Симеон Урдарски от Благоевград на 100 години

Юлия Караджова 28.10.2020 1

„Като лежа си мисля, че като стана, ще литна, а като стана, готов съм да падна, затова си мисля, че е по-добре човек да си отиде по-рано, докато е все още жизнен”, споделя на своята 100 годишнина Симеон Урдарски. За разлика от краката, паметта му е свежа и бистра и с подробности разказва за всичко, което е преживял. Родът му е от благоевградското село Лешко, където и той е роден на 28 октомври 1920 година, но се е реализирал в Благоевград. Георги и Яна Урдарски са неговите родители. Баща му три години е бил на фронта по време на Първата световна война. А майка му е била природно интелигентна жена, единствената от семейството, която се е съпротивлявала срещу смяната на паспортите, когато е трябвало да се пише македонка. От 5 април 1941 до септември 1942 година Симеон служи войник в Щип, днешна Северна Македония. Приемали щипчани за българи, за свои.

със съпругата си Добра и синовете Страшимир и Виктор

Още преди да отиде войник, Симеон намира любовта на живота си – Добра от Лешко. Познавали се от ученическите години. Имат двама сина – Страшимир и Виктор. Те се раждат след края на войниклъка в Щип.

През годините е разбрал, че човек никога не трябва да преяжда, да стане от масата преди да се е наситил на вкусната храна, да не препива, да не е себелюбив, да уважава колегите си и да обича хората. Простички на пръв поглед неща, които винаги е спазвал.

Симеон Урдарси е предпочитал да разказва пред началниците си каква работа са свършили, а не да се оплаква от хората. А като началник никога не се е налагал на подчинените си как да работят, мотивирал ги е да се доказват и да имат успехи. Плащал е командировъчните на шофьорите и на хората, които са пътували с него. Можел е да си го позволи, не само защото неговата заплата е била по-висока. Така е смятал за редно. Никога не го е блазнил охолния живот, нещо което е било характерно за тогавашния ръководен елит. Работил е в ТКЗС-то, в Градския комитет на партията, в Окръжния Кооперативен Съюз. Разказът му дава представа за живота и работата на един човек, който се е опитвал да се докаже с труд, упоритост и знания по време на социалистическия режим. Казва, че на ръководни постове са били поставяни хора без висше образование, по-посредствени, защото според него така по-лесно се командват. Липсата на качествени и образовани хора на ръководни постове за него е най-голямата слабост на социалистическата система. Смята, че и днес е така. Хората, които работят качествено не ги харесват. На 100 години все още го крепи сърцето, което е здраво и пази спомена и емоцията за хубавите неща в живота.

Tagged as: Симеон Урдарски.

Rate it

Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Вижте още

Споделено знание

1765

Акцент

Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН

Паулиана Новакова 26.10.2020

„Хората правят историята. Когато имаш елит – духовен и светски, достойнството се постига. А ние пропуснахме своя шанс да покажем достойнство.“ Казва проф. Любенова, по повод отказа на БПЦ да […]

Симеон Урдарски от Благоевград на 100 години

Автор

Вижте още

<img src="https://bezgranitsi.bg/storage/2020/02/balkanite-bez-granitsi.png" class="wpcast-logo_footer" alt="Споделено знание &#8211; без граници">