еволюцията на ВМРО от етнонационална организация към организация на всички недоволни от Македония и Одринско, дейността на македонските патриотични организация в САЩ и Канада, събитията около Първата и Втората световна война, споразуменията България – Гърция през 1924 и 1927 г., ролята на българската администрация в Македония, сравнена с администрациите в другите окупирани от Германия територии в Югославия в периода 941 – 1944 г. Всичко това трябва да става чрез обществена дискусия и чрез медиите, смята Българският културен клуб – Скопие (БКК).

Преди този, се появи и друг меморандум на 27 български учени, които не са съгласни с с тезите на „някои институционално влиятелни български учени“ във връзка с Разяснителния меморандум относно отношения на Република България с Република Северна Македония в контекста на разширяването на НАТО. Учените, които работят в полето на хуманитарните и социалните науки са „дълбоко убедени“, че Разяснителният меморандум не отразява постигнатото от редица български историци през последните десетилетия. Критикуваните български учени не говорят на езика на съвременната историография, на съвременните хуманитарни и социални науки. А Разяснителният еморандум не отразява принципите и ценностите, върху които е изграден Европейският съюз.

Според 27-те учени, Северна Македония не е единствената страна, която „не се справя със собственото си минало“. Не идеологическото наследство на бивша Югославия е единственият историографски проблем, но и изживялото своето време романтично и митологично историографско мислене в самата България. Формирането на македонска нация не се отличава съществено от пътя, по който са формирани други нации. Затова той не може да се сведе само до „етнически и езиков инженеринг“. Опростенческа е представата за македонската нация като плод само на „югославската пропаганда“. Наивно им звучат понятия като „обективни критерии, свързани с идентичността на лицето“. Идентичността не е генетично наследствена характеристика, а социално-конструирана категория. Групата учени смятат, че внушенията в Меморандума за идентичност на проебладаващото мнозинство от славянско население, са наивни в исторически план. Те са част от „остаряло разбиране“ за „национална история“, което според учените е неадекватно за критичната историческа наука днес. Твърденията за рождена дата на нация и език са научно незащитими. Всички стандартизирани езици са в известен смисъл изкуствени, тъй като книжовната норма се намесва в говоримите диалекти и определя кои са правилни и неправилни, твърдят 27-те.

Въпреки че приемат понятието „обща история“, критиците на Разяснителния меморандум са против неговото елементарно интерпретиране, както и използваннето му за налагане на единствен разказ – официализирания разказ на България за миналото. Неубедително изглежда представянето на общата история до 1944 г. единствено като българска, а концепцията за „сподeлeна“ и „преплетена“ история биха могли да дообогатят нашите разбирания за миналото.

27-те наричат „нелепа“ посочената бройка за жертвите на комунистическия режим в Югославия. Учените смятат, че е време за смяна на парадигмата в историческото мислене, като е крайно време за нея да бъдат отворени и българските медии. Повечето подписалите се български учени са преподаватели в университети в чужбина.

Колкото и различни да изглеждат по дух и конструктивност последните два меморандума, те очертават необходимостта от по-широк формат и конкретен поглед върху историческите факти и съвременните отношения между Република България и Република Северна Македония, с признаване на общата, а може би и „споделената“ или „преплетената“ история, които обаче не отричат или омаловажават базовите разбирания, върху които ще се гради общата перспектива. Без взаимни стъпки и отстъпки няма да се получи, но и с изземване или премълчаване на факти и истини също няма да се изгради доверие и бъдеще.

Помиряването с фактите ще бъде най-трудната част от тази нова история. Дори построената между България и Северна Македония пътна магистрала да се нарича “Гоце Делчев”.

Tagged as: Северна Македония, Разяснителен меморандум, Съвместна комисия България - Северна Македония, Меморандум на БККС, Меморандум на 27 учении.

Rate it

Автор

Валери Тодоров

ВАЛЕРИ (Й) ТОДОРОВ, журналист, международен коментатор, издател, генерален директор на БНР (2007 -2013 г.), радиоводещ и ръководител на вечерните екипи на новините и обзорни политически предавания, директор на програма „Хоризонт“, директор на Радио Благоевград, „Радиоразпръскване“ на БНР, завеждащ Кореспондентските пунктове на БНР и БНТ в Москва (1993 – 1997, 1999 – 2006 г.). valeriytodorov@gmail.com

Вижте още

Новини и събития

Културното наследство не е собственост на откривателя

Без граници 03.10.2020

Ние трябва да направим така, че хем да опазим културното наследство, хем да го направим достояние за всички, допълва археологът Веселин Хаджиангелов, директор на Историческия музей в Самоков. Казва го […]

Приоритет на фактите, смяна на парадигмата, край на митологиите?

Автор

Вижте още

<img src="https://bezgranitsi.bg/storage/2020/02/balkanite-bez-granitsi.png" class="wpcast-logo_footer" alt="Споделено знание &#8211; без граници">