Режисьорът Мартина Новакова за паметта на предметите и документалния театър

За първи път я видях в Благоевград, където беше последната спирка от турнето на нейното авторско представление „Паноптикум”или Паметта на предметите. Беше въодушевена, искрена и заредена с много нови  творчески идеи. Мартина Новакова  се занимава  с документален театър и преди три години направи  моноспектакъла „Веднъж прекосиш ли океана” в Ню Йорк, който   е свързан с българските артисти, които живеят там. Изследва темата за дистанцията, или  как се променя творчеството ни спрямо мястото, където живеем. В Народния театър „Иван Вазов” Мартина поставя представлението „Безкрайните сцени”, което е пътуване през 120-годишната история на театъра и става въпрос за миналото и за гласовете, звучали в тази сграда, и които продължават да витаят във въздуха, т.е. паметта, която пазят не само предметите, но и сградите.

Но най-напред да я представя: Мартина Новакова е режисьор и драматург. Завършила е  бакалаварска степен „Испанска филология” в Софийския университет „Св.Климент Охридски” и магистърска програма по театрално изкуство в Мадридския университет „Карлос III” с ръководтел  Хуан Майорга. Започва да се занимава с театър  още в тийнейджърските си години. След като завършва магистратура, печели „Фулбрайт” стипендия и още една от Сдружение „Тук- там”,която подкрепя млади талантливи българи по света. Заминава за Ню Йорк, където учи документален и социален театър. Връща се преди две години и оттогава творческата й дейност е по-активна в България. Пътува и до Мадрд, където  преподава театрално изкуство.

Представлението „Паноптикум”, с което гостува и в Благоевград на сцената на театър „Гестус”, е създадено преди 7 години в рамките на магистърската й програма по Театрално изкуство. Нейни са текстът и режисурата. Тя е и актриса и играе себе си в спектакъла. Премиерата е с испански екип и се е състояла  през юни 2018 г. в Аудиторио де Леганес, Мадрид. През 2020 г. „Паноптикум” е селектиран от EURODRAM Bulgaria и е представен в рамките на фестивал „ПроТекст 10” в Гьоте-Институт, София. Премиерата за България се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”, програма „Дебюти” 2021 г., през февруари 2024 г. в РЦЗСИ Топлоцентрала.Това представление се адаптира към различни пространства и постоянно се променя, но никога не губи първата искра, която го е провокирала. Вдъхновено е от Кристо, любимия артист на Мартина, чиято философия за изкуството и жестовете на опаковеното имат важно значение за нея. Затова избира като главен персонаж един опакован телефон, който никога не звъни, но има своето сантиментално значение и за публиката, която трябва да си представи първият телефон в живота. Този телефон връща Мартина в детството, в селото на баба й – Сливито, най-любимото й място на света.

Мартина с телефона

Главната тема в представлението са спомените и как предметите се превръщат в техни пазители, провокирано от  личната идея на Мартина,че за всеки човек , нашата къща е и музей. Ако някой не ни познава и влезе в дома ни, е достатъчно да му разкажем историите на някои от предметите, за да добие представа кои сме. Чрез предметите  къщата диша и излъчва нашата лична духовна енергия. Тя е вградена във всяко кътче и във всеки предмет, който сме съхранили и поставили на определено място. Представлението за Мартина е много лично.Тя прегръща тази тема,когато заминава да учи в чужбина и й се налага често да сменя квартирите и много пъти да опакова и разопакова багажа си. В семейството й винаги се е обръщало голямо внимание на детайла и затова предметите й носят сантиментална емоция и не само. Когато ги постави там, където живее, пространството се превръща в нейно.Чрез предметите тя не само се чувства у дома си, но и успява да се огледа в тях и да разбере коя е и да им повери  спомените си  като свидетели на живота й.

Мартина разбира театъра като преживяване и обича да смесва и взаимства от различни театрални форми. В това представление, едната форма е театъра на предмета, която се асоциира с кукления театър. Има и документална  част, която се състои във  взимане на интервюта, и след това дума по дума и жест по жест се възпоизвеждат на театралната сцена. Документалният вербатим театър е жанр, който превръща автентични човешки истории и реални интервюта в сценични постановки. Екипът се запазва един и същ през последните пет години, а те са: Дайяна Димитрова, Василия Дребова, Ивайло Драганов и помощник режисьорът Даяна Атанасова. Мартина работи  с композитора Димитър Горчаков, който изпълнява на живо на роял, или на електрическо пиано, своята авторска музика. Негови са и фотографиите от представлението, които може да видите и тук:

Снимки от преставлението „Паноптикум”:

Звуков файл – интервю с Мартина Новакова

Tagged as: Мартина Новакова, документален театър, Паноптикум, Димитър Горчаков.