playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

Акцент

С ХУДОЖНИКА  ИВАН МИЛУШЕВ  НА ИВАНОВДЕН

Юлия Караджова 07.01.2022


Background
share close

Снимка на Иван Милушев пред картините му

Иван Милушев носи името на дядо си Иван от Кукуш, който е бил кундурджия. Той е негов дядо по бащина линия  и намира своята половинка в Горна Джумая – баба Петра , знахарката  от Падеш, която преди да срещне него, е била омъжена за богат турчин –  търговец на коне, но го убиват  по пътя за решаване на търговски дела.

Баба Петра остава вдовица. С турчина нямат деца, а с  дядо Иван имат син Славчо – бащата на Иван Милушев. Но, както разказва художникът, мистериозно  един ден  дядо Иван се връща в дома си мъртъв на коня , и оставя сина си сирак на две години.

Снимки:Баба Петра със сина си Славчо вляво, Дядо  Иван Милушев от Кукуш

Иван Милушев смята, че носи творческата жилка от този род, защото един от братята на дядо му Иван от Кукуш е бил иконописец.Той се е казвал Милуш  и първите стенописи на параклиса „Свети Пантелеймон”, близо до София, са негови.

Снимки: баба Сава Геринска, дядо Бойчо Герински

Спомня си и баба Сава , по майчина линия.Не се знае със сигурност произхода й – дали е македонка, или сръбкиня. Тя е била с 4 години по-голяма от дядо му Бойчо и е родила 8 деца, от които 5 остават живи. Най-голямата от сестрите  е Вера – майката на Иван. Баба Сава е била властна жена и често е посрещала в дома си македонстващите войводи и четници по това време. Иван разказва  за срещата й с така наречения „ Дедо Коле леко коле”. Кагато баба Сава умира, след няколко дни дядо Бойчо се обръснал, облякъл си новите дрехи и легнал. Неговият син го намира мъртъв. Иван разказва  за интересната съдба на вуйчо си Георги и неговото семейство.

От  дядо Бойчо Иван получава първата книга за художници и до днес му е благодарен,че  е забелязал увлечението на детето към изобразителното изкуство.

Звуков файл – Иван Милушев разказва за рода си

 

 

Иван Милушев  е един от най-известните  художници в страната – график, живописец, илюстратор. Роден е на 9 декември 1956 година в Благоевград. Завършва „Илюстрация и оформление на книгата” в Художествената академия при проф.Румен Скорчев през 1981 година. Живее и работи в Благоевград. Има над 30 самостоятелни изложби в България и над 10  в чужбина – Льоне и Хамбург  –  Германия, Модена – Италия, Кеймбридж – Англия, Брескюир – Франция. Участвал е в Международни  биеналета  във Варна,  в Лодз и Краков – Полша, в Гьор- Унгария,  Дубровник -Хърватия, в Маастрихт  в Холандия, Коши-Япония и други. Илюстрира „Кентърбърийски разкази”. Картините му се намират в Националната художествена галерия, в колекция Лудвиг, Германия, във  Вашингтонската конгресна библиотека и др. Носител е на много национални и международни отличия и награди. Включен е в „ 2000 изключителни интелектуалци на 21 век“ на Биографски център – Кеймбридж и получи диплом за цялостно творчество и принос в развитието на изобразителното изкуство.

Иван Милушев е и директор на Градската художествена галерия в Благоевград.

Със съпругата си Надя имат две деца – дъщеря им завършва медицина  и работи в ИСУЛ, а сина им е юрист в одиторска фирма. Да бъдат богобоязливи, в  добрия смисъл на думата, но и да отстояват своята позиция в обществото, им пожелава той, и  да вървят напред с добро.

Бих го нарекла едновременно древен и модерен, защото следя отдавна творческия му път и забелязвам, че мислите непрекъснато го връщат назад във времето, а със средствата на изобразителното изкуство  пресъздава митологичните теми и библейски сюжети, които го вълнуват така, че да звучат актуално и модерно в нашето съвремие. В тях търси смисъла на човешкото битие и по негов си начин в творбите си вгражда своята философия за  живота .

Снимки – картини на Иван Милушев:  Икар и Дедал, Свети Георги, Целувката, Бягство от Рая, Добрият улов

 

Галеристката Красимира Алексиева пише за Иван Милушев:

Създател на изключително фигуративен стил, Молушев успява да поддържа през годините високо ниво на енигматичност на своите персонажи. Тяхната индивидалност е обособена от ред характеристики, които много лесно приемаш и трудно забравяш, говоря за ценителите на художника. Защото има зрители, които не достигат до него – за съжаление.

Хуманист по душа, Милушев не съди, не порицава, той прощава. Персонажите обикновено са голи и е удивително, че това изобщо не се набива на очи. Напротив – приемаш голотата им за естественост. Заоблените, лишени от детайли тела носят особена гальовност и за тях е много характерна всеотдайната сила на прегръдката – любовна или приятелска. Прегърнати те стоят монолитно и неотделимо, създадени сякаш за вечността”. ​

А проф. д. изк. Чавдар Попов в рецензията си  за творчеството на  Иван Милушев  пише: „ В значителна част от своите произведения, авторът рисува своеобразни образи-притчи, образи-метафори, които се отличават с лаконичната характеристика на знака. Като правило, персонажите, разположени на условен фон, са изтеглени на преден план, като при това не са ангажирани с конкретна сюжетна трактовка. Интелектуалните човешки мотиви често се преплитат с културните асоциации на мита, или на легендата. Понякога гротеската, фината ирония и деликатно внушения хумуристичен нюанс вървят ръка за ръка с размислите, с философските обобщения и с моралните изводи, формирайки ограничената амалгама на автентичния  и завършен художествен образ”.

А самият Иван Милушев вярва, че осъзнатото връщане назад към древността, към митологичните и библейски притчи, ни приближава към Бога и ни кара да пренасяме мъдростта на времето в съвремието.

Звуков файл: Иван Милушев-за творческия си път

 

Tagged as: .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
Споделено знание
play_arrow
share playlist_add
close
  • 140

Акцент

ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел

Паулиана Новакова 06.11.2021

Писателят, журналистът и издателят Цанко Серафимов ни поднася за пореден път две нови безценни четива, които осветляват историята за многострадалната земя Македония, от които научаваме неизнасяни публично факти както за […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.